Михаил Калинин
Михаил Иванович Калинин е руски и съветски болшевишки политик и революционер. Той заема длъжностите председател на Централния изпълнителен комитет на Всеруския конгрес на съветите (1919 – 1938) и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1938 – 1946).
| Михаил Калинин | |
.jpg) | |
| председател на Президиума на Върховния съвет на СССР | |
| Мандат | 17 януари 1938 – 19 март 1946 |
|---|---|
| Предшественик | Няма – постът е създаден |
| Наследник | Николай Шверник |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Некропол на стената на Кремъл |
| Религия | атеизъм |
| Съпруга | Екатерина Калинина |
| Деца | Михаил, Александър, Юлия и Лидия |
| Полит. партия | КПСС |
| Професия | политик, учител |
| Подпис |  |
| Михаил Калинин в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в селско семейство във Верхняя Троица, Тверска губерния (днес в Кашински район, Тверска област).[1] През 1889 г. се премества в Санкт Петербург, започва работа като металург през 1895 г.[1] Оженва се за естонката Екатерина Ивановна Лорберг през 1906 г.[1]
Запознава се със Сталин 6 години по-късно. Калинин е сред основните учредители на болшевишкия вестник „Правда“. Заради болшевишката си дейност е заточен от правителството в Сибир, но по време на Октомврийската революция е освободен.
Избран е за член на Политбюро на Болшевишката партия през 1925 г. Става изключително популярен сред съветските граждани и, макар и поддръжник на Сталин, не подкрепя колективизацията, негласно се обявява против репресивния процес на разкулачване.[2] Заради антисталинистките си критики жена му Екатерина е депортирана в ГУЛАГ през 1938 г. и е освободена едва след смъртта му през 1946 г.
Калинин се оттегля от поста председател на Президиума малко преди смъртта си. Погребан е в некропола в стената на Московския кремъл.
Памет редактиране
На негово име са наименувани 3 големи руски града – приживе Корольов (като Калининский, 1928 и Калининград, 1938) и Твер (като Калинин, 1931)[3], както и Кьонигсберг (като Калининград) след смъртта му. Единствено последният е запазил името си и до днес.
Източници редактиране
- ↑ а б в Рядом с вождями. Михаил Иванович Калинин / Информационное агентство МАНГАЗЕЯ // Архивиран от оригинала на 2022-03-04. Посетен на 2020-11-20.
- ↑ Хлевнюк О. В. Хозяин. Сталин и утверждение сталинской диктатуры. Москва: РОССПЭН, 2012, с. 159.
- ↑ Михаил Иванович Калинин на сайте «Хронос» // Архивиран от оригинала на 2012-01-24. Посетен на 2012-01-21.