Михаил Ковачев (революционер)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Ковачев.
Михаил Антонов Ковачев или Ковачов е български учител-революционер, щипски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Михаил Ковачев | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Етнос | българи |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Йосиф Ковачев |
| Деца |
Владимир Ковачев Владислав Ковачев Антон Ковачев |
БиографияРедактиране
Михаил Ковачев е роден в 1842 година в Щип,[2] тогава в Османската империя. Брат е на просветния деец Йосиф Ковачев и негов най-близък помощник при въвеждането на звучната метода, въведена успешно в Прилепското мъжко училище.[3] Работи като учител в Скопие (1863), Щип (1871-1873) и Солун (1878-1879) и Ново село, Щипско (1879 -1880).[4] В 1871 година оглавява Тайния революционен комитет в Щип. След 1878 година продължава да работи като учител.
През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София.[5] В 1901 година Ковачев като председател на Софийското македоно-одринско дружество, най-силното и най-многочисленото в Македоно-одринската организация, участва активно на страната на Борис Сарафов в борбата против привържениците на генерал Иван Цончев. След Деветия македоно-одрински конгрес, на който той е депутат от Софийското дружество заедно с Тома Давидов,[6] синът му, бивш член на комитета и виден сарафист, Владислав Ковачев пише брошура, озаглавена „Отворено писмо“, в която се тиражират скандалите от конгресните дебати, а на 1 октомври 1901 година настоятелството на софийското македоно-одринско дружество, пише писмо до ВМОК с искане за информация за направеното разследване на злоупотребите и опровергаване на обвиненията срещу бившия комитет. Новият цончевистки ВМОК нарича брошурата „куп хули и оскърбления“, „грозно престъпление“ и „същинско предателство“, а писмото – намеса в компетенциите на ВМОК.[7]
В отговор ВМОК се опитва да суспендира мандата на настоятелството на софийското дружество. На общото събрание на дружеството на 21 октомври Михаил Ковачев е обвинен, че писмото на настоятелството е негова лична инициатива, сарафистите не позволяват на генерал Цончев да говори и почти се стига до сбиване. На 23 октомври са проведени две успоредни събрания на дружеството – на цончевисти и сарафисти и са избрани две настоятелства – първа крачка към разцеплението след една година на цялата Македоно-одринска организация.[8][9]
Включва се в дейността на ВМОРО и заедно с двамата си синове Владислав Ковачев и Владимир Ковачев участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Третият му син Антон Ковачев е български офицер. Със съпругата му Елена имат още пет сина - Йосиф, Йордан, Александър, Георги, Иван, и една дъщеря – Катя[10]. Умира в 1908 година.[11][12]
РодословиеРедактиране
| Антон Ковачев | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Ковачев (1839 - 1898) | Михаил Ковачев (1840 - 1908) | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Ковачев (1875 - 1910) | Владислав Ковачев (1875 - 1924) | Антон Ковачев (1877 - 1931) | |||||||||||||||||||||||||||||
| Жени Ковачева (1905 - 1994) | Михаил Ковачев (1905 - 1972) | ||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 224.
- ↑ Парцел 34. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 117.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.38.
- ↑ Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина. // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 28.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 94.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 95.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 57 – 58.
- ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.13
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 126
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 339.