Митьо Пищова

български политик и шоумен
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Маринов.

Димитър Василев Маринов, известен повече като Митьо Пищова, е български шоумен, известен с бохемския си начин на живот.

Димитър Маринов
български политик и шоумен
Роден
Димитър Василев Маринов
15 август 1955 г. (68 г.)
НационалностБългария
Учил вСтопанска академия
Политика
Професиябизнесмен
ПартияБНО
Убежденияпатриотизъм
Работилшоумен
Семейство
ДецаЮлиян Маринов
УебсайтЛичен фейсбук профил

Биография редактиране

Митьо Пищова е разведен. Има син – Юлиан Маринов.

Шоумен редактиране

Митьо Пищова е известен с публичната демонстрация на гордост от познанството с хора като Илия Павлов, Дон Цеци, Димитър Минев – Руснака и други. В публичните си изяви се обявява още и за приятел на бедните, инвалидите, ромите и че помага на социално слабите. Самопровъзгласява се за „любимецът на народа“.

През пролетта на 2006 г. участва в първия сезон на VIP Brother. Именно оттогава става известен в цялата страна като комичен и пародиен образ на риалити герой.

Политически опити редактиране

Първият му опит в политиката е свързан с Християнрадикалната партия. През 2003 г. е кандидат за кмет на Велико Търново, като получава 1,7% от вота (509 гласа).

На изборите за парламент през 2005 г. е водач на листата в Кърджали на ПД Евророма, която не прескача 4-процентната бариера.

На изборите за президент през 2006 г. Пищова не успява да се регистрира като кандидат, заедно с Росен Николов, поради това, че инициативният комитет не успява да събере необходимите по закон 15 000 подписа.

През 2015 г. отново е кандидат за кмет на Велико Търново, но губи изборите, привличайки скромен електорат.

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент в тандем с Радо Шишарката (кандидат-вицепрезидент).[1]

През 2019 г. отново е кандидат за кмет на Велико Търново, като резултатът му е рекордно слаб – 0,65% от вота (203 гласа).[2]

Други дейности редактиране

Участва в 2 музикални клипа на Румънеца и Енчев:

  • „Моята жена 2“, 2012 г.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за