Мирковци (на македонска литературна норма: Мирковци) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).

Мирковци
Мирковци
— село —
Селяни от Мирковци в началото на XX век
Селяни от Мирковци в началото на XX век
Reliefkarte Mazedonien.png
42.0944° с. ш. 21.4064° и. д.
Мирковци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Чучер
Географска област Църногория
Надм. височина 465 m
Население 969 души (2002)
Пощенски код 1011
МПС код SK
Мирковци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 10 km северно от столицата Скопие, източно от Чучер и югозападно от Кучевище. Селото е поделено на два дяла: Горно и Долно Мирковци. В Горно Мирковци се манира църквата „Света Петка“ (Света Параскева), изградена в 1874 година, а в Долно Мирковци църквата „Свети Никола“, изградена в 1873 година. Други по-малки църкви са „Света Богородица“, Св. Маркулия и Свети Георги, изградени след 1912 година. Южно от селото в местността Чардак е изграден манастирът „Свети Илия

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Мирковци е голямо българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мирковци е село, населявано от 720 жители българи християни.[1]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 64 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мирковци има 440 българи екзархисти и 456 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[3] Според Георги Трайчев в края на османската епоха в Мирковци има 70 сърбомански и 60 екзархийски къщи.[4]

При избухването на Балканската война 2 души от Мирковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[6]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мирковце (Mirkovce) като сръбско село.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Мирковци като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година Мирковци има 969 жители.[9]

 
Селяни от Мирковци в началото на 20 век
 
Манастирът „Свети Илия“ край Мирковци
 
Църквата „Свети Никола“ в Долно Мирковци
Националност Всичко
македонци 883
албанци 0
турци 0
роми 9
власи 0
сърби 72
бошняци 0
други 4

ЛичностиРедактиране

Родени в Мирковци

БележкиРедактиране

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  4. Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 117.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3
  7. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-05