Михаил Кантакузин Шейтаноглу
Михаил Кантакузин Шейтаноглу (на гръцки: Μιχαήλ Καντακουζηνός) е изключително влиятелен османски магнат и приближен на великия везир Мехмед паша Соколович. Носи османското си име Шейтаноглу (Син на дявола) заради интригите и влиянието, което има в османския двор при управлението на Сюлейман Великолепни и най-вече на Селим II. Обесен на входа на двореца си в Анхиало на 3 март 1578 г. по разпореждане на султан Мурад III.
| Михаил Кантакузин Шейтаноглу | |
|---|---|
| османски магнат от втората половина на XVI век | |
| Роден |
1515 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Андроник Кантакузин |
Архонт на Константинопол. Подпечатва кореспонденцията си с двуглав орел. По всяка вероятност негов е замисълът и изпълнението за признаването на царския титул на Иван Грозни от Вселенската патриаршия, за което е детрониран патриарх Йоасаф II Константинополски. След обесването му, неговият фаворит и опекун Йеремия II Константинополски успява да удостои с патриаршеско достойнство Руската православна църква, нареждайки я пета в диптиха, където е до днес на мястото на историческата Търновска патриаршия.
ПроизходРедактиране
Михаил Кантакузин е потомък на рода Кантакузини.[1] Баща му се казва Димитър Кантакузин, а негов дядо е Димитър I Кантакузин, деспот на Морея, или братът на Димитър – Йоан Кантакузин. По такъв начин той е потомък и на българския царски род Асеневци. Има трима сина и две дъщери, децата на които са вплетени във владетелските династии на княжество Влашко и княжество Молдавия и по-специално във фамилията Гика. Сред тях е и Щербан I Кантакузин. [2]
БиографияРедактиране
Шейтаноглу дължи богатството си на поморийските солници, върху които има монополно господство за добива и продажбата на сол. Също така търгува с Великото Московско княжество, откъдето внася кожи. Занимава се с промишлен риболов за времето си. Годишният му доход възлиза на 60 000 дуката.
Богатството му позволява да изгради и въоръжи със свои средства 60 галери след известната битка при Лепанто. Сам фаворизира, издига и сваля вселенски патриарси като Митрофан III Константинополски и Йоасаф II Константинополски. Също така сваля влашкия владетел Петру II Младия. Дворецът му в Анхиало струва 20 000 дуката, но е конфискуван през юли 1576 г., след като Шейтаноглу е обвинен в заговор за детронирането на султан Мурад III. Синът му Андроник Кантакузин успява да спаси голяма част от бащиното си имане и дори номинира за владетел пред османския двор Михай Витязул.
С него се среща Стефан Герлах, който бил заблуждаван от Шейтаноглу, че последният има английски корени. [3]
СемействоРедактиране
От втората си съпруга, дъщеря на влашкия владетел Мирчо V Чобан, която не пожелала да го последва в Константинопол, където той живее[4], Михаил Кантакузин има трима сина – Андроник, Димитър (роден 1566 г.) и Йоан (роден 1570 г.), а от първата си жена с неизвестно име има две дъщери.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Finlay, George (1856). The History of Greece under Othoman and Venetian Domination. Edinburgh and London: William Blackwood and Sons. İnalcık, Halil (1997). An Economic and Social History of the Ottoman Empire. Volume One, 1300 – 1600. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-57456-0.Pp.188 – 189
- ↑ Кантакузини
- ↑ ЗА ПРОИЗХОДА НА МИХАИЛ КАНТАКУЗИН (? – 1577)
- ↑ [Iorga, Nicolae (1935). Byzance après Byzance (in French). Bucharest: Editions de l'Institut d'études byzantines,pp.115 – 116]
- Бродел, Фернан. The Mediterranean and the Mediterranean World in the Age of Philip II, Volume II. Berkeley and Los Angeles, University of California Press, 1995. ISBN 0-520-20330-5.
- Финли, Джордж. The History of Greece under Othoman and Venetian Domination. Edinburgh and London, William Blackwood and Sons, 1856.
- Иналджик, Халил. An Economic and Social History of the Ottoman Empire. Volume One, 1300 – 1600. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. ISBN 0-521-57456-0.
- Йорга, Николае. Byzance après Byzance. Bucharest, Editions de l'Institut d'études byzantines, 1935. (на френски) Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
- Никол, Доналд. The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study. Washington, DC, Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, 1968.
- Пападеметриу, Том. Render Unto the Sultan: Power, Authority, and the Greek Orthodox Church in the Early Ottoman Centuries. Oxford, Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0-19-871789-8.
- Рънсиман, Стивън. The Great Church in Captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 0-521-31310-4.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Kantakouzenos Şeytanoğlu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |