Мирковци
Мирковци (на македонска литературна норма: Мирковци) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
|
Мирковци Мирковци |
|
|---|---|
| — село — | |
 Селяни от Мирковци в началото на XX век |
|
  Мирковци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 465 m |
| Население | 969 души (2002) |
| МПС код | SK |
| Мирковци в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 10 km северно от столицата Скопие, източно от Чучер и югозападно от Кучевище. Селото е поделено на два дяла: Горно и Долно Мирковци. В Горно Мирковци се манира църквата „Света Петка“ (Света Параскева), изградена в 1874 година, а в Долно Мирковци църквата „Свети Никола“, изградена в 1873 година. Други по-малки църкви са „Света Богородица“, Св. Маркулия и Свети Георги, изградени след 1912 година. Южно от селото в местността Чардак е изграден манастирът „Свети Илия“
ИсторияРедактиране
В края на XIX век Мирковци е голямо българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мирковци е село, населявано от 720 жители българи християни.[1]
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 64 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мирковци има 440 българи екзархисти и 456 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[3] Според Георги Трайчев в края на османската епоха в Мирковци има 70 сърбомански и 60 екзархийски къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мирковце (Mirkovce) като сръбско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Мирковци като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Мирковци има 969 жители.[7]
.JPG)
.JPG)
| Националност | Всичко |
| македонци | 883 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 9 |
| власи | 0 |
| сърби | 72 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Мирковци
Петър Манджуков (1878 – 1966), български революционер- Спас Манджуков (1869 – 194?), български военен деец, полковник
БележкиРедактиране
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 114-115.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 117.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Чучер | 
| |
|---|---|---|
| Чучер (Чучер Сандево) | Баняне | Блаце | Бразда | Брест | Бродец | Глуво | Горняне | Кучевище | Мирковци | Побоже | Танушевци | ||