Михаил Остроградски

руски математик

Михаил Василиевич Остроградски (на руски: Михаил Васильевич Остроградский) е руски математик, работил в областите на математическия анализ, механиката, математическата физика, теорията на числата, алгебрата и теорията на вероятностите.[2]

Михаил Остроградски
Михаил Остроградский
руски математик
Роден
Починал
Полтава, Руска империя
ПогребанУкрайна
ЕтносУкраинци[1]
Националноструснак
Научна дейност
Областматематически анализ, механика, математическа физика, теория на числата, алгебра и теория на вероятностите
Учил приТимофей Осиповски
Работил вВисша военно-инженерна школа
Титлапрофесор
Членува вПетербургска академия на науките
Михаил Остроградски в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 24 септември 1801 година в село Пашенивка, Полтавска област, днес Украйна.

Между 1816 и 1820 година учи математика при Тимофей Осиповски (1765 – 1832) и завършва Харковския университет. От 1822 до 1826 година учи в Сорбоната и в парижкия Колеж де Франс. През 1828 година, се завръща в Руската империя и се установява в Санкт Петербург, където е избран за член на Петербургската академия на науките. Става професор в руската имперска Висша военно-инженерна школа.

Умира през 1862 година в Полтава. Кременчукският национален университет е кръстен на негово име.

Научни приноси редактиране

През 1836 година Остроградски извежда традиционните днес правила за смяна на променливите (в труда си „За преобразуването на променливите в кратните интеграли“). Класически става и методът му за пресмятане на рационалната част на определен интеграл от рационална функция, известен като Метод на Остроградски-Ермит.[2] Теоремата за дивергенцията във векторното смятане е известна още като Теорема на Гаус-Остроградски.

Източници редактиране

  1. uinp.gov.ua
  2. а б „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х, стр. 176