Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика от БКП. За бригадния генерал вижте Митко Григоров (офицер).

Митко Григоров Димитров е български политик от БКП, член на нейното Политбюро между 1961 – 1966 година. През 1962 – 1966 година той е неформален първи заместник на Тодор Живков в йерархията на тоталитарния режим.

Митко Григоров
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 2 юни 1958 – 19 ноември 1966
Назначен от Централния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
1958 – 1966 Тодор Живков
Предшественик Станко Тодоров
Наследник Пенчо Кубадински
Лични данни
Роден
Починал
Полит. партия БКП (1940 – 1987)
Професия адвокатполитик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Съдържание

БиографияРедактиране

Произход, образование и ранни годиниРедактиране

Митко Григоров е роден на 9 септември 1920 година в село Ярловци, Трънско. Член е на Работническия младежки съюз от 1939 година и на БРП (к.) от 1940 година. През 1942 г. за нелегална дейност е арестуван и осъден на 15-годишен затвор.[1]

След 9 септември 1944 година е освободен от затвора и работи в апарата на БРП (к.) в София, като през 1947 година завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“. Известно време е секретар на Градския комитет на БКП в София, а от 1950 до 1954 година е завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ на Централния комитет (ЦК) на БКП с прекъсване в годините 1954 – 1957, когато е първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Варна. От 4 март 1954 година е кандидат-член, а от 11 юли 1957 година – член на ЦК.[1] Народен представител е в периода 1954 – 1987 година[2][3].

Професионална кариераРедактиране

На Юлския пленум на ЦК на БКП през 1957 година Тодор Живков го включва в състава на Централния комитет и през следващите години той става един от близките му сътрудници.[4] съдейства за неговото издигане. През 1958 година става секретар[5] на ЦК на партията (1958 – 1966), а през 28 ноември 1961 – 19 ноември 1966 година е същевременно и член на Политбюро[6] на партията.[1] През 1962 – 1966 година е министър без портфейл в първото правителство на Тодор Живков.[1]

След отстраняването на дотогавашния министър-председател Антон Югов през 1962 година Григоров става е вторият човек в партийната йерархия.[7] Подобно на останалите, заемали тази позиция през годините, диктаторът Живков се отнася с подозрение към него и през 1966 година го отстранява.[8] Сред поводите за това са личната му близост с друг висш функционер, Начо Папазов, както и негов опит да установи преки връзки със съветското ръководство.[8][7]

От 1966 до 1969 година Григоров е представител на ЦК в редакцията на списание „Проблеми на мира и социализма“ в Прага[1] (съвместно издание на управляващите в Организацията на Варшавския договор комунистически партии. От 1969 година за две години е посланик във Великобритания. През 1971 година става член на новосъздадения Държавен съвет, а през 1974 – 1987 година е негов заместник-председател, но вече не заема висши партийни постове.

Митко Григоров умира на 6 септември 1987 година в София. Награждаван е с три ордена „Георги Димитров“, орден „13 века България“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд на България“.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 128 – 129.
  2. Биография на сайта на „Държавен архив“
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 313
  4. Христов 2009, с. 113.
  5. Протокол от пленарно заседание на ЦК на БКП, състояло се на 7 юни 1958 г., стр. 3 – www.archives.bg
  6. Протокол от пленум на ЦК на БКП от 28 – 29 ноември 1961 г., стр. 261 – 265 – www.archives.bg
  7. а б Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 148.
  8. а б Христов 2009, с. 118 – 119.
Цитирани източници