Михаил Кантакузин Шейтаноглу
Михаил Кантакузин Шейтаноглу (на гръцки: Μιχαήλ Καντακουζηνός) е изключително влиятелен османски магнат и приближен на великия везир Мехмед паша Соколович. Носи османското си име Шейтаноглу (Син на дявола) заради интригите и влиянието, което има в османския двор при управлението на Сюлейман Великолепни и най-вече на Селим II. Обесен на входа на двореца си в Анхиало на 3 март 1578 г. по разпореждане на султан Мурад III*.
Михаил Кантакузин Шейтаноглу | |
османски магнат от втората половина на XVI век | |
Роден |
1515 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Деца | Андроник Кантакузин |
Михаил Кантакузин провокира и убеждава избрания с негова помощ вселенски патриарх Йоасаф II през 1561 г. да признае царския титул на братовчед му – Иван Грозни. Друг патриарх и негов съгражданин, издигнат с благословията му – Йеремия II издига в ранг патриаршия – руската православна църква.[1]
Титул
редактиранеАрхонт на Константинопол. Подпечатва кореспонденцията си с двуглав орел. Неговият замисъл и изпълнението за признаването на царския титул на Иван Грозни от Вселенската патриаршия, струват детронирането на патриарх Йоасаф II Константинополски. След обесването му, неговият фаворит и опекун Йеремия II Константинополски успява да удостои с патриаршеско достойнство Руската православна църква, нареждайки я пета в диптиха, където е до днес на мястото на историческата Търновска патриаршия. Повечето изследователи са на мнение, че патриарх Йеремия II е родственик на Шейтаноглу, макар за това да няма преки доказателства.[1]
Произход
редактиранеМихаил Кантакузин е потомък на рода Кантакузини.[2] Баща му се казва Димитър Кантакузин, а негов дядо е Димитър I Кантакузин, деспот на Морея. Посредством Ирина Асенина се явява пряк потомък и на българския царски род Асеневци.[1]
Потомство
редактиранеСамият Михаил Кантакузин, по-известен като Шейтаноглу, има трима сина и две дъщери. Наследниците на синовете му Андроник и Йоани обсебват властта през целия XVII век на двете дунавски княжества Влашко и Молдова - до поверяването им на фанариотите от 1716 г.[3][1]
Синът му Йоани сродява фамилията му Кантакузино с друга византийско-генуезка фамилия, прераснала във фанариотска – Росети. Потомци на другия син на Шейтаноглу – Андроник са бъдещия министър-председател на Румъния – Георге Григоре Кантакузино, както съпругата на първия държавен глава на Албания – Вилхелм фон Вид. От руския клон на фамилията Кантакузино, Михаил Михайлович Кантакузин-Сперански се жени за Джулия Грант, внучка на президента на САЩ – Юлисис Грант.
След прутския поход част от рода Кантакузино се изселва в Руската империя, формирайки руския клон на фамилията посредством наследници на внука му и постелник на Влашко – Константин Кантакузино. Наследници на влашкия постелник, и внук на Шейтаноглу, са последните влашки владетели Константин Бранковяну и Стефан Кантакузин, преди фанариотите да бъдат поставени начело на Влахия от 1716 г.
Родословно дърво на фамилията Кантакузино
редактиране- Михаил Кантакузин Шейтаноглу (1510–1578)
- Андроник Кантакузино (1553–1601)
- Михай
- Думитрашку Кантакузино (1620–1686), владетел на Молдова
- Йордаке (ум. 1663)
- Тодореску (ум. 1685)
- Йоница (1664–1692)
- Йордаке (1688–1758)
- Йоница (1721–1789)
- Матей (1750–1817)
- Александър Кантакузин (1787–1841), руски благородник и гръцки политик
- Александро Кантакузино (1811–1884), румънски държавник и министър
- Александър Кантакузин (1787–1841), руски благородник и гръцки политик
- Матей (1750–1817)
- Йоница (1721–1789)
- Йордаке (1688–1758)
- Йоница (1664–1692)
- Йордаке (ум. 1700)
- Йордаке (ум. 1740)
- Константин (ум. 1740)
- Йордаке Ставраки (1740–1826), владетел на Молдова
- Константин (1778–1843)
- Ласкар (1805–1885)
- Константин Кантакузино-Пашкану (1856–1927), румънски политик
- Николас (1811–1840), женен за Лучия Палади (1821–1860)
- Пулхерия (1840–1865), омъжена за Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1824-1878)
- Лучия фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1859-1903), омъжена за Виктор фон Шьонбург-Валденбург (1856-1888)
- София фон Шьонбург-Валденбург (1885-1936), омъжена за Вилхелм фон Вид
- Лучия фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1859-1903), омъжена за Виктор фон Шьонбург-Валденбург (1856-1888)
- Пулхерия (1840–1865), омъжена за Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1824-1878)
- Ласкар (1805–1885)
- Григоре (1779–1809)
- Елизабета Щирбей (1805–1874), владетелка на Влахия
- Александру (1786–1832)
- Йоан Канкатузино (1829–1897), каймакам на Молдова
- Константин (1778–1843)
- Йордаке Ставраки (1740–1826), владетел на Молдова
- Константин (ум. 1740)
- Йордаке (ум. 1740)
- Тодореску (ум. 1685)
- Константин Кантакузино (постелник) (1598–1663), женен за Елина Кантакузино
- Драгичи Кантакузино (1630–1667)
- Първу (ум. 1696)
- Първу (1689–1751)
- Йоан (ум. 1749)
- Йордаке (1747–1803)
- Константин Кантакузино (каймакам) (1793–1877), каймакам на Влахия
- Йон Кантакузино (1825–1878), румънски политик
- Йон Кантакузино-син (1863–1934), румънски лекар, политик и министър
- Адолф (1839–1911)
- Скарлат Кантакузино (1874–1949), румънски поет и дипломат
- Йон Кантакузино (1825–1878), румънски политик
- Григоре (1800–1849)
- Георге Григоре Кантакузино (1833–1913), министър-председател на Румъния
- Михаил Кантакузино (1867–1928), румънски политик, министър и кмет на Букурещ
- Константин Кантакузино (авиатор) (1905–1958), румънски летец от ВСВ
- Григоре Георге Кантакузино (1872–1930), кмет на Букурещ, женен за Александрина Кантакузино (1876–1944), политическа активистка и феминистка
- Александру Кантакузино (1901–1939), румънски политик
- Михаил Кантакузино (1867–1928), румънски политик, министър и кмет на Букурещ
- Георге Григоре Кантакузино (1833–1913), министър-председател на Румъния
- Константин Кантакузино (каймакам) (1793–1877), каймакам на Влахия
- Йордаке (1747–1803)
- Матей (ум. 1742)
- Първу Кантакузино (ум. 1769), бан на Олтения (Крайова), водач на антиосманско въстание през 1769 г. по време на руско-турска война (1768 – 1774)
- Константин (ум. 1761)
- Йоан (1756–1828)
- Николае (1790–1857)
- Василе (1818–1906)
- Матей Кантакузино (1855–1925), румънски политик, министър и кмет на Яш
- Николае (1864–1948)
- Георги Матей Кантакузино (1899–1960), румънски архитект, художник и есеист
- Щербан Кантакузино (1928–2018), архитект
- Георги Матей Кантакузино (1899–1960), румънски архитект, художник и есеист
- Мария Кантакузино (1820–1898), художествен модел
- Василе (1818–1906)
- Николае (1790–1857)
- Йоан (1756–1828)
- Родион Кантакузино (1725–1774)
- Николай Кантакузин (1761–1841)
- Родион (1812–1880)
- Михаил Кантакузин-Сперански (1847–1894)
- Михаил Михайлович Кантакузин-Сперански (1875–1955), руски дипломат, женен за Джулия Грант (1876–1975), внучка на Юлисис Грант, американски генерал, политик и президент на САЩ
- Михаил Кантакузин-Сперански (1847–1894)
- Александър (1813–1857)
- Олга Кантакузина-Алтиери (1843–1929), писателка
- Иван (1816–1888)
- Павел (1852–1922)
- Георги (1881–1950)
- Пиер (1922–1975)
- Амвросий Кантакузин (1947–2009), епископ на Руската православна църква зад граница
- Пиер (1922–1975)
- Георги (1881–1950)
- Павел (1852–1922)
- Родион (1812–1880)
- Николай Кантакузин (1761–1841)
- Йоан (ум. 1749)
- Първу (1689–1751)
- Първу (ум. 1696)
- Щербан Кантакузин (1634–1688), владетел на Влахия (1678–1688)
- Георге Кантакузино (1673–1739)
- Тома (1714–1762)
- Матей (1745–1817)
- Йордаке (1775–1827)
- Константин (1811–1876)
- Георге Кантакузино (1845–1898), румънски политик и министър
- Константин (1847–1920), женен за Сабина Кантакузино (1863–1944), дъщеря на Йон Братиану и румънска писателка
- Георге (1815–1890)
- Йоан (1847–1911)
- Георге Кантакузино-Границерул (1869–1937), румънски политик и деятел на Желязната гвардия
- Йоан Раду (1885–1950), женен за Мария Филоти (1883–1956), актриса
- Йон Филоти Кантакузино (1908–1975), румънски писател и филмов продуцент
- Георге Кантакузино (историк) (1937–2019), румънски историк и археолог
- Щербан Кантакузино (артист) (1941–2011), румънски актьор
- Йон Филоти Кантакузино (1908–1975), румънски писател и филмов продуцент
- Йоана Кантакузино (1895–1951), румънска авиаторка, пилот и първия началник на авиационно училище в Румъния
- Йоан (1847–1911)
- Константин (1811–1876)
- Йордаке (1775–1827)
- Матей (1745–1817)
- Тома (1714–1762)
- Касандра Кантакузино (1685–1713), владетелка на Молдова и съпруга на Димитрие Кантемир
- Георге Кантакузино (1673–1739)
- Станка Кантакузино (1637–1699), съпруга на Матей Бранковяну и майка на Константин Бранковяну
- Константин Кантакузино (столник) (1639–1716), столник и логотет на Влахия
- Стефан Кантакузин (1675–1716), владетел на Влахия (1714–1716), женен за Пауна Кантакузино (ум. 1740)
- Раду Кантакузино (1699–1761)
- Стефан Кантакузин (1675–1716), владетел на Влахия (1714–1716), женен за Пауна Кантакузино (ум. 1740)
- Михай Кантакузино (1640–1716)
- Матей (ум. 1685)
- Тома Кантакузино (ум. 1721)
- Драгичи Кантакузино (1630–1667)
- Михай
- Йоани (ум. 1570)
- Бела Росети (Кантакузино), съпруга на Ласкар Росети, родоначалник на фанариотската фамилия Росети с византийски и генуезки корени и майка на Антон Росети, владетел на Молдова
- Андроник Кантакузино (1553–1601)
Биография
редактиранеШейтаноглу е пословичен в историята със своето богатство, с което съперничел на османския султан и падишах. Дължал го най-вече на поморийските солници, върху които имал монополно господство за добива и продажбата на сол, защото това му се позволявало от най-близкия негов приятел, съидейник и покровител – Мехмед паша Соколович. За да е далеч от хорските очи и съгледвачите-бостанджии, Шейтаноглу издига свой дворец в Анхиало на стойност 20 000 дуката. Също така търгува с Великото Московско княжество, откъдето внася кожи. Занимава се с промишлен риболов за времето си. Само годишния му доход възлизал на 60 000 дуката, космическа за времето си сума**.[1]
Богатството му позволява да изгради и въоръжи със свои средства 60 галери след известната битка при Лепанто. Сам фаворизира, издига и сваля вселенски патриарси като Митрофан III Константинополски и Йоасаф II Константинополски. Също така сваля влашкия владетел Петру II Младия. Дворецът му в Анхиало е конфискуван през юли 1576 г., след като Шейтаноглу е обвинен в заговор за детронирането на султан Мурад III. Синът му Андроник Кантакузин обаче успява да спаси голяма част от бащиното си богатство и дори номинира за владетел пред османския двор – Михай Витязул.
С него се среща Стефан Герлах, който бил заблуждаван от Шейтаноглу, че последният има английски корени. [4]
Семейство
редактиранеБащата на Шейтаноглу се е казвал Димитър, и е внук на морейския деспот Димитър I Кантакузин, т.е. морейският деспот е прадядо на Шейтаноглу. Посредством своя прадядо, Шейтаноглу е сроден и с последната императорска византийска фамилия на Палеолозите. Михаил Кантакузин Шейтаноглу е имал сестра, която живеела в Трикала.[1]
От втората си съпруга, дъщеря на влашкия владетел Мирчо V Чобан, която не пожелала да го последва в Константинопол, където той живее[5], Михаил Кантакузин има трима сина – Андроник, Димитър (роден 1566 г.) и Йоани (роден 1570 г.), а от първата си жена с неизвестно име има две дъщери.
Влиянието и интригите на Шейтаноглу в Константинопол били пословични за времето си и заради това със своя оригинален прякор, символизиращ неговата комбинативност, безкомпромистност и хитрост, той останал завинаги в историята***.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ж Каравълчев, Венцислав. Патриарсите на Анхиало (Поморие). София, Симолини 94, 2022. ISBN 978-619-7672-31-2. с. 24 – 38.
- ↑ Finlay, George (1856). The History of Greece under Othoman and Venetian Domination. Edinburgh and London: William Blackwood and Sons. İnalcık, Halil (1997). An Economic and Social History of the Ottoman Empire. Volume One, 1300 – 1600. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-57456-0.Pp.188 – 189
- ↑ Кантакузини
- ↑ ЗА ПРОИЗХОДА НА МИХАИЛ КАНТАКУЗИН (? – 1577)
- ↑ [Iorga, Nicolae (1935). Byzance après Byzance (in French). Bucharest: Editions de l'Institut d'études byzantines,pp.115 – 116]
- Бродел, Фернан. The Mediterranean and the Mediterranean World in the Age of Philip II, Volume II. Berkeley and Los Angeles, University of California Press, 1995. ISBN 0-520-20330-5.
- Финли, Джордж. The History of Greece under Othoman and Venetian Domination. Edinburgh and London, William Blackwood and Sons, 1856.
- Иналджик, Халил. An Economic and Social History of the Ottoman Empire. Volume One, 1300 – 1600. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. ISBN 0-521-57456-0.
- Йорга, Николае. Byzance après Byzance. Bucharest, Editions de l'Institut d'études byzantines, 1935. (на френски) Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
- Никол, Доналд. The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study. Washington, DC, Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, 1968.
- Пападеметриу, Том. Render Unto the Sultan: Power, Authority, and the Greek Orthodox Church in the Early Ottoman Centuries. Oxford, Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0-19-871789-8.
- Рънсиман, Стивън. The Great Church in Captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 0-521-31310-4.
Бележки
редактиране- Случайно или не, точно 300 години по-късно, на датата на обесването на родоначалника на фамилията Кантакузино – е подписан Санстефанския договор;
- По това време доходите на османската хазна от Влашко и Молдова били съответно – 104 237 дуката и 50 000 дуката годишно.
- Включително и в изкуството и литературата, приемайки се, че Шейтаноглу е един от прототипите на физическия убиец на Фьодор Павлович Карамазов – Павел Смердяков (заедно с любимия опричник Малюта Скуратов). Тримата „законни“ синове на „стария“ Карамазов, от романа „Братя Карамазови“, носят имената на руски владетели: Митя, Иван и Альоша.
- По това време доходите на османската хазна от Влашко и Молдова били съответно – 104 237 дуката и 50 000 дуката годишно.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Kantakouzenos Şeytanoğlu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |