Митьо Илиев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Илиев.
Димитър Илиев Аргиров, известен като Митьо Илиев или Митьо Дедоилиев[1], е български революционер, серски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
| Митьо Илиев | |
| български революционер | |
 Илия Кърчовалията, синът му Митьо Илиев и семейството им | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1932 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Илия Кърчовалията |
Биография редактиране
Илиев е роден в 1882 година във валовищкото село Кърчово, тогава в Османската империя, днес Каридохори, Гърция. Син е на стария хайдутин и революционер дядо Илия Кърчовалията. Получава основно образование. Влиза във ВМОРО и през 1905 година е в четата на Яне Сандански.[2]
В 1909 година е арестуван заедно с баща си при Неврокопската афера.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално в четата на баща си, а по-късно в 4 рота на 14 битолска дружина.[4] След загубата на Първата световна война от България, Илиев участва във възстановяването на революционната организация и става войвода на чета в Сярско.[5] След войната Алеко Василев създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Алеко Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Групови началници в окръжната чета на Алеко паша са Митьо Илиев, Тома Радовски и Стефан Кръстев-Пиперката, а Ангел Коларов и Георги Хазнатарски са помощник окръжни войводи на Алеко Василев.[6] По време на така наречения Петрички инцидент през 1925 година Димитър Илиев, начело на местна милиция води сражения в района на село Петрово и спира гръцкото настъпление.
На 6 август 1925 година четите на Митьо Илиев и Иван Паскалев от Петрово се сражават с гръцка войска и жандармерия в Демирхисарско. Успяват да преминат във Вардарска Македония, където на 8 август се сражават със сръбски гранични части и отново се връщат в Егейска Македония.[7]
През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.
Митьо Илиев умира в 1932 година в Петрово.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 310.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 154.
- ↑ Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 16.
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 174.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.