Мирен договор от Като Камбрези (1559)

Мирен договор от 2 – 3 април 1559 г., слагащ край на Италианските войни и на конфликта между Хабсбургите (Испания и Свещената Римска империя) и Кралство Франция.

Мирният договор от Като Камбрези (на френски: Traités du Cateau-Cambrésis, на италиански: Pace di Cateau-Cambrésis, 2 – 3 април 1559 г.) слага край на Италианските войни и на конфликта между Хабсбургите (Испания и Свещената Римска империя) и Кралство Франция, започнали през 1521 г. от Карл V и Франсоа I.

Мирен договор от Като Камбрези
Torino - Caval ëd Brons latoA particolare.jpg
Барелеф на основата на паметника на Емануил Филиберто Савойски в Торино, изобразяващ Мира от Като Камбрези
Информация
Вид многостранно споразумение
Подписване 2 – 3 април 1559 г.
Място Като Камбрези
Предшестван Италианска война
Подписан между

Кралство Англия Кралство Англия
Кралство Франция Кралство Франция

Кралство Франция Кралство Франция
Свещена Римска империя Свещена Римска империя

Той се счита за един от най-важните европейски договори от 16 век и неговите споразумения остават в сила повече от век. Той определя европейския баланс на силите за целия следващ век, измествайки центъра на тежестта към Атлантическия океан и генерирайки политическата слабост на италианските държави, като същевременно признава Испания и Франция за главни герои на европейската сцена.[1] Това води до нова геополитическа ситуация, белязана от задължението на Кралство Франция да се откаже от политиката си на намеса в Италия, което води до началото на испанското преимущество в Европа.

ДоговориРедактиране

Франция и Хабсбургите (разделени на две династични линии: испанска и австрийска) се сражават почти непрекъснато през последните 65 години с известна английска намеса в полза на Свещената Римска империя и с намесата на Османската империя в полза на Франция.

Преговорите започват в цистерианското абатство „Нотр Дам дьо Сьоркам“ (Abbaye Notre-Dame de Cercamp) във Фревон, Кралство Франция и завършват в Замъка на Като Камбрези (Château du Cateau-Cambrésis). Германският император Фердинанд I – чичо на испанския крал Филип II, не е представен на преговорите.

В днешния френски град Като Камбрези са подписани два договора: един на 2 април между представителите на кралицата на Англия и Ирландия Елизабет I и на френския крал Анри II, и друг на 3 април между представителите на Анри II и на краля на Испания, Неапол, Сицилия и Португалия Филип II.

 
Елизабет I – кралица на Англия и Ирландия

Първи договор (12 март и 2 април 1559 г.)Редактиране

Първият договор от Като Камбрези е сключен на два етапа, на 12 март и на 2 април 1559 г. между пълномощниците на краля на Франция Анри II и на кралицата на Англия Елизабет I. Англия подписва отделно. На 17 ноември 1558 г. Мария I Тюдор, католичка и съпруга на Филип II, е наследена от нейната полусестра Елизабет I. Една от първите прояви на новата власт е установяването на англиканската религия като държавна религия и назначаването на неин върховен управител. За Испания е очевидно, че Англия вече не е политически и религиозен съюзник. Елизабет I – млада кралица, заета с установяването на властта си в Англия, оставя Кале на Франция в замяна на 500 хил. екю. Кале е отнет изненадващо от англичаните на 8 януари 1558 г. след едва 8-дневна обсада от генерал-лейтенанта на Кралство Франция Франсоа I дьо Гиз, привикан набързо от Италия след катастрофалната битка при Сен Кантен (1557), който превзема Арлон и Тионвил.

 
Анри II – крал на Франция

Втори договор (3 април 1559 г.)Редактиране

Вторият договор, наричан още „Мир от Като Камбрези“, е договорен в абатство „Нотр Дам дьо Сьоркам“ близо до Арас и е подписан на 3 април 1559 г. между пълномощниците на краля на Франция Анри II и на краля на Испания и Португалия Филип II. Той слага край на Италианската война (1551 – 1559) в рамките на Войните между Хабсбургите и Валоа, и на френската епопея на полуострова: още през 1494 г., 65 години по-рано, френският крал Шарл VIII навлиза във Флоренция. Този договор е особено забележителен по отношение на началото на нова ера в геополитиката и на дълголетието на споразуменията, които потвърждава: те са потвърдени с няколко подробности от Вервенския договор през 1598 г. и се спазват почти цял век.

 
Филип II – крал на Испания

Мирът е нужен на Испания и на Франция – две финансово изтощени страни до степен на риск от фалит, чиито финансови помощници, в частност банкерите от Антверпен, са съсипани от безпрецедентната икономическа криза в периода 1557 – 1559 г. Франция, отслабена икономически и обезкървена от пораженията при Сен Кантен (1557) и при Гравелин (1558), е сполетяна и от религиозни проблеми. Крал Анри II се надява да се възползва от мира с цел изкореняването на Протестантската реформация.[2] Тя набира сила и във Фландрия, и на испанска земя. Кралят на Испания Филип II, който желае да консолидира управлението си в тогавашната столица на кралството – Валядолид, е готов да смачка чрез Инквизицията реформаторското огнище там подобно на това в Севиля, и в идните месеци са проведени редица аутодафе-та. Освен това Испания усеща нарастващото си колониално и евангелизиращо призвание към Новия свят и се стреми да превърне Франция в съюзник в борбата си срещу Реформацията.

 
Граници на Кралство Франция след Договора от Като Камбрези

КлаузиРедактиране

Последици от договораРедактиране

 
Италия след Договора от Като Камбрези

Мирът бележи началото на управлението на Хабсбургите в Италия. Испанският клон контролира Миланското херцогство, Неапол (вкл. Държавата на Президиите/гарнизоните в Тоскана), Сицилия и Кралство Сардиния. Двамата вицекрале (в Сицилия и в Неапол) и губернаторите на Милано и на Държавата на Президиите зависят от Върховния съвет на Италия със седалище в Мадрид. Великото херцогство Тоскана, Република Лука, Херцогство Маса и Княжество Карара, Маркграфство Фосдиново и другите маркграфства на рода Маласпина, Република Генуа, Маркграфство Монферат, Херцогство Парма и Пиаченца, Херцогство Ферара, Модена и Реджо и Херцогство Мантуа остават феоди на Свещената Римска империя и като такива са косвено свързани с Хабсбургите на Австрия, управляващи Империята. Испания оказва натиск върху тези държави, като контролира най-голямото от тези феодални владения – Миланското херцогство.

За Република Венеция мирът е триумф, тъй като успява да запази непокътнати своите владения на континенталната част, въпреки че вече е нападана от всички европейски сили. Папството остава независимо и, възползвайки се от мира между Франция и Хабсбургите, успява да доведе докрай Трентския събор.

 
Емануил Филиберт – херцог на Савоя

Занапред до началото на 18 век Испания запазва гарантираното си (пряко или косвено) господство над мозайката от държави на Италианския полуостров с изключение на републиките Генуа и Венеция, Савойските държави и Пиемонт. За да покаже, че това господство не познава изключения, херцогът на Алба Фернандо Алварес де Толедо дори принуждава папа Павел IV – съюзник на французите, официално да капитулира през 1557 г., и следващите папи ще бъдат съюзници на Испания в борбата ѝ срещу Реформацията. Договорът от Като Камбрези, който кара Италия да изпадне в дълъг период на икономическа и интелектуална стагнация, бележи и края на Италианския Ренесанс.

Договорът предвижда укрепването на мира чрез кралски бракове. Кралят на Франция Анри II предлага най-голямата си дъщеря Елизабет дьо Валоа за съпруга на испанския крал Филип II, овдовял за втори път след смъртта на Мария I Тюдор. Той жени и сестра си Маргарита, херцогиня на Бери, за Савойския херцог Емануил Филиберт. По време на тържествата, организирани за кралската сватба обаче, крал Анри II е смъртоносно ранен по време на турнир.[3] Смъртта му оставя Франция в ръцете на Катерина де Медичи като регентка на сина им Франсоа II и в ръцете на многото негови братя, борещи се с Религиозните войни във Франция, облагодетелствани от демобилизацията на френското благородничество вследствие на договорите: вътрешните размирици са последвани от външни войни.[4]

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((fr)) Bertrand Haan, Une paix pour l'éternité: la négociation du traité de Cateau-Cambrésis, Madrid, Casa de Velázquez, coll. «Bibliothèque de la Casa de Velázquez» (no 49), 2010, X-279 p.(ISBN 978-84-96820-48-7)
  • ((fr)) Bertrand Haan, L'amitié entre princes: une alliance franco-espagnole au temps des guerres de Religion (1560 – 1570), Paris, Presses universitaires de France, coll. «Le nœud gordien», 2010, VI-324 p.(ISBN 978-2-13-057981-6)
  • ((fr)) Jean Lestocquoy, De la prise de Calais au traité de Cateau-Cambrésis (d'après les Archives de la nonciature de France au Vatican), Revue du Nord, t. 40, no 157,‎ janvier-mars 1958, p. 39 – 47
  • ((fr)) Lucien Romier, Les guerres d'Henri II et le traité de cateau-Cambrésis (1554 – 1559), Mélanges d'archéologie et d'histoire, t. 30,‎ 1910, p. 3 – 50
  • ((fr)) Lucien Romier, La mort de Henri II, Revue du seizième siècle, Paris, Édouard Champion, Publications de la société des études rabelaisiennes, t.Ier,‎ 1913, p. 99 – 152
  • ((fr)) Lucien Romier, Les origines politiques des guerres de religion, t.II: La fin de la magnificence extérieure, le roi contre les protestants (1555 – 1559), Paris, Perrin, 1914 (réimpr. fac-similé, Genève, Slatkine Reprints, 1974), 464 p.
  • ((fr)) Alphonse de Ruble, La traité de Cateau-Cambrésis (2 et 3 avril 1559), Cambrésis, Paris, Éditions Labitte & Émile-Paul, 1889, IV-347 p.
  • ((fr)) Denise Turrel, Une représentation italienne du traité de Cateau-Cambrésis : Les écharpes rouges et blanches de la biccherna de Sienne (1559)», dans Cahiers Brantôme, volume 3, « La Diplomatie au temps de Brantôme », Presses universitaires de Bordeaux, Éditions du Centre Montaigne de l'Université de Bordeaux 3, mai-juin 2007, p. 9 – 26
  • ((en)) Baumgartner, Frederic J. Henry II, King of France 1547 – 1559 (Duke Univ Press, 1988)
  • ((en)) Oman, Charles W.C. A History of the Art of War in the Sixteenth Century (1937)
  • ((en)) Pepper, Simon, and Nicholas Adams. Firearms & Fortifications: Military Architecture and Siege Warfare in Sixteenth-century Siena (University of Chicago Press, 1986)
  • ((en)) Setton, Kenneth M. The Papacy and the Levant (1204 – 1571) (American Philosophical Society, 1984).

БележкиРедактиране

  1. Storia moderna. Roma-Bari, Laterza, 2009. ISBN 978-88-420-7243-0. с. 60.
  2. Françoise Kermina, Jeann d'Albret, la mère passionnée d'Henri IV, éditions Perrin, 1998, p. 118.
  3. Анри II умира на 10 юли 1559 г., 10 дена след турнир в чест на Мира от Като Камбрези, проведен на 30 юни 1559 г. Той е уцелен в окото от дървена отломка от счупеното копие на херцога на Монтгомъри Габриел I дьо Лорж – капитан на Кралската шотландска, която достига мозъка му и е причина за смъртта.
  4. Claude Michaud, Entre croisade et révolutions, Publication de la Sorbonne, 2010.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pace di Cateau-Cambrésis“ и страницата „Traités du Cateau-Cambrésis“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Italian War of 1551 – 1559“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.