Мирчо Мирчев
Мирчо Йорданов Мирчев е български офицер, полковник от генералщабното ведомство, началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945), командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1945 – 1946)
Мирчо Мирчев | |
български офицер | |
Звание | Полковник |
---|---|
Години на служба | 1920 – 1946 |
Род войски | |
Командвания | 5-а пехотна дивизия |
Битки/войни | Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 5 октомври 1898 г.
|
Дата и място на смърт | неизв.
|
Биография
редактиранеМирчо Мирчев е роден на 5 октомври 1898 г. в Каба кулак (днес Ушинци), Разградско, Княжество България. През 1920 година завършва Военното на Негово Величество училище в 40-и випуск и на 4 октомври е произведен в чин подпоручик. Служи в 10-и конен полк. На 27 ноември 1923 г. е произведен в чин поручик. Служи в 3-ти конен полк. През 1928 г. е назначен на служба във 2-ри конен полк и на 3 септември същата година е произведен в чин ротмистър. През 1929 г. е записан като слушател във Военната академия[1], през 1930 г. е прекомандирован към Щаба на армията[2], през 1931 г. е назначен на служба в кавалерийския отдел на Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири[3], а от 1932 г. е командир на ескадрон от Лейбгвардейския конен полк[4], по-късно същата година е зачислен към Школата за запасни офицери[5], след което същата година е назначен за командир на рота от 29-и пехотен ямболски полк[6].
През 1933 г. капитан Мирчев е назначен на служба към Военната академия[7], през следващата година е на назначен на служба към Щаба на армията[8], от 1935 г. е слушател във Военна академия към Щаба на армията[9] и по-късно същата година е назначен за командир на рота от 5-и пехотен дунавски полк. На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор и същата година бива назначен за началник на секция в 5-а пехотна дунавска дивизия[10]. В началото на 1938 г. отново е слушател във Военна академия[11], а малко по-късно същата година е назначен за временен началник-щаб на 1-ва бърза дивизия[12]. В началото на 1939 г. майор Мирчев е назначен за командир на дружина от 35-и пехотен врачански полк[13], след което през 1940 е назначен за адютант на министъра на войната, като на 6 май 1940 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Мирчо Мирчев е адютант на министъра на войната, след което от 1942 г. е инспектор на Дирекция гражданска мобилизация (ДГМ), от 1944 г. е интендант на 2-ри корпус, офицер за свръзка на ЦВ в Щаба на групата армии „Е“ в Солун[14], началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия[14] (1944) и през 1945 г. поема командването на 5-а пехотна дунавска дивизия. Уволнен е от служба на 17 януари 1946 година.[14]
Семейство
редактиранеПолковник Мирчо Мирчев е женен и има 2 деца.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (4 октомври 1920)
- Поручик (27 ноември 1923)
- Ротмистър (3 септември 1928)
- Майор (6 май 1936)
- Подполковник (6 май 1940)
- Полковник (14 септември 1943)
Образование
редактиране- Военно на Негово Величество училище (до 1920)
- Военна академия (до 1935)
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
Бележки
редактиране- ↑ Министерска заповед № 82 от 1929 година
- ↑ Министерска заповед № 180 от 1930 година
- ↑ Министерска заповед № 65 от 1931 година
- ↑ Министерска заповед № 82 от 1932 година
- ↑ Министерска заповед № 194 от 1932 година
- ↑ Министерска заповед № 224 от 1932 година
- ↑ Министерска заповед № 102 от 1933 година
- ↑ Министерска заповед № 147 от 1934 година
- ↑ Министерска заповед № 88 от 1935 година
- ↑ Министерска заповед № 115 от 1936 година
- ↑ Министерска заповед № 17 от 1938 година
- ↑ Министерска заповед № 91 от 1938 година
- ↑ Министерска заповед № 11 от 1939 година
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1. с. 93 – 94.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 262.
- Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1. с. 93 – 94.