Михаил Ставрев, известен като Хали, Хальо, Халю, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и физически убиец на Стефан Стамболов.

Михаил Ставрев
български революционер

Роден
около 1862 г.
Починал
не по-рано от 1910 г.

БиографияРедактиране

 
Четите на Стефан Николов, Иванчо Карасулийски и Лазар Делев. Михаил Ставрев е четвърти в средния ред отдясно-наляво.

Михаил Ставрев е роден около 1862 година[1] в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя. Става приближен на Наум Тюфекчиев и участва в опита за убийството на Стефан Стамболов, при който е убит министъра Христо Белчев през 1891 година. На 3 (15) юли 1895 година в София при нов атентат, организиран от Наум Тюфекчиев, посича с други македонстващи самия Стефан Стамболов.

Осъден е задочно, но следите му се губят до 1900 година. Тогава извършва въоръжен грабеж в София, но е освободен по заповед на вътрешния министър Васил Радославов, участва и в други скандали и сбивания.

Оглавява чета от 30 души на върховния комитет, но е подгонен от четата на Михаил Герджиков, Атанас Нивички и други вътрешни чети и е принуден да се върне в България.[2][3]

През 1901 година е арестуван, по време на управлението на Петко Каравелов, и през 1902 година е осъден на смърт. През 1904 година присъдата обаче му е намалена и лежи известно време в Шуменския затвор[4]. Междувременно влиза с върховистките чети на Стефан Николов, Иванчо Карасулията и Лазар Делев във вътрешността на Македония, след което следите му се губят.[5][6]

Умира след 1910 година.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Генадиев, Павел. Стефан Стамболов. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 144.
  2. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 161.
  3. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 45-46, 49.
  4. Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Стамболов
  5. Илюстрация Илинден, 1930, бр. 27, стр.14
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 160.