Михаил Хитрово
Михаѝл Алекса̀ндрович Хитрово̀ е руски дипломат и поет. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
| Михаил Хитрово Михаил Хитрово | |
| руски дипломат | |
 | |
| Роден |
13 февруари 1837 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Михаил Хитрово в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в семейството на потомствен дворянин в Москва, Русия на 1 февруари 1837 г. Ориентира се към военното поприще. Завършва Школата за гвардейски прапоршици и кавалерийски юнкери (1855). Служи в Лейбгвардейския гренадирски полк. По време на Кримската война (1853 – 1856) е във войските, охраняващи Балтийското крайбрежие срещу вероятен англо-френски десант.
Преминава на дипломатическа работа в Министерството на външните работи (1859). Той е генерален консул на Русия в Битоля (1861 – 1864). Като консул в Битоля първоначално се опитва да примири местните българи и органите на Патриаршията, стремейки, в съзвучие с официалната гръцка политика, се да задоволи исканията на българите за национален клир и образование на роден език и същевременно да запази единството на православната църква.[1] След сблъсъка с гръцкия национализъм и отказа да бъдат предоставени просветни права на българите изказва съмнения относно правилността на дотогавашната руска политика за запазване на единството на православните османски поданици под върховенството на Патриаршията.[2] Хитрово поддържа преподаването на български език и въвеждането на църковнославянското богослужение.[1] В 1863 година османските власти не позволяват на българина Стерьо Боянов да учи в Русия и Хитрово влиза в открит конфликт с валията Али паша Кютахялъ, който по-късно е разрешен. Хитрово постепенно стига до идеята за необходимост от засилване на женското образование в Битоля и спомага за изпращането на учение в Русия на Царевна Миладинова, дъщерята на Димитър Миладинов.[3]
След Битоля, Хитрово е генерален консул в Цариград (1871 – 1876).
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е в щаба на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Работи в дипломатическата канцелария на главнокомандващия княз Николай Николаевич като сътрудник на завеждащия канцеларията Александър Нелидов. Ръководи създаването на българските доброволчески чети и разузнавателни групи в района на Централна Стара планина.[4] След Санстефанския мирен договор е решено да се изпрати граждански комисар за македонските области, влизащи в състава на Българското княжество. На този пост е назначен Михаил Хитрово, който е командирован в Македония.
След Берлинския конгрес е назначен за генерален консул на Русия в Солун (1878 – 1880). След това е дипломатически агент и генерален консул в Княжество България (1881 – 1883). После е на същия пост в Египет. Следват задгранични мандати като пълномощен министър (ръководител на дипломатическа мисия) на Русия в Румъния (от 1886 г.), Португалия (от 1891 г.) и Япония (1892 – 1896). Привърженик на идеята за руско-японски съюз.
Издава в сборник множеството си стихотворения. Издаван е 2 пъти в Санкт Петербург (1892, 1896). Близък приятел на Алексей Толстой.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 118. (на руски)
- ↑ Косев, Димитър. Русия, Франция и българското освободително движение 1860 – 1869, София 1978, с. 26 – 28.
- ↑ Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 120. (на руски)
- ↑ Освободителната война, София, 1986, с. 173
| пръв | → | битолски руски консул (1861 – 1864) |
→ | Николай Якубовски |
| Трофим Юзефович | → | солунски руски генерален консул (1878 – 1880) |
→ | Александър Якобсон |