Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Илиев.

Димитър Илиев Аргиров, известен като Митьо Илиев или Митьо Дедоилиев[1], е български революционер, серски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Митьо Илиев
български революционер
Илия Кърчовалията, синът му Митьо Илиев и семейството им
Илия Кърчовалията, синът му Митьо Илиев и семейството им

Роден
Починал
Семейство
Баща Илия Кърчовалията

БиографияРедактиране

Илиев е роден в 1882 година във валовищкото село Кърчово, тогава в Османската империя, днес Каридохори, Гърция. Син е на стария хайдутин и революционер дядо Илия Кърчовалията. Получава основно образование. Влиза във ВМОРО и през 1905 година е в четата на Яне Сандански.

В 1909 година е арестуван заедно с баща си при Неврокопската афера.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално в четата на баща си, а по-късно в 4 рота на 14 битолска дружина.[3] След загубата на Първата световна война от България, Илиев участва във възстановяването на революционната организация и става войвода на чета в Серско.[4] По време на така наречения Петрички инцидент през 1925 година Димитър Илиев, начело на местна милиция води сражения в района на село Петрово и спира гръцкото настъпление.

На 6 август 1925 година четите на Митьо Илиев и Иван Паскалев от Петрово се сражават с гръцка войска и жандармерия в Демирхисарско. Успяват да преминат във Вардарска Македония, където на 8 август се сражават със сръбски гранични части и отново се връщат в Егейска Македония.[5]

През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.

Митьо Илиев умира в 1932 година в Петрово.[6]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.66
  2. Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 310.
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 154.
  5. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 174.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 10.