Отваря главното меню

Акад. Михаил Иванов Маджаров е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия.

Михаил Маджаров
български политик и дипломат

Роден
Починал
23 януари 1944 г. (89 г.)

Образование Робърт колеж
Политика
Партия Народна партия
Депутат
II ОНС   III ОНС   IV ОНС   VI ОНС   VII ОНС   VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVIII ОНС   
Правителство на Константин Стоилов
министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията
Правителство на Стоян Данев 4
министър на вътрешните работи на България
Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2
министър на отбраната на България
Правителство на Александър Стамболийски 1
министър на външните работи на България
Семейство
Деца Анна Каменова
Георги Маджаров
Подпис Mihail Madzharov Signature (vectorized).svg
Михаил Маджаров в Общомедия

Михаил Маджаров е народен представител във II (1880 – 1881), III (1882 – 1883), IV (1884 – 1886), V (1887 – 1890), VI (1890 – 1893), VII (1893 – 1894), VIII (1894 – 1896), IX (1896 – 1899), X (1899 – 1900), XI (1901 – 1902), XII (1902 – 1903), XIII (1903 – 1908), XIV (1908 – 1911), XV (1911 – 1913) и XVIII (1919 – 1920) Обикновено Народно събрание и в V Велико Народно събрание (1911). Той е подпредседател на V Велико Народно събрание (1911) и XV Обикновено Народно събрание (1911 – 1912).

Съдържание

Ранни годиниРедактиране

Михаил Маджаров е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 г. в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Учи в Копривщица и Пловдив и през 1877 г. завършва Робърт колеж в Цариград. Още като ученик прави първи опити да пише поезия, по-късно преминава към публицистиката. За кратко е учител в Пазарджик (1877 – 1879) г. и по това време започва публицистичната си дейност. Поканен е за редактор на вестник „Марица“, започва да отразява политическите събития и духовния живот. Запознава се с Иван Вазов и Константин Величков, с когото го свързва сърдечна дружба. Сближава се и със Стефан Бобчев, току-що завършил правни науки в Москва. Маджаров и Бобчев работят на високи постове в администрацията на Източна Румелия, а през 1885 г. се сродяват – Маджаров сключва брак с Мария – сестра на съпругата на Бобчев. Женитбата му съвпада със Съединението[1].

Политическа и журналистическа дейностРедактиране

 
Снимка в Рилски манастир, 1897 г. Вляво от свещеника е Михаил Маджаров, а вдясно – Стефан Бобчев. Фото Димитър Карастоянов

Маджаров става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е депутат в Областното събрание (18801885) г. и директор на финансите (1884 – 1885) г. на автономната област.

След Съединението младото семейство е интернирано в Елена, а през март 1886 Маджаров се завръща в Пловдив, където смята да се установи. След преврата от 1886 г. Михаил Маджаров е арестуван с обвинение за съучастие в преврата. След абдикацията на Батенберг е освободен и емигрира в Цариград. Прекарва две години в емиграция, а през 1888 г. се завръща в България и работи като адвокат и публицист. През този период той прави първия превод на български език на романа Война и мир на Лев Толстой.

Заедно с Бобчев основават две списания: „Юридически преглед“ (1893) и „Българска сбирка“ (1894). През 1894 г. се кандидатира за депутат като представител на пловдивските „съединисти“, които скоро се сливат с новообразуваната Народна партия[1]. След падането на правителството на Стефан Стамболов Михаил Маджаров става един от водачите на Народната партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894 – 1899) г.

След освобождаването му става главен редактор на вестник „Мир“ и остава такъв до 1912 г. През това време пише смели статии, в които не се страхува да се противопоставя на цар Фердинанд. Сам определя вестникарството като главно занятие[1].

През 1913 – 1914 г. Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913 г. След това за кратко е посланик в Русия (1914 – 1915) г. Тъй като не е дипломат по професия, в докладите си продължава да отстоява убежденията си, дори да се разминават с мненията на правителството и двореца. Това става причина и за завръщането му в България[1].

 
Страницата с подписите на Борис III, Александър Стамболийски и Михаил Маджаров на ратификацията на Ньойския договор. Източник: ДА „Архиви“

Още няколко пъти заема министерски постове: министър на вътрешните работи в Правителство на Стоян Данев 4, на войната в двете правителства на Теодоров и министър на външните работи и вероизповеданията в първото правителство на Стамболийски. Като такъв поставя подписа си под Ньойския договор.

През 1920 г. Народната партия се обединява с Прогресивнолибералната партия в Обединена народно-прогресивна партия. Като активен деец на опозиционния Конституционен блок, през 1922 г. Михаил Маджаров е изпратен в затвора от следващото правителство на Александър Стамболийски.

 
В Шуменския затвор, заедно с други лидери на опозицията, 1923 г.

През 1926 г. става първият почетен гражданин на град Попово. Обявен е за такъв за заслуги като министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, свързани с прокарването на жп-линията София-Варна през града, дала тласък на икономическото му развитие.

Напуснал кабинета на Стамболийски, Маджаров, подобно на Т. Теодоров и Ст. Данев, участва в Демократическия сговор 1931 г. Към края на живота си сътрудничи и на списанията „Българска мисъл“, „Демократически преглед“ и „Златорог“.

Михаил Маджаров е тежко ранен по време на бомбардировката на София на 10 януари 1944 г. и умира на 23 януари 1944 г.

БиблиографияРедактиране

  • „Защо ме съдят“ (1923)
  • „Източна Румелия“ (1925)
  • „Последните години на К. Стоилов“ (1927)
  • „На Божи гроб преди 60 години и днес“ (1929)
  • „Дипломатическата подготовка на нашите войни“ (1932)
  • „От самовластие към свобода и законност“ (1936)
  • „Спомени“ (1968)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Каменова, Анна и др. Напиши за този род. София, Весела Люцканова, 1995. с. 160.

Външни препраткиРедактиране