Митьо Ганев Орманов е български революционер с анархо-комунистически уклон.

Митьо Ганев
Роден
Починал
23 юли 1925 г. (24 г.)

Биография редактиране

Митьо Ганев е роден през 1900 г. в село Горски извор, Хасковско. Израства в мизерия от сиромашия.

Създава чета, която обира преминаващите из планините около Хасково местни богаташи (1921). Ограбените средства четниците не използват само за лична облага, а и за подпомагане на бедни и малоимотни селяни. Заради тази си дейност е смятан от властите за разбойник, а местни жители в Хасковско го считат за народен закрилник. В следващите години предприема редица акции в региона, както и в доста отдалечени от Хасковско места. Участва в няколко нападения над гръцки заселници в Западна Тракия, след което се завръща в родния си край.

През 1924 г. заедно с другарите си от четата се присъединява към Хасковската окръжна политическа чета „Христо Ботев“ организирана от БКП, където му е поверено мястото на заместник-командир. Заедно с Кочо Василев и други сподвижници извършва няколко обира по шосето ХасковоКърджали.[1] След атентата в църквата „Света Неделя“ (1925) четата се разделя и отделни групи преминават в Турция, Гърция и Югославия.

Групата на Митьо Ганев остава в България и от района на Ямболско се завръща към родните си села в Хасковско.

На 22 юни 1925 г. тази част от политическа чета „Христо Ботев“, начело с Митьо Ганев, води тежко сражение с правителствени части и е напълно разбита, като всички четници са убити. След показна гавра - главите на осемте четници и войводата Митьо Ганев са отрязани, набучени на щикове и понесени победоносно към град Хасково, като ценни бойни трофеи, съпроводени от военен оркестър[2] - телата на всички са погребани в общ гроб.

От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев често е наричан Последният войвода. През 1968 г. образът му е пресъздаден в едноименен игрален филм на режисьора Никола Вълчев по драматична пиеса на Димитър Инкьов „Легенда за Айданларската гора“.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Варненски новини - дигитално копие - 06 декември 1924, No. 124, 2 стр.
  2. Караиванов, Марин. Ятакът на митьо-ганевата чета // anarchy.bg, 5 ноември 2012. Посетен на 25 януари 2023.
  • Христов, Ф., Хасковската окръжна политическа чета „Христо Ботев“, Издателство на БЗНС, С., 1989
  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник т. III България, С., 1983, с. 168