Михаило Вукчевич
Михаило Вукчевич (на сръбски: Михаило Вукчевић) е сръбски учител, деец на Сръбската пропаганда в Македония, писател.[1]
| Михаило Вукчевич Михаило Вукчевић | |
| сръбски писател | |
 | |
| Роден |
Дражевина, Черна гора |
|---|---|
| Починал |
Вранска баня, Демократична федеративна Югославия |
| Михаило Вукчевич в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в 1873 година в Дражевина, Лешанската нахия - една от четирите нахии на Черна гора. Основно училище завършва в Подгорица при италиански монах. Учи три класа в Цетинската гимназия, откъдето е изключен за противодинастична дейност. Завършва Новосадската гимназия в 1893 година. В Белград учи филология и книжовност. В 1900 година защитава докторат в Загребския университет натема „За говора в Киречкьой близо до Солун“ (О говору у Киреч кеју близу Солуна).[1][2] Преподава в Солунската сръбска гимназия от 1 септември 1897 година до 4 декември 1899 година. В това време полага учителски изпит и от 4 декември 1899 година започва да преподава в Цариградската сръбска гимназия. Редактира сръбския вестник в Османската империя „Цариградски гласник“ и календара „Голуб“.[1] От 1925 година е директор на Цетинската гимназия и инспектор на Зетска област.
Вукчевич пише рацзкази от черногорския живот: „Разговори безазлена свијета с црногорских посједака“, Београд 1900; „Чему поп Капа не смије по ноћи ни на праг од куће“, Београд 1901; „Љешанско издајство“, Сремски Карловци 1937; „О Марку Миљанову“, Подгорица 1996.[1]
Умира в 1945 година.[1]