Уикипедия

Михаил Савов

български генерал

Михаил Попов Савов е български офицер (генерал-лейтенант), два пъти е военен министър (1891 – 1894 и 1903 – 1907), помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни.

Михаил Савов
български генерал
Служи наБългария
Род войски
Сухопътни войски на България
ВойниСръбско-българска война
Сливнишка битка
Пиротско сражение
Балканска война
Междусъюзническа война
Битка при Брегалница
Битка за Кресненския пролом
НаградиВоенен орден „За храброст“
За военна заслуга
„Свети Александър“
ОбразованиеАкадемия на Генералния щаб
Национален военен университет
Национална Априловска гимназия
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
21 юли 1928 г. (70 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Друга дейностпълномощен министър във Франция и Белгия
Михаил Савов в Общомедия

На два пъти е уволняван от армията и е възстановяван със съдействието на цар Фердинанд I. Михаил Савов и Фердинанд се смятат за основните инициатори на Междусъюзническата война, завършила с първата национална катастрофа на България.

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Михаил Савов е роден на 14 ноември (26 ноември нов стил) 1857 г. в Ески Заара (сега Стара Загора), учи в Хасково, Пловдив и в Априловската гимназия в Габрово, след това в Галатасарайския лицей в Цариград (1876). Завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г.[1] и е произведен в чин подпоручик. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик, след което продължава образованието си в Генералщабната академия в Санкт Петербург (1881 – 1885). След завръщането си в България, Савов е назначен на служба в милицията на Източна Румелия.[1]

На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан, и със Заповед №4 от същия ден на княз Александър I Батенберг, е назначен за адютант по строевата част на армията.

Участие в Сръбско-българската война (1885) и в управлението на Стамболов

редактиране

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия капитан Михаил Савов взема участие в отразяването на сръбското шествие като командир на левия фланг в битката при Сливница. В първия ден на битката, 5 ноември, отразява атаките на сръбската Дринска дивизия срещу укрепленията около Алдомировци и Братушково, с което печели време за пристигане на подкрепленията от Южна България. Притиснат от по-многочислен противник, отказва да изпълни заповедта на командира на Западния корпус да отстъпи и спомага (7 ноември) за разгрома на Моравската дивизия в боя при Гургулят.[2] Участва и в боевете при овладяването на Пирот. Награден е с орден „За храброст“ III степен.

През 1886 г. капитан Савов е член на комисията за уточняване на българо-турската граница в Родопите и служи в щаба на военния министър.[1] Деветоавгустовският преврат го заварва като началник-щаб на Пловдивската бригада. Подкрепя командващия бригадата подполковник Сава Муткуров в организирането на верните на княз Александър войски от провинцията за поход към София, който води до бягството на детронаторите.[3] След установяването на Регентството е военен комендант и фактически управител на Пловдив, пресича дейността на местната русофилска опозиция.[4] През 1886 – 1887 г. е помощник на военния министър (длъжността тогава е известна като „товарищ на военния министър“). На 17 април 1887 е произведен в чин майор и служи в Генералщабното ведомство като офицер от ГЩ при 5-а пехотна бригада.

През 1888 г. Михаил Савов става почетен флигеладютант на княз Фердинанд I. През 1891 г. е назначен за военен министър[5] в кабинета на Стефан Стамболов[1], а на 2 август същата година е произведен в чин подполковник.

Конфликт със Стамболов

редактиране

Михаил Савов е женен за Смарайда Милкова, племенница на Иван Евстратиев Гешов. Семейството попада в центъра на шумен публичен скандал, след като на 11 март 1894 година Мария Милкова, сестра на Смарайда и съпруга на капитан Тодор Матров, обвинява министър-председателя Стефан Стамболов в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Михаил Савов реагира изключително остро и се опитва да организира дуел със Стамболов, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу Стамболов, особено в офицерските среди. И след развода на Савов скандалът продължава, включително с публикуване на частна кореспонденция във вестниците, и става повод Стамболов на няколко пъти да подава оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май.[6]

Кариера до Балканските войни

редактиране
 

През 1894 година Михаил Савов е уволнен от армията. Като македонски българин, че родословието му от Дебър, в 1896 оглавява за кратко Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация.[7] На следващата година Савов е възстановен на военна служба. На 1 януари 1899 е произведен в полковник, от началото на 1904 е генерал-майор, а при повторното си уволнение четири години по-късно е произведен в чин генерал-лейтенант. Междувременно, от 1897 до 1903 е началник на Военното училище. През 1903 отново става военен министър и този път задържа поста в пет последователни правителства (кабинетите на Стоян Данев, Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов и Петър Гудев).[1] В този период ръководи военната реформа, която се състои в числено увеличение и мащабно превъоръжаване на армията, и подготвя страната за решителната роля през Балканската война. Замесен в злоупотреби при доставката на оръжие (аферата „Шарл–Жан“), в средата на 1907 година Савов е принуден да подаде оставка от правителството[8][9] и да се защитава в съда. Напуска (за втори път) армията на 30 октомври 1908 г.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

След започването на Балканската война през 1912 г., генерал Савов отново е възстановен на служба, като е назначен на новосъздадения пост – „помощник на главнокомандващия“ (това е цар Фердинанд I). Това става въпреки корупционните скандали и политическите различия с тогавашното правителство, тъй като според министър-председателя Иван Гешов той е сред водещите български специалисти във военното дело, а след началото на войната председателят на парламента Стоян Данев го определя като не само полезен, но и „неизбежен“.[10]

Привърженик на идеята за завземане на Цариград, след победите при Лозенград и Бунархисар убеждава Фердинанд и получава от него пълномощия да нареди атаката на турските укрепления при Чаталджа. Издава заповедта за Чаталджанската операция без да уведоми правителството, което в същото време приготвя отговор на турското предложение за примирие.[11] Операцията се проваля заради холерната епидемия, лошото разузнаване и недостига на тежка артилерия.[12] Неуспехът отлага сключването на примирие и прави османската дипломация по-неотстъпчива в последвалите преговори за мир.[13]

В съгласие с цар Фердинанд, но без знанието на кабинета Данев, на 15 юни 1913 година генерал Савов нарежда нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония.[14] Замислено като демонстрация на сила и опит за изтикване на бившите съюзници от спорните територии преди арбитража на руския император, нападението от 16 – 17 юни (стар стил) прераства в пълномащабна война, която приключва месец по-късно с поражение на България.[15]

Под натиска на правителството и против волята на Фердинанд на 18 юни генерал Савов нарежда спиране на настъплението, вследствие на което 4-та армия губи инициативата в битката на река Брегалница. По тази причина два дни по-късно е уволнен от поста помощник-главнокомандващ по заповед на царя.[16] Въпреки това, с влошаването на положението на фронта след боевете при Дренак, Кукуш и Дойран Фердинанд отново търси съвет от него. На съвещание в София с други висши военни на 26 юни Савов се противопоставя на намеренията на новия помощник-главнокомандващ, генерал Радко Димитриев, за изтегляне на войските от Македония на Конявската планина като предлага контранастъпление срещу гърците в поречието на Струма.[17] Два дни по-късно (28 юни) получава ново назначение в Действащата армия – командващ на съединените 4-та и 5-а армия, които заемат фронта срещу сърбите от Милевската по Осоговската до Голак планина. На новата си длъжност в първите дни на юли генерал Савов ръководи освобождаването на Босилеград, защитата на връх Голеш и боевете за Баньо чука, Повиен и Гърляни.[18] Към 9 юли големи сръбски сили се съсредоточават в направление към Радомир, а гърците напредват успешно покрай Струма към Горна Джумая (Благоевград). Въпреки заплахата за обхващане на поверените му армии от противника, Савов убеждава Главното командване да не нарежда отстъпление, а да организира удар във фланг на гръцката армия.[19] На 14 юли получава лично ръководството на операцията заедно с 2-ра армия, която е присъединена към подчинената му групировка. В резултат на Кресненското сражение Гърция е принудена да поиска примирие.[20]

След войната Савов е отново уволнен, а през 1914 г. е съден от Държавен съд.[1]

След войните

редактиране

През следващите години Михаил Савов живее във Франция. След Първата световна война е пълномощен министър във Франция (1920 – 1923) и за Белгия (1922 – 1923). Умира на 21 юли 1928 г. в Сен Валие дьо Тией, Франция. Погребан е в София.[1]

„За изключително големите му заслуги към страната ни при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война и за проявеното новаторство и военно майсторство“ на 20 декември 2012 година генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ I степен с мечове.[21]

Част от архивите му се съхраняват във фонд №20 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[22]

Военни звания

редактиране

Награди

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  2. ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София, Български писател, 1990. с. 602, 605 – 606, 613, 626 (том 1).
  3. ↑ Радев 1990, стр. 37, 61, 92 – 93 (том 2)
  4. ↑ Радев 1990, стр. 353 – 354 (том 2)
  5. ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 12/13, 29 август 1891 год., стр. 5
  6. ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 55 – 58.
  7. ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 291.
  8. ↑ Марков, Георги и др. История на българите. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). София, „Знание“, 2009. ISBN 978-954-621-240-5.. Стр. 103
  9. ↑ Стателова, Елена и др. История на нова България 1878 – 1944. София, „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7 (т. 3). Стр. 203 – 204
  10. ↑ Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 175.
  11. ↑ Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г. София, Наука и изкуство, 1989. с. 120 – 127.
  12. ↑ Марков 1989, стр. 150
  13. ↑ Балканската война 1912 – 1913. София, Държавно военно издателство, 1961. с. 282, 355 сл.
  14. ↑ Марков, Г. Българското крушение 1913. София, Издателство на БАН, 1991. с. 67 – 69.
  15. ↑ Марков 1991, стр. 226
  16. ↑ Марков 1991, стр. 80 – 83, 90 – 91
  17. ↑ Марков 1991, стр. 117
  18. ↑ Марков 1991, стр. 132, 135, 142 – 151
  19. ↑ Марков 1991, стр. 157 – 158
  20. ↑ Марков 1991, стр. 170 – 173, 176 – 178
  21. ↑ Указ № 436 от 20 декември 2012 г. за награждаване посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен с мечове на генерал-лейтенант Михаил Попов Савов (Държавен вестник, брой 2, 8.1.2013, стр. 3)
  22. ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
  23. ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 09, 08 август 1891 год., стр. 3

Източници

редактиране
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 56
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 182
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Савов&oldid=12255471“.