Мише Развигоров
Михаил (Мише) Спиров Развигоров с псевдоним Клебел[1] е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско.[2]
| Мише Развигоров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
28 октомври 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Александър Развигоров Емануил Развигоров |
| Деца | Страхил Развигоров |
| Мише Развигоров в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е през 1873 година в Щип в семейство на революционери. Братята му Александър и Емануил (Мане) също са видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а племенникът му - Ипократ Развигоров (1900-1927) и синът му Страхил Развигоров (1897-1948) са сред забележителните фигури на ВМРО след Първата световна война.
Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на Кюстендилското педагогическо училище в 1896 година.[3] В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Младежкото македонско дружество.[4][5] Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в Казанлък.[2]
През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с Винишката афера, е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в Мала Азия.[2]
През август 1902 година е амнистиран. Установява се в Кюстендил, където поема ръководството на пограничния пункт.[2]
Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си в така нареченото Кокошинско клане наказва осем сърбомани в кумановското село Кокошине, уличени в участието в мрежа, предала четата на Славейко Арсов на турските власти.[6]
| Чета на Мише Развигоров, 8 декември 1903 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Мише Развиговор | Щип | Щипска | |
| 2. | Боби Стойчев | Дряново | Търновска | |
| 3. | Мишо Шестаков | Щип | Щипска | върнал се по свое желание на 8 юни 1904 г. |
| 4. | Иван Джамов | Софилари | Щипска | върнал се доброволно на 21 декември 1904 г. |
| 5. | Петре Залчев Жабата | Щип | Щипска | върнал се доброволно на 21 декември 1904 г. |
| 6. | Стоян Параспуров | Щип | Щипска | върнал се по очна болест на 5 януари 1904 г. |
| 7. | Шене Миладинов | Балван | Щипска | върнал се по непокорство на 6 януари 1904 г. |
| 8. | Салтир Монев | Балван | Щипска | върнал се по непокорство на 6 януари 1904 г. |
| 9. | Стойко Върба Янев | Балван | Щипска | върнал се по свое желание на 9 юни 1904 г. |
| 10. | Тоде Иванов | Карбинци | Щипска | върнал се по непригодност на 22 февруари 1904 г. |
| 11. | Иван Делибашов | Панагюрище | върнал се по несъгласие на 5 януари 1904 г. | |
| 12. | Салтир М. Даскалов | Пловдив | повърнат по негодност на 22 февруари 1904 г. | |
| 13. | Пано Иванов Поляка | Ново село | Щипска | |
| 14. | Йордан Коцов | Ново село | Щипска | върнат по болест на 5 януари 1904 г. |
| 15. | Яне Христов | Соколарци | Кочанска | върнат по негодност на 22 февруари 1904 г. |
| 16. | Санде Долянски | Долани | Щипска | върнал се по свое желание на 8 юни 1904 г. |
| 17. | Пенчо Николов | Сливен | Сливенска | върнал се ранен на 21 ноември 1904 г. |
| 18. | Иван Пеливанов | Велес | Велешка | |
| 19. | Сандо Арсов | Тръстеник | Кумановска | заминал легално на 10 юли 1904 г. |
| 20. | Коста Нунков | Чирпан | Чирпанска | минал за войвода в Кумановско |
| 21. | Даме Мартинов | Велес | Велешка | |
| 22. | Гроздан Рандев | Карнобат | Карнобатска | изолиран по пиянство |
| 23. | Стефан Петров | Велес | Велешка | върнал се |
| 24. | Георги Камчев | Ново село | Щипска | върнал се |
| 25. | Никола Андреев | Мокрени | Костурска | |
| 26. | Яне Костов | Прекопана | Леринска | |
| 27. | Ефрем Чучков | Щип | Щипска | |
| 28. | Стефан Костов Боримечката | Дедеагачка[7] | ||
През 1905 година Развигоров е делегат Скопския окръжен конгрес[2] и на Рилския общ конгрес на ВМОРО, а през 1906 година е избран за член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО.[8] За известно време като секретар в четата му се включва и бъдещият ръководител на ВМРО Тодор Александров.
| Чета на Мише Развигоров, 11 април 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Мише Развигоров | Щип | Щипска | |
| 2. | Петър Казак | Устран дол | Кочанска | избягал |
| 3. | Зафир Милошов | Нивичани | Кочанска | |
| 4. | Васе Митов | Добрейци | Струмишка | |
| 5. | Конст. Христов Сребрев | Радовиш | Скопска | по неспособност |
| 6. | Милан Туджаров | Щип | Щипска[9] | |
| Чета на Мише Развигоров, октомври 1906 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Мише Развигоров | завърнал се | ||
| 2. | Тодор Радев | Бесарабия | ||
| 3. | Сандо Стоянов | |||
| 4. | Славчо Атанасов | Злетово | Кратовска | завърнал се [10] |
Мише Развигоров пленява Коста Георгиев, секретар в четата на Кръстьо Българията, като в кореспонденцията им намира информация за издевателстване над местното население и дейци на организацията. Влиза в задочен спор с другия ръководител на скопския окръжен комитет Петър Ангелов.
Според Ефрем Чучков през 1907 година Мише Развигоров е предаден от Марко Секулички, който по внушение от София се свързва с Ване Икономски от Щип от чорбаджийската партия, които развиват партизанщина и разцепление във ВМОРО[11]. Край Щип четата му е обградена от турска войска и след продължително сражение, за да не попадне в ръцете на османските части, Мише Развигоров се самоубива в подпалена от врага къща[12][13][8] на 3 април 1907 година.[14][15] В сражението загиват още четникът Петър Залчев Жабата и членът на градската организация Милан Кръстев.[16][17][18]
В статия по случай годишнината от смъртта на Мише Развигоров през 1943 година Ангел Узунов пише статия в списание Илюстрация Илинден, в която се чете:
| „ | Днес Македония е свободна и обединена с майка България и безсмътният дух на Мише Развигоров е успокоен.[19] | “ |
-
-
Четата на Мише Развигоров (третият на втория ред), Ефрем Чучков (четвъртият на втория ред) и Атанас Бабата (четвъртият на първия ред) -
Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други -
Надгробната плоча на Мише Развигоров днес
Родословие редактиране
| Спиро Развигоров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Развигоров (1874 - 1946) | Мише Развигоров (1873 - 1907) | Емануил Развигоров (1886 - 1919) | Томе Развигоров | Мария Развигорова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страхил Развигоров (1897 - 1948) | Никола Коларов (1902 - 1961) | Бойка Коларова | Ипократ Развигоров (1900 - 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52.
- ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 553.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 80.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 309.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 33-36.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
- ↑ Кратка биография на Мише Развигоров
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 346 – 347.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 60.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402.
- ↑ Узуновъ, Ангелъ. Мише Развигоровъ // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 2 - 3.
