Отваря главното меню

Михаил Михайлов Герасимов е български учен, химик, ректор на Висшия химикотехнологичен институт.[1]

Михаил Герасимов
български химик
Роден
Починал
Научна дейност
Област Химия

БиографияРедактиране

Герасимов е роден в 1909 година в главния град на Македония, Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. След Балканските войни семейството му се преселва в Бургас. Баща му, който става комунистически активист е преследван и убит и в средата на 20-те години майката емигрира с децата си в СССР. През 1934 година Герасимов завършва Московския нефтен институт и след това работи в нефтозаводи в Башкирия. През 1940 година той се завръща в България, където започва научна кариера и през 1946 година става професор в Държавната политехника. От 1968 до 1969 година е заместник-ректор на отделилия се политехниката ВХТИ, а от 1969 до 1970 е ректор на института. Член е на научни структури в България, САЩ и ФРГ. От 1969 година е заслужил деятел на науката, а от 1978 – герой на социалистическия труд. Михаилов има над 500 научни труда в областта на нефтените технологии. Автор е на 11 изобретения и над 30 рационализации.[2][3] Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество.[3]

Умира на 10 февруари 2002 година.[2]

ОтличияРедактиране

  • 1978 г. – удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ – „по случай 70-годишнината от рождението му, за активно участие в борбата против фашизма и капитализа и за неговата научна и педагогическа дейност в областта на химията“.[4]

ТрудовеРедактиране

  • „Ролята на налягането при крекинг-процеса на въглеводородите“ (1938)
  • „Технология на твърдите горива“ (1961)[5]

БележкиРедактиране

  1. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 195.
  2. а б Почина проф. Михаил М. Герасимов. // Стандарт. 11 февруари 2002 г. Посетен на 8 ноември 2013 г.
  3. а б Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 95.
  4. Указ № 114 от 20 януари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 9 от 31 януари 1978 г.
  5. Българска академия на науките. Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 87.