Димитър (Митко) Трифонов Палаузов е партизанин в Габровско-севлиевския партизански отряд. Той е най-малкият участник в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война.

Димитър Трифонов Палаузов (Митко)
български партизанин комунист
Роден
Починал
1 април 1944 г. (13 г.)
Осеникова поляна, Царство България
ПогребанГаброво, Република България

Биография

редактиране

Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Малко след раждането му родителите му Ганка и Трифон Палаузови от недоимък се преместват да живеят в Севлиево, а през 1936 г. — в Габрово. Стават фабрични работници и живеят в малка кирпичена къща на Бакойския баир, близо до съвременното VI основно училище. Митко започва да учи в града. Родителите му се свързват с комунистическите организации във фабриките, където работят. В къщата им се провеждат комунистически събрания, заседания на щаба на партизанската чета и РК на БРП (к), в чийто състав влиза и Трифон Палаузов.

Бащата Трифон Палаузов и сестра му Русана стават партизани от Габровско-севлиевския партизански отряд. Затова габровската полиция оказва периодичен психически и физически тормоз върху семейството му, като често арестува и малтретира Митко и майка му. За да ги предпази от тормоза, баща му предлага да излязат и те в Балкана. След акция на партизанския отряд през лятото на 1943 г. в махала Водици (сега квартал на Габрово), Ганка и Митко Палаузови се присъединяват към него. След преминаването им в нелегалност габровската полиция опожарява тяхната къща на Бакойците. През юни са интернирани в с. Чорбаджийско, Момчилградско, баба му Рада и дядо му Цоню със стринка му Донка и чичо му Иван. Под натиска на полицията училищният съвет на Второ основно училище „Неофит Рилски“ на 19.IХ.1943 г. решава, че „дейността на ученика Димитър Трифонов Палаузов е несъвместима със задълженията му на ученик и предлага на областния инспектор в Плевен да разреши изключването му от училище“. Тогава Митко е четвърти месец партизанин.

 
Останките от паметника на загиналите партизани в местността „Осеникова поляна“

Като партизанин Митко участва в някои походи и акции на отряда, дори му „зачисляват“ малко пистолетче. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. През юни партизаните правят землянката на Осеникова поляна. Митко бди на пост, да не бъдат изненадани, и така участва в направата на лобното си място. В продължение на седем месеца понася трудностите, нощните походи, срещите с врага. След акция в с. Химитли (днешно Ясеново) партизаните се изтеглят по река Лешница по химитлийската пътека в шипченския дял на Стара планина. Настигнати, влизат в бой с полицията. В боя участва и Митко с пистолет в ръка. Оттеглят се към връх Корита. Тогава щабът на отряда решава да оставят ранените и болните партизани в землянката на близката Осеникова поляна. Да се грижат за тях, изпращат Митко и майка му Ганка. Ятаците от близките махали — Паско Янев (Тошо) и Иван Кунчев (Кирчо), ги снабдяват с храна. Те са единствената им връзка със света. Землянката била влажна, тясна и неудобна за шестимата партизани.

След Балванската битка землянката е разкрита на полицията от предателя Иван Данаилов Доктора. Той е ранен и заловен в Балван на 29 март и подложен на нечовешки изтезания, при които проговаря.[1]

 
Бившият музей в Габрово

На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група, ръководена от Иван Дим. Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление, Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево, и Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани. Жандармерията взривява землянката с гранати. Изваждат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа и се прибират в с. Купен. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Палаузов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.[2]

След 9 септември 1944 г. костите на най-малкия партизанин и неговата майка са положени в костницата на площад „Възраждане“ пред кметството в Габрово.[3][4]

 
Паметникът на Митко в Габрово

Домът на семейство Палаузови в Габрово е възстановен през 1962 г. и подреден като къща музей през 1964 г. Възстановено е и скривалището в къщата, в което са били укривани нелегални и партийни дейци, поправяно е партизанско оръжие и са били отпечатвани материали на циклостил. Експонирани са и малкото запазили се вещи: дървено коритце, ракла за дрехи, миндерът, на който е спал Митко, и масата, на която е подготвял уроците си. Към къщата музей „Митко Палаузов“ се открива експозиционна зала през 1971 г. С диапозитиви, илюстрации към книгата на Марко Марчевски и документални снимки се разкрива животът на най-малкия партизанин. Тук се намират и остатъците от пистолетчето на Митко и торбичката, с която е разнасял позиви. Във витрина са поставени партизанските дрехи на Трифон Палаузов – голф, винтяга и нож. Тук има и зала за провеждане на пионерски сборове и срещи. На магнетофонна лента са записани и спомените на Трифон Палаузов.

След 1990 г. поради политически причини музеят на Митко е превърнат в спортен салон на близкото училище, а къщата-музей се саморазрушава и вече не функционира.[5] Бащата Трифон Палаузов се жени повторно за Величка, вдовицата на негов боен другар. Първо имат дъщеря, която наричат Сашка – на партизанското име на Ганка Палаузова. През 1954 година им се ражда син. Той е кръстен на убитото партизанче и носи същото име.[6][7] Става строителен предприемач и смята да реставрира музея на брат си, но умира от рак на 6 октомври 2010 г.

Днес в градинката пред Основно училище „Неофит Рилски“ в Габрово, където е учил малкият Митко, има негов паметник, издигнат през 1961 г. Негов автор е архитектът Карл Кандулков.[8][9] Запазен е и чинът на Митко.

Литература

редактиране
  • Марчевски, Марко. Митко Палаузов. София, Народна младеж, 1952. с. 222.
  • Паметника и неговия брат. Сценарий и режисура Тамара Пещерска, оператор Андрей Рашев, продуцент Васил Барков. Продукция БНТ, с подкепа на Български национален филмов център (2012, 83 мин).

Източници

редактиране
  1. Митко Палаузов — детето герой или непорочната жертва
  2. Митко Палаузов – дете борец за правда и свобода
  3. Николова В., М. Куманов М., „Кратък исторически справочник. т. III., България., ДИ „Народна просвета“, С., 1983, с. 332
  4. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 45, 46, 113
  5. wikimapia.org
  6. В. „24 часа“, 19 януари 2013 г.
  7. Втората смърт на Митко Палаузов
  8. Паметник на Митко Палаузов
  9. Семейство Палаузови – недолюбвани и при социализма, и при демокрацията // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-04-19.