Михаил Ножкин

руски актьор и поет

Михаил Иванович Ножкин е съветски и руски театрален и филмов актьор, поет, автор на песни, народен артист на РСФСР (1980),[1], член на Съюза на писателите на Русия. Почетен гражданин на Ржев (2008).

Михаил Ножкин
руски актьор и поет
Mikhail Nozhkin 1.jpg
Роден
19 януари 1937 г. (85 г.)
Уебсайт
Михаил Ножкин в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 19 януари 1937 г., Москва, РСФСР, СССР, в семейството на Иван Петрович (1906 – 1961), участник във Великата отечествена война, и Клавдия Гавриловна (1910 – 1988) Ножкини. Завършва строителния техникум на Московския градски съвет. През 1961 г. завършва Театралното студио за естрадни изкуства към Московския естраден театър, през същата година е приет в трупата.

Член на първото издание на програмата „Голубой огоньок“ (1962). Започва да се снима във филми през 1967 г., като дебютира в музикалния филм „На два часа раньше“. От 1973 г. е член на Съюза на кинематографистите на СССР .

Автор е на текстове за няколко филма („Золотые рога“, „Финист – Ясный сокол“ на А. А. Роу и др.). Композира и музика по негови стихове. Песни по негови думи получават широка популярност. Сред тях са:

  • „Бессмертный полк“ (1975);
  • Последний бой“;
  • „Снова быт, или Как я женюсь“;
  • „А на кладбище всё спокойненько“;
  • „Открытое письмо другу Васе, с которым учился в одном классе“;
  • „Школьные частушки“;
  • „Дело было вечером“;
  • „Последняя электричка“;
  • „Девчонка-проказница“;
  • „Честно говоря“;
  • „Я люблю тебя, Россия“
  • „Образованные просто одолели“;
  • „Под городом Ржевом“;
  • „Нам нового начальника назначили“;

Но най-известната песен, изпълнена от него, е „Аз пих брезов сок в пролетната гора“ (автор Евгений Агранович )[2]. Ножкин е първият, изпълнил я пред широка публика в популярния съветски психологическа детективски филм „Грешката на Резидента“ – във втората му част „Завръщането на „Бекас“ (1968).[3]

От 2020 г. е първи заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на писателите на Русия. От 2015 г. е почетен член на Съюза на писателите на ДНР.[4]

СемействоРедактиране

Съпруга – Лариса Лаврентиевна Голубина (1920 – 2004). Била е ръководител на литературната програма на Театъра на естрадата. Безпартийна. Тя отговаря за музикалното оформление на погребението на Йосиф Сталин.

Доведен син – Дмитрий Владимирович Голубин (1949 – 2006), актьор.

Има извънбрачен син, Михаил Колосов (роден през 1981 г.), от актрисата Валентина Михайловна Колосова (1947 – 2015) (срещат се на снимачната площадка на филма „Ходене по мъките“).

Обществена дейност, политически възгледиРедактиране

 
С портрет на баща си на шествието на „Безсмъртния полк“. Москва, Червения площад, 9 май 2017 г.

Михаил Ножкин участва активно в обществения живот. Известен с острите си критики към поетите Андрей Вознесенски и Евгений Евтушенко. В публични речи той неведнъж критикува реформите на Михаил Горбачов.

Член е на редакционната колегия на радиовестник „Слово“. Привърженик е на Комунистическата партия на Руската федерация. Член на редакционната колегия на вестник „Прогноз развития“, редовно публикува журналистически произведения и стихове в това издание.

Член е на Обществения съвет към Следствения комитет на Руската федерация.[5]

Член на Централния щаб на движението „Безсмъртният полк на Русия“.

Роли в кинотоРедактиране

  • 1967 – Два часа по-рано – треньор на моржове
  • 1968 – Грешката на резидента – Павел Синицин („Бекас“)
  • 1969 – Всяка вечер в единадесет – сомнолог Станислав Николаевич Николаев
  • 1969 – Край езерото – Яковлев
  • 1970 – Съдбата на резидента – Павел Синицин („Бекас“)
  • 1971 – Освобождение: Битката за Берлин – лейтенант Ярцев
  • 1971 – Освобождение: Последният щурм – лейтенант Ярцев
  • 1972 – Земята, до поискване – Василий Цветков
  • 1973 – Надежда – Глеб Кржижановски
  • 1977 – Ходене по мъките – Вадим Рошчин
  • 1980 – Младостта на Петър – княз Борис Голицин
  • 1980 – В началото на славните дела – княз Борис Голицин
  • 1984 – Стратегията на победата (документален) – водещ журналист
  • 1985 – Единично плаване – майор Шатохин
  • 1985 – Вариант „Зомби“ – Синцов

Отличия и наградиРедактиране

  • Орден на знака на честта.
  • Заслужил артист на РСФСР (4 септември 1974 г.).
  • Заслужил деятел на културата на Полша (1975 г.).
  • Народен артист на РСФСР (23 април 1980 г.).
  • Държавна награда на РСФСР на името на братя Василиеви (1982) – за сценария на документалния филм „В името на живота на Земята“.
  • Орден „Свети Сергий Радонежски “ III степен (РПЦ, 2001).[6]
  • „Голяма литературна награда на Русия“ СП на Русия, награда „В полза на Русия“ (2007) – за дългогодишна служба на родната литература.
  • Национална награда „Имперска култура“ на името на Едуард Володин (2006 г.) В номинация „Поезия“ – за стихове и песни от последните години.
  • Орден на честта (30 март 2007 г.) – за заслуги в областта на културата и изкуството, дългогодишна ползотворна дейност.[7]
  • Орден „За заслуги към отечеството“ IV степен (28 юли 2011 г.) – за големи заслуги в развитието на националната култура и изкуство, дългогодишна ползотворна дейност.[8]
  • Орден на Светия благоверен княз Даниил Московски 1-ви клас (РПЦ, 2012 г.) – „във връзка с работата за запазване на духовните и морални ценности в обществото и във връзка със 75-годишнината от рождението му“.[9]
  • Награда на ФСБ на Русия в номинацията „Музикално изкуство“ (2014 г.) – за цикъл от авторски песни за работата на служителите по сигурността и личен творчески принос в патриотичното възпитание на руските граждани .
  • Орден на Св. Серафим Саровски 1-ви клас (5 февруари 2017 г.) – „във връзка с работата, насочена към утвърждаване на традиционните ценности в националната култура, и във връзка с 80-годишнината от рождението му“.[10]
  • Медал „За особен принос в развитието на Кузбас“ I степен.

КнигиРедактиране

  • М. Ножкин. Бъди Човек. Любими. Москва: Вече, 2014, 512 с. ISBN 978-5-4444-0369-3.
  • М. Ножкин. Опорна точка. Любими. Москва: Вече, 2013, 672 с. ISBN 978-5-4444-0629-8.

ДискографияРедактиране

  • 1971 – Михаил Ножкин – Последний бой (от филма „Освобождение“)
  • 1986 – Михаил Ножкин – Песни разных лет („Мелодия“ С60 24823 005)
  • 1997 – Юбилейный творческий вечер в концертном зале имени Чайковского, във връзка с 60-годишнината на поета
  • 1998 – Время Русь собирать!
  • 1999 – Люди добрые
  • 2000 – Странный сон

ИзточнициРедактиране

  1. books.google.ru. Етап в Русия. ХХ век. Енциклопедия. Изпълнителен редактор Е. Д. Уварова. Москва: Олма-Прес, 2004, 861 с. ISBN 5-224-04462-6.
  2. Жигалова, Ирина. Несчастливая судьба песни „Я в весеннем лесу“. // Разговоры с Ириной Жигаловой. 23 декември 2014. Архивиран от оригинала на 6 март 2019. Посетен на 2 март 2019.
  3. Я в весеннем лесу пил берёзовый сок – Ошибка резидента. // YouTube. Архивиран от оригинала на 12 април 2019. Посетен на 2 март 2019.
  4. Народный артист РСФСР Михаил Ножкин принят в почетные члены Союза писателей ДНР. // Донецкое агентство новостей, 14 април 2015. Архивиран от оригинала на 18 март 2018.
  5. Состав Общественного совета при Следственном комитете Российской Федерации (по состоянию на 21.07.2017) (doc). Следственный комитет РФ. Следственный комитет Российской Федерации (21 июля 2017). Дата обращения: 27 августа 2017. Архивировано 18 марта 2018 года.
  6. Орден Русской Православной Церкви преподобного Сергия Радонежского. Именные списки 1978 – 2005. Москва, 2006, с. 425. ISBN 5-98738-031-6.
  7. Указ Президента Российской Федерации от 30.03.2007 г. № 430. // Архивиран от оригинала на 18 март 2018. Посетен на 27 август 2017.
  8. Указ Президента Российской Федерации от 28.07.2011 г. № 1019. // Архивиран от оригинала на 24 ноември 2016. Посетен на 6 май 2018.
  9. В день преставления преподобного Сергия Радонежского Святейший Патриарх Кирилл возглавил служение Божественной литургии в Успенском соборе Троице-Сергиевой лавры. // patriarchia.ru. Архивиран от оригинала на 11 октомври 2012. Посетен на 9 октомври 2012.
  10. В праздник Собора новомучеников и исповедников Церкви Русской Святейший Патриарх Кирилл совершил Литургию в Храме Христа Спасителя и возглавил хиротонию архимандрита Сергия (Телиха) во епископа Маардуского. // patriarchia.ru, 5 февруари 2017. Архивиран от оригинала на 5 декември 2019. Посетен на 17 март 2018.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ножкин, Михаил Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​