Митьо Ганев Орманов е български революционер, член на БКП.

Митьо Ганев
Роден
1900 г.
Починал
23 юли 1925 г. (25 г.)

БиографияРедактиране

Митьо Ганев е роден през 1900 г. в село Горски извор, Хасковско. Остава сирак и израства в мизерия.

Създава чета, която обира преминаващите из планините около Хасково местни богаташи (1921). Ограбените средства четниците не използват само за лична облага, а и за подпомагане на бедни и малоимотни селяни. Отговорен е за десетки обири и грабежи. Няколко убийства тежат на съвестта му, макар да се стреми да избягва крайности при своите набези. Често той и четниците му изтезават и малтретират цели семейства за да отмъкнат парите им. Заради тази си дейност е смятан от властите за разбойник, а местни жители в Хасковско го считат за народен закрилник. В следващите години предприема редица акции в региона, както и в доста отдалечени от Хасковско места. Участва в няколко нападения над гръцки заселници в Западна Тракия, след което се завръща в родния си край.

През 1924 г. заедно с неколцината си другари се присъединява към Хасковската окръжна политическа чета „Христо Ботев“ организирана от БКП. През есента на същата година става член на БКП. Заместник-командир и командир на четата. По това време се оформя една симбиоза, в рамките на която БКП се опитва, често неуспешно, да индоктринира местни банди с идеи за класова борба, справедливост за бедните и отмъщение за чорбаджиите-изедници. След атентата в църквата „Света Неделя“ (1925) четата се разделя и отделни групи преминават в Турция, Гърция и Югославия.

Групата на Митьо Ганев остава в България и от района на Ямболско се завръща към родните си села в Хасковско. На 22 юни 1925 г. тази част от политическа чета „Христо Ботев“, начело с Митьо Ганев, води тежко сражение с правителствени части и е напълно разбита, като всички четници са убити. След показна гавра, телата на всички убити са погребани в общ гроб.

От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев е наричан Последният войвода. През 1968 г. образът му е пресъздаден в едноименен игрален филм на режисьора Никола Вълчев по драматична пиеса на Димитър Инкьов „Легенда за Айданларската гора“.

Според сведения от Федерацията на анархистите в България Митьо Ганев е родом от село Светлина хасковско. Познавали са се още от деца с Вълчо Банев Вълчев, още от годините, когато са аргатували заедно. Младежките години на бъдещия страховит войвода са преминали почти изцяло в Драгойно-Хухленския район и възвишението Мечковец, където двамата заедно са пасли селските овце и говеда. Анархо-комунизмът, в чиито революционни похвати го посвещава през 1921 година в затвора харизматичният хасковски анархист Жеко Гергинов и неговата вяра в светлото бъдеще водят и до гибелта му.[1]

В неговата, изградена със собствените му ръце еднокатна, каменна къщичка в подножието на източно-родопския връх Айда (Мечковец) са намирали убежище предимно през „ексаджийския“ период от дейността си между 1919 – 1921 г. – именити български анархисти като Васил Икономов, Георги Шейтанов, Георги Жечев, Жеко Гергинов, Делчо Василев, Наню Делчев, Иван Кундето и други.[1]

В ранното утро на 23 юни 1925 г., деветима анархисти за пореден път се изкачват до къщата на своя ятак Вълчо Вълчев, с намерение там да се наядат и починат от прехода. Поради доносничеството пред властите на някакъв сусамски чобанин четата е обградена към осем и половина часа сутринта от двехилядна войска, кавалерия и полиция в обезлесената местност Широкото дере, северно от селото. Деветимата анархисти почти цял ден удържат атаките на хилядите въоръжени войници, като убиват десетки и раняват около триста нападатели войници и жандарми Едва когато военните докарват и артилерия от Хасковските казарми четниците са избити. Главите на осемте четници-анархисти и войводата Митьо Ганев са отрязани и набучени на щикове и понесени победоносно и тържествено към град Хасково като ценни бойни трофеи. Съпроводено от военен оркестър, зловещото шествие е натоварено на камионетки от Хасковския гарнизон и влиза триумфирайки в града.[1]

Малко преди да почине от рак през 1976 г. старият ятак Вълчо Банев успява да прошепти на сина си Баню: „Ако все пак има задгробен живот и там ми кажат, че моето място е отредено в Рая, ще попитам тамошните разпоредници къде са турени Митьо Ганев и Манол Васев и ако са тикнати в Пъклото, ще поискам и мене тамка, до тях да сложат!“[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Караиванов, Марин. Ятакът на митьо-ганевата чета. // anarchy.bg, 5 ноември 2012. Посетен на 25 януари 2023.
  • Христов, Ф., Хасковската окръжна политическа чета „Христо Ботев“, Издателство на БЗНС, С., 1989
  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник т. III България, С., 1983, с. 168