Мирковци
Мирковци (на македонска литературна норма: Мирковци) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
| Мирковци Мирковци | |
| — село — | |
 Селяни от Мирковци в началото на XX век | |
  Мирковци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 465 m |
| Население | 969 души (2002) |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Мирковци в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 10 km северно от столицата Скопие, източно от Чучер и югозападно от Кучевище. Селото е поделено на два дяла: Горно и Долно Мирковци. В Горно Мирковци се намира църквата „Света Петка“ (Света Параскева), изградена в 1874 година, а в Долно Мирковци църквата „Свети Никола“, изградена в 1873 година. Други по-малки църкви са „Света Богородица“, Св. Маркулия и Свети Георги, изградени след 1912 година. Южно от селото в местността Чардак е изграден манастирът „Свети Илия“
История
редактиране
В края на XIX век Мирковци е голямо българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мирковци е село, населявано от 720 жители българи християни.[1]
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 64 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мирковци има 440 българи екзархисти и 456 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[3] Според Георги Трайчев в края на османската епоха в Мирковци има 70 сърбомански и 60 екзархийски къщи.[4]
При избухването на Балканската война 2 души от Мирковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[6]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мирковце (Mirkovce) като сръбско село.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Мирковци като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година Мирковци има 969 жители.[9]
.JPG)
.JPG)
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 883 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 9 |
| власи | 0 |
| сърби | 72 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Личности
редактиране- Родени в Мирковци
Апостол Додев Урумов (1879 - след 1943), български революционер, редовен куриер на ВМОРО; по време на българското управление в 1917 - 1918 година е общински кмет на Мирковци; в 1919 година интерниран от възсатовената сръбска власт във Валево; на 20 февруари 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[10]- Петър Манджуков (1878 – 1966), български революционер
- Спас Манджуков (1869 – 194?), български военен деец, полковник
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 117.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 37.
