Михаил VIII Палеолог
Михаил VIII Палеолог (на гръцки: Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος) е никейски и византийски император (1259 – 1282), родоначалник на последната византийска династия Палеолози. Първоначално е регент на малолетния Йоан, наследник на никейския император Теодор II Ласкарис. Няколко години по-късно е коронясан за никейски император след като Йоан е ослепен по негова заповед на 11-годишна възраст през 1261 година, което възпрепятства неговото царуване. След превземането на Константинопол, окупиран от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход, Михаил Палеолог с подкрепата на войската е обявен за единствен император (василевс) и така възражда Византийската империя. С него започва последният период в нейното развитие, който се характеризира с военно-политически неуспехи, подем в културата и изкуството.
|
Михаил VIII Палеолог Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος |
|
|---|---|
| византийски и никейски император | |
 |
|
| Роден |
1224 г.
|
| Починал |
11 декември 1282 г.
|
|
|
|
| Религия | православие |
| Управление | |
| Период | 1259 – 1282 |
| Предшественик | Йоан IV Дука Ласкарис (Никейска империя) |
 |
|
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
| Баща | Андроник Комнин Палеолог |
| Майка | Теодора Ангелина Палеологина |
| Братя/сестри |
Константин Палеолог Евлогия Палеологина Йоан Палеолог Мария-Марта Палеологина |
| Съпруга | Теодора Дукина Ватацина |
| Деца |
Мануил Палеолог Андроник II Палеолог Константин Палеолог Ирина Палеологина Анна Комнина Палеологина Евдокия Палеологина Теодор Палеолог Ефросина Палеологина Мария Палеологина |
| Михаил VIII Палеолог в Общомедия | |
Произход и възкачване[1]Редактиране
Михаил Палеолог е син на Андроник Комнин Палеолог, велик доместик на Византия, сред чиито предци могат да бъдат проследени роднински връзки с поне единадесет византийски императори.
При династията на Ласкаридите Михаил Палеолог е висш сановник в двора на никейския василевс, но е заподозрян в заговор и бива изпратен на заточение от Теодор II Ласкарис. Михаил се спасява в Иконийския султанат, където е приет с почит и дори командва армия срещу монголите. По-късно Михаил Палеолог е опростен от Теодор II Ласкарис и се завръща от изгнание.
Преди смъртта си Теодор II Ласкарис назначава за регенти на малолетния си син Йоан IV Дука Ласкарис своя незнатен приятел Георги Музалон и патриарх Арсений. Само няколко дни след смъртта на Теодор II Ласкарис войници убиват Музалон и негови роднини.[2] Патриарх Арсений дълго и безрезултатно размишлява над това на кого може да предостави управлението на държавата след гибелта на Музалон. Михаил Палеолог има някои предимства. Отличава се с приятна външност, весел характер, щедрост, нееднократно се отличава на бойното поле, той е кумир на аристократите и простолюдието. А също е неформален глава на аристократичната партия, с която Теодор II Ласкарис така дълго и жестоко воюва. Авторитетът на Михаил Палеолог е такъв, че самият патриарх Арсений Авториан му доверява ключовете от царската хазна.[3]
Михаил отговаря, че санът, който заема, е непригоден за тази висока мисия, която той следва да изпълнява. За да поеме регентството по право, на него му е нужна титлата деспот и така да стане втори човек в държавата. Отново се събира съвет, на който присъства Византийският синклит и синод. Разбирайки, че това е практически единодушно мнение на епископата и синклита, патриарх Арсений Авториан утвърждава взетото решение и въвежда Михаил Палеолог във висшата (след василевса) степен във византийската йерархия, обявявайки го за деспот, а не за велик дука, както се предполага изначално.[4] Така Михаил става деспот през ноември 1258 г.
Регент и Никейски императорРедактиране
Начело на Никейската империя Михаил Палеолог продължава настъпателната външна политика на Балканите и от 1259 г. води успешна война срещу съюза на Ахейско княжество, Сицилианско кралство и Епирско деспотство. Никейските сили навлизат в Тесалия и побеждават коалицията в решаващата Пелагонийска битка. Освен това е осигурена и военноморската подкрепа на Генуа срещу венецианския флот.
Скоро, на 1 януари 1260 година, патриарх Арсений под натиска на аристокрацията прави това, което не иска и се страхува: от свещения амвон провъзгласява Михаил VIII Палеолог за Никейски съимператор и украсява главата му с императорска диадема. Той се уговаря в присъствието на Византийския сенат (синклит) и народа, че Палеолог ще има тази власт само до пълнолетието на Йоан IV Ласкарис. Михаил VIII леко дава исканото съгласие, закрепявайки думите си с клетва, произнесена публично.[5] От своя страна и Палеолог изисква клетва от Йоан IV за неучастие в заговори против своя съуправител. Насрещните клетви от малкия цар са безспорно потвърждение в очите на всички гърци в това, че при цялата необичайна ситуация Йоан IV Ласкарис също признава легитимността на избрания цар.[6]
Встъпвайки на трона като узурпатор, новият василевс започва щедро да награждава аристократите, присъждайки им допълнителни земя и пари, с цел да ги привлече на своя страна.
КоронацияРедактиране
Преди церемонията, която е вече уговорена и утвърдена, Михаил VIII внезапно заявява на някои архиереи, че не може момче да шества пред възрастен мъж, прославен в сражения и в мирно време. Епископите се съгласяват и обещават да убедят патриарх Арсений за необходимостта от корекция на тържествената процедура. Но в действителност патриархът узнава за това едва в самия ден на коронацията. Естествено, той се възмущава, но почти всички епископи са на противното мнение – изцяло на страната на Михаил VIII. Възниква непредвидена пречка. Накрая, обкръжилите патриарха сановници и архиереи буквално го заставят да започне церемонията. Така Палеолог върви първи с венец на главата, а Йоан IV Ласкарис, наметнат само със свещен покров, но без императорска диадема, шества отзад.[7] Фактически това означава, че венчан за царството е единствено Палеолог.
Възстановяване на ВизантияРедактиране
Политическите промени в Никея съвпадат с едно важно събитие – възвръщането на старата византийска столица Константинопол от властта на латините. Завръщащ се от рутинен поход в Епир, ромейският стратег Алексий Стратегопул научава от местни селяни, че латинския гарнизон в Константинопол временно отсъства. През нощта на 25 юли 1261 г. никейски части проникват в града през таен изход, показан им от селяните, при което последният латински император Балдуин II панически побягва. Това слага край на останките от т.нар. Латинска империя и формално бележи възстановяването на Византийската империя.
Тогава, с подкрепата на войската, Михаил Палеолог е обявен за единствен император (василевс) на ромеите и влиза тържествено в Константинопол. Още в края на същата година малолетния Йоан IV Дука Ласкарис е отстранен от властта – на рождения му ден (Коледа, 25 декември 1261 г.) е принуден да абдикира, след което е ослепен и изпратен в манастир до края на живота му. Тази жестока постъпка предизвиква бунт от недоволство във Витиния, насочен срещу Палеолог, но той го потушава и успява да наложи властта си окончателно.
В началото на 1262 г. никейският патриарх Арсений Авториан отлъчва Михаил Палеолог от църквата. Скоро ситуацията става много неблагоприятна за Михаил VIII, тъй като повечето от висшите духовници заемат страната на патриарха против василевса, който през 1265 г. получава и анатема. След неуспешни опити да получи опрощение, през 1266 – 7 г. императора издейства на специален събор патриарх Арсений да бъде свален и заточен, под благовиден предлог – обвинения за държавен заговор и нарушения на канона. Макар императора да получава опрощение от приемника на Арсений, това води до разкол на православната църква.
Управление[8]Редактиране
Когато тържествено е коронясан в Константинопол на 15 август 1261 г., Михаил VIII Палеолог заварва града западнал, а много сгради, включително бившият императорски дворец, ползван като обществена тоалетна, са полу-разрушени от кръстоносците, поради което дворът на василевса се пренася в предградието Влахерина.
Амбициозен и енергичен, Михаил VIII се опитва да възстанови величието на империята с дипломатически и военни средства, но на Балканите постига само частични успехи, докато в Мала Азия и на егейските острови не успява в нито едно от начинанията си. Въпреки политическите му умения и мащабният размах на неговата дипломация Византия никога повече не успява да бъде предишната велика сила в Източното средиземноморие.
Политика на Балканите[9]Редактиране
Михаил VIII поддържа съюза с Генуа, насочен срещу Венеция и Сицилианско кралство. Благодарение на генуезците е съставен флот от 75 кораба. С помощта на татаро-монголски и селджукски турски наемници Византия успява да събере армия от ок. 15 хил. души, с която да воюва срещу латинските феодални владетели в Гърция. Макар че постигат някои победи, византийците не успяват да възстановят напълно своята власт там и търпят поражения срещу латините в Пелопонес през 1263 година. През същата година е споразумян съюз с египетския султан на мамелюките и с монголския хан на Кипчак.
България и Сърбия участват в съюза на Сицилианско кралство срещу византийците. Заедно с 40 хилядна армия на монголо-татарската Златна орда българите нападат ромейската част на Тракия през 1264 г., но в 1268 – 9 е сключен мир и династическо сродяване с българския цар Константин Тих Асен. По-късно обаче императора отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря Ефросина Палеологина за хан Ногай от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Въпреки че Михаил VIII привлича услугите на татарската Златна орда срещу българите, византийските владения в Тракия също остават засегнати от набезите на монголите.
През 1275 г. се състои още един неуспешен поход в Гърция; въпреки че флотата удържа победа, в Тесалия наемната армия на ромеите отново е победена. Византийските пълководци водят походи в България през 1279 г. срещу Ивайло (цар). В 1280 г. империята поддържа претенциите на Иван Асен III към българския царски престол, а след свалянето му нахлува в България. Опитите на Михаил VIII да контролира политическият живот в Българското царство нямат траен успех.
Политика в Мала АзияРедактиране
До известна степен отслабването на едва възстановената византийска държава през XIV век се дължи и на последствията от управлението на Михаил VIII, който изтощава ограничените си ресурси в една твърде широкомащабно замислена политика. Военните му стремежи на запад и неговият страх от военни бунтове вътре в страната, стават причина от източните граници да бъдат изтеглени множество дребни земевладелци, т.нар. акрити, военизираното селско население, което дотогава е представлявало основната защита на ромеите в Мала Азия. Оголването на малоазийската граница в следващите десетилетия ще улесни проникването на турския бей Осман I и наследниците му във византийските владения на малоазийската област Витиния.
Смятайки западащият и разединен Иконийски султанат в Мала Азия за незначителна опасност, Михаил VIII обръща гръб на мюсюлманските си противници от изток, с което дава на многобройните турски феодали (бейове) достатъчно дълъг период на спокойствие, през който техните дребни владения се превръщат в независими военизирани държави, които в крайна сметка ще доведат Византийската империя до нейната гибел.
Отношения с католическа Европа[10]Редактиране
Основен враг на Михаил VIII Палеолог е Карл I Анжуйски, крал на Сицилианското кралство, който планира поход за отвоюване на Константинопол от византийците и възстановяване на Латинската империя. На страната на анжуйската коалиция са също така Венеция и Франция, докато Византия е подкрепяна от Генуа и Арагон.
Опасявайки се от засилване на антивизантийския съюз на католическите владетели, или дори от нов кръстоносен поход против Константинопол, Михаил VIII изпраща до римския папа Климент IV предложения за религиозно помирение и прекратяване на схизмата. В 1274 г. Михаил VIII участва чрез посланици във Втория Лионски събор, завършил с временна уния между Католическата и Константинополската църква. Но резултатите от този политически успех се оказват недостатъчни, а при това се усилва и вътрешната обществена съпротива срещу императора, набеден за отстъпник от православието. Въпреки обявената уния, съюзените Венеция, Сицилианско кралство и Франция продължават подготовката на война срещу Византия, а през 1281 г. новият папа Мартин IV осъжда император Михаил VIII на вечна анатема. Папата, който е протеже на анжуйската династия, призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия.
В крайна сметка чрез ловка дипломация и подмолни действия, Михаил VIII успява да премахне заплахата надвиснала от запад. През 1282 г. византийски агенти предизвикват размирици (т.нар. „Сицилианска вечерня“) в Сицилия, с което осуетяват плановете на Карл I Анжуйски за агресия срещу Византия. Благодарение на огромен подкуп от 60 хиляди златни перпери каталаните – наемници от испанското Кралство Арагон – дебаркират в Сицилия и я завладяват още същата година. Преди обаче да успее да се възползва напълно от новата ситуация, император Михаил VIII Палеолог умира през декември 1282 г. по време на поход в Тракия.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Vannier, J-F. Les premiers Paléologues (Etudes prosopographiques), 1989
- ↑ Пахимер Георгий. История о Михаиле и Андронике Палеологах. Книга 1, глава 17. С.40, 41.
- ↑ Георгий Пахимер. История о Михаиле и Андронике Палеологах. Книга 1, главы 21, 22. С.48, 49.
- ↑ Никифор Григора. Римская история, начинающаяся со взятия Константинополя латинянами. Т.1. Книга 3, глава 4. С.73, 74.
- ↑ Никифор Григора. Римская история, начинающаяся со взятия Константинополя латинянами. Т.1. Книга 4, глава 1. С.78.
- ↑ Георгий Пахимер. История о Михаиле и Андронике Палеологах. Книга 2, глава 4. С.68.
- ↑ Георгий Пахимер. История о Михаиле и Андронике Палеологах. Книга 2, глава 8. С.71 – 73.
- ↑ Nicol, Donald. The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453 (Cambridge University Press, 1993). ISBN 0521 43991 4
- ↑ Heath, Ian, Byzantine Armies, AD 1118 – 1461 (Osprey Publishing, 1995). ISBN 1-85532-347-8
- ↑ Geanakoplos, Deno J., Emperor Michael Palaeologus and the West (Harvard University Press, 1959)
| Алексий V Дука | → | Византийски император (1261 – 1282) | → | Андроник II Палеолог |