Михаил Тухачевски

съветски маршал

Михаѝл Никола̀евич Тухачѐвски (на руски: Михаѝл Никола̀евич Тухачѐвский) e известен съветски военачалник, маршал на Съветския съюз.

Михаил Тухачевски
съветски маршал
Mikhaïl Tukhatxevski

Звание Маршал на Съветския съюз
Години на служба 1914 – 1937
Служи на СССР
Род войски Flag of Russia.svg Руска империя
(1914 – 1917)
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Началник-щаб на РККА
Битки/войни Гражданска война в Русия,
Съветско-полска война
Награди Орден „Ленин“,
Орден „Червено знаме“ и др.

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Михаил Тухачевски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 16 февруари 1893 г. в с. Александровское, Смоленска губерния. Произхожда от семейство на дворяни.

Завършва Александровското военно училище (1914). Участва в Първата световна война като подпоручик в лейбгвардията на Семьоновския полк. За 6-месечно участие е награден с 6 ордена за проява на извънредно умение като командир.

През 1915 г. попада в плен, но на следващата година успява да избяга и да се завърне в Русия. Постъпва в Червената армия през 1918 г. Тогава е приет в Партията на болшевиките. За няколко месеца е назначен за военен комисар на отбраната на Московски район през 1918 г., след което участва в Гражданската война, командвайки последователно 1-ва, 8-а и 5-а армии. Докато командва последната армия, той я поставя под командването само на комисари, давайки на част от тях кратковременна военна подготовка. През 1920 – 1921 г. е командващ на Кавказкия и на Западния фронтове. В края на 1921 г. става началник на Военната академия на РККА. По време на кампанията в Полша претърпява съкрушителна загуба, която компенсира с кърваво потушаване на моряшките вълнения в Кронщадт и селските в Тамбов. Там нарежда разстрели на заложници в отговор на партизанските нападения и за да принуди останалото население да предава въстаниците и да подпомата разгрома им, като се разстрелват не по-малко от пет заложници при разрушаване близкоразположен до селищата важен мост,и между 60 и 100-при отказ на населението на съответния регион да предадат въстанниците. Тухачевски също така е използвал химическо оръжие срещу гладните и обезверени селяни, укриващи се в горите. По-късно в статията си от 1926 г. „Борба с контрареволюционните въстания“ за специализираното списание „Война и Революция“ признава, че тогава е воювал основно с цялото местно население, срещу което е водил истинска война, завършила с окупация.

След Гражданската война се включва в провеждането на военната реформа в СССР (1924 – 1925). От май 1928 г. до юни 1931 г. командва войските на Ленинградския военен окръг. На 31 януари 1926 година праща доклад на Народния комисар по отбраната Климент Ворошилов,изразяващ безпокойство по повод на това, че главният щаб на Червената армия се превръщал в „аполитичен орган“. От 1934 г. е заместник-нарком на отбраната, от 1936 г. – първи заместник на народния комисар на отбраната и началник на Управлението по бойна подготовка. Тухачевски е маршал на Съветския съюз от 1935 г. Проявявал е безпардонно поведение към Ворошилов и ръководителя на СССР Й. В. Сталин. Осмелил се е да отмъкне от последния любимата му актриса, а подигравките му към шефа на НКВД Н. Ежов е преляло чашата.

Решаваща е ролята на маршал Тухачевски за техническото превъоръжаване на Червената армия, промяната на организационната структура на войските, развитието на нови родове войски и видове въоръжени сили, но е поддръжник на крайно високата милитаризация на СССР, искайки през декември 1927 година на следващата година още неиндустриализираната държава да произвежда от 50 до 100 хиляди танка годишно в мирно време – колкото никога не са били произвеждани в целия свят общо през 1944 г. – най-кървавата година на Втората световна война, заради което дори Сталин го обвинява в червен милитаризъм.През януари 1930 година предлага проект, според който мирновременната численост на Червената Армия да е 260 стрелкови и кавалерийски дивизии,50 артилерийски дивизии плюс тежка артилерия (докато по това време не е имало нито една артилерийска дивизия по света, а Германия по времето на Втората световна война създава само една такава – 18-а артилерийска, създадена от трофейни съветски оръдия, и съществувала 7 месеца-от октомври 43-та до април 44-та, когато е разформирована поради невъзможността да се произведат достатъчно боеприпаси за функционирането ѝ) ,225 картечни батальона,40 хиляди бойни самолета и 50 хиляди танка. Понеже ги счита за „недоразвита артилерия“, е противник на минохвъргачките и спира разработването им в СССР. Противопоставя се също така на създаването на мощен флот и на приемането на въоръжение на скорострелните малокалибрени зенитни оръдия,нужни на войските в полеви условия. Подценява картечните пистолети като ненужно „полицейско оръжие“. Той е последователен поддръжник на пълното превъоръжаване на Червената армия с безоткатни оръдия Курчевски, като всичките представени прототипи се провалят не само на държавните, но и на заводските изпитания. Той е инициатор за създаване на редица самостоятелни военни академии. Автор е и на много статии, книги и доклади по проблемите на съвременната война, които обаче са силно политизирани и в тях се набляга на идеологическата обосновка на водените от СССР войни, воденето на военната пропаганда и влиянието на съвременните технологии на военните действия, като в тях на практика отсъстват описания на различните видове военни тактики и стратегии. Коментирайки книгата му „Походът на Висла“ в книгата си от 1926 „1920 година“ полският президент и главнокомандващ на полската армия по време на Чудото на Висла маршал Йозеф Пилсудски пише: "Прекалената абстрактност на книгата ни дава образът на човек, анализиращ само с мозъкът или сърцето си, предварително отказвайки се или просто не умеейки да свързва мислите си с ежедневната жизнедеятелност на войските, която не само не винаги отговаря на замислите и намеренията на командващият, но и често им противоречи. ...много от събитията в операциите от 1920 година ставаха по един, а не по друг начин именно заради склонността на пан Тухачевски към управлението на армията именно с такива абстрактни методи. " Маршал Михаил Николаевич Тухачевски е арестуван за създаване на троцкистка военна организация след брилянтно извършена провокация от страна на германците и поляците, осъден е на смърт и присъдата е изпълнена в Москва на 12 юни 1937 г. Реабилитиран е през 1957 г.

Външни препраткиРедактиране