Михаил II Асен

български владетел

Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256 г. Син е на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина.

Михаил II Асен
български владетел
Портрет от костурската църква „Свети Архангели Митрополитски“
Портрет от костурската църква
Свети Архангели Митрополитски
Роден
1238 г.
Починал
1256 г. (18 г.)
Управление
Период1246 – 1256
ПредшественикКалиман I
НаследникКалиман II
Семейство
РодАсеневци
БащаИван Асен II
МайкаИрина Комнина
Братя/сестриМария Асенина Комнина
Белослава Асенина
Тамара Асенина
Елена Асенина
Коломан І Асен
Мария Асенина
Анна-Теодора Асенина
СъпругаАнна Ростиславна
Михаил II Асен в Общомедия

Царуване

редактиране

Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар Калиман I Асен. Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява регентство – майка му Ирина и севастократор Петър[1]. Не е сигурно дали има и трети член на регентския съвет.

 
България при Калиман I Асен (1241 – 1246) – в жълто, и при Михаил II Асен (1246 – 1256) – в оранжево

В 1246 г. никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползва, че на българския престол е „дете цар“ и извършва нападение. Големи български градове като Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, Цепина и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около 1/3 от територията си. Също така Михаил Асен се задължава да подкрепи Никея в продължаващата война с Латинската Империя. От положението се възползват и маджарите, които по същото време завладяват българските области Белград, Браничево и вероятно Срем, след което унгарският владетел добавя към титлата си и „крал на България“.

През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между Търновското царство и Дубровнишката република, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I и „цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя“. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́. През същата година, след като князът на Захумлие Радослав Андрич се присъединява към коалицията, български войски и съюзната им куманска конница нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство и опустошават Биело Поле, но скоро след това войната е прекратена.

Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар да остане севастократор Петър.

На 3 ноември 1254 г. умира Йоан III Дука Ватаци и през декември Михаил Асен предприема светкавична офанзива срещу Никея. Българските войски си връщат крепостите Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина и Перперек с областта Ахрида в Родопите и югозападните български земи. Новият никейски император Теодор II Ласкарис прехвърля войски от Мала Азия на Балканите и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област.

В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва мир с Унгария, скрепен с брак между него и внучката на крал Бела IVАнна Ростиславна, дъщеря на Анна Арпад и унгарският васал княз Ростислав Михайлович, бан на Славония и Мачва, чиято военна подкрепа е осигурена.

Тъстът е в делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1255 г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките след 1254 г.

Срещу него обаче вече е натрупано толкова силно недоволство, че през 1256 г., едва 17 – 18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов от своя братовчед, бъдещия цар Калиман II Асен (отъждествяван в някои хипотези със севастократор Калоян). Смъртта на Михаил II Асен през есента на 1256 г. предизвиква междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо Асен и българският болярин на Скопие Константин Тих – Асен, правнук на Стефан Неманя и Ана Неманич.

Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването му средновековното българско царство навлиза в продължителен период на вътрешни противоборства. Според Георги Акрополит убиецът на Михаил II Асен е неговият братовчед. В преписка на арменския свещеник Аракел от 1258 г. се посочва, че българският владетел е убит от сина на неговия чичо. Счита се, че Михаил II Асен не е имал друг чичо освен севастократор Александър Асен. По тази причина се счита, че Калиман II е негов син.

Брак и потомство

редактиране

Михаил II Асен е женен за Анна Ростиславна[2], дъщеря на руския княз Ростислав Михайлович и унгарската принцеса Анна Арпад. След неговата смърт тя е омъжена за кратко и за неговия наследник на престола – цар Калиман II Асен.[3]

Свидетелства

редактиране

Портретът на царя е един от много малкото запазени средновековни образи на български владетели. Той е зографисан заедно с майка си царица Ирина на ктиторския портрет на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ в македонския град Костур, който тогава е част от българското царство и влиза в предходното Скопско комитатство.

На цар Михаил Асен е наречена улица в кварталите „Драгалевци“ и „Могилата“ в София (Карта).

Източници

редактиране
 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, глава XVII. Последни Асеновци, стр. 308
  2. Павлов, Пл., Търновските царици, В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
  3. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр.270 – 271
Коломан I Асен
 
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
цар на България (1246 – 1256)
Коломан II