Отваря главното меню

Михаил Василиевич Остроградски (на руски: Михаил Васильевич Остроградский) е руски математик, работил в областите на математическия анализ, механиката, математическата физика, теорията на числата, алгебрата и теорията на вероятностите.[1]

Михаил Остроградски
Михаил Остроградский
руски математик

Роден
Починал

Националност руснак
Образование Парижки университет
Харковски университет
Научна дейност
Област математически анализ, механика, математическа физика, теория на числата, алгебра и теория на вероятностите
Образование Харковски университет, Сорбоната и Колеж де Франс
Учил при Тимофей Осиповски
Работил в Висша военно-инженерна школа
Титла професор
Членува в Петербургска академия на науките
Михаил Остроградски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 24 септември 1801 година в село Пашенивка, Полтавска област, днес Украйна.

Между 1816 и 1820 година учи математика при Тимофей Осиповски (1765 – 1832) и завършва Харковския университет. От 1822 до 1826 година учи в Сорбоната и в парижкия Колеж де Франс. През 1828 година, се завръща в Руската империя и се установява в Санкт Петербург, където е избран за член на Петербургската академия на науките. Става професор във руската имперска Висша военно-инженерна школа.

Умира през 1862 година в Полтава. Кременчукският национален университет е кръстен на негово име.

Научни приносиРедактиране

През 1836 година Остроградски извежда традиционните днес правила за смяна на променливите (в труда си „За преобразуването на променливите в кратните интеграли“). Класически става и методът му за пресмятане на рационалната част на определен интеграл от рационална функция, известен като Метод на Остроградски-Ермит.[1] Теоремата за дивергенцията във векторното смятане е известна още като Теорема на Гаус-Остроградски.

ИзточнициРедактиране

  1. а б „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х, стр. 176