Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Монтана.

Монта̀на е областен град в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана. Населението на града е 39 240 жители според оценка на НСИ към 31.12.2018 г.

Монтана
      
Герб
Панорамен изглед на Монтана
Панорамен изглед на Монтана
Общи данни
Население 44 502 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 39 240 (2018) (НСИ)
Землище 69 235 000 m²
Надм. височина 135±1 m
Пощ. код 3400
Тел. код 096
МПС код М
ЕКАТТЕ 48489
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Монтана
Златко Живков(БНД, ПБЖ, РБ)
Адрес на общината
ул. Извора 1; тел.: 096/300400
Монтана в Общомедия

Имена на градаРедактиране

Първото име на града, дадено му от римляните, е Монтанезиум. При нахлуването на славянските племена районът на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта.

През турското владичество се споменава за първи път под името Кутловица в документ от 1575 г. Освобождението на България през 1878 г. заварва селото с името Голяма Кутловица (като река Огоста го дели от село Малка Кутловица) и с население по-малко от 1000 жители[1].

През 1891 г. Голяма Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Това става при официалното откриване на железопътната гара, на което присъства и самият княз Фердинанд. Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица.

Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига по Дунав със своите спътници, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за София. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.

През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКП и взел участие в Септемврийското въстание в града. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).

ГеографияРедактиране

Намира се на около 45 километра южно от река Дунав и на около 30 км източно от границата със Сърбия.

Градът е разположен в долината на Огоста, по горното поречие на реката, след изтичането ѝ от едноименния язовир, в предпланински район, на север от Стара планина, в подножието на Монтанското бърдо (306,8 м), наречено в западната си част „Баира“. На изток е планината Пъстрина (563,4 м). На югозапад от града е разположен язовир „Огоста“, а на югоизток – язовир Чернила. Землището на града е с надморска височина от 100 до 199 м, във вилните зони стига до 220-240 м.

КлиматРедактиране

Климатът е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято. От края на 20 век стойности от 35 – 40 °C през лятото са обичайно явление. Преобладаващи са запад-северозападните ветрове, но не е рядкост и топлият и поривист фьон (наричан също „южняк“), който води до типично пролетни температури и снеготопене. При арктични въздушни маси се отбелязват и стойности под -20 °C. В топлото полугодие (април-септември) се регистрират градушки.

Климатични данни за средни температури (в °C) и валежи (в mm) по норма 1961 – 1990 г. Източник: Stringmeteo.com
яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек год
-1.2 °C 1.1 °C 5.7 °C 11.8 °C 16.7 °C 20.0 °C 22.1 °C 21.6 °C 17.7 °C 11.5 °C 5.7 °C 1.2 °C 11.2 °C
35 mm 32 mm 41 mm 54 mm 81 mm 81 mm 52 mm 46 mm 41 mm 38 mm 52 mm 41 mm 594 mm

Първите отрицателни температури и слани най-често са през втората половина на октомври, а последните – в края на март. Средният брой на дните със снежна покривка е между 40 и 45, средната ѝ височина е 8 см. Заради липсата на снежни бури, тя е почти равномерно разпределена. В студеното полугодие има температурни инверсии, с мъгли или ниска слоеста облачност. Максимумът на валежите е през май-юни, минимумът – през февруари.

НаселениеРедактиране

Долната таблица показва изменението на числеността на населението на града в периода от 1934 до 2014 г.[2][3]

Монтана
година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013 2014
население 9 045 11 178   16 278   27 298   40 085   51 595   52 476   49 176   46 866   45 934   45 350   43 375   42 426   41 814  
Източник: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org[3]

ДелениеРедактиране

Най-старата част на града е кварталът в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси „Младост 1“, „Младост 2“ и „Плиска“ (в северозападната част на града), Кошарник, „Огоста“, Мала Кутловица, „Пъстрина“ и „Изгрев“. Последните 3 квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.

ИсторияРедактиране

Римска епохаРедактиране

 
Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Построена от римляните, разрушавана и възстановявана многократно до края на Второто българско царство

Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 г. пр.н.е. заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Монтанензиум (на латински: Municipio Montanensium), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана).

Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазийски заселници.

В и около града са известни останките на четири късноантични църкви, датирани към IV век – в източния край на крепостта, в нейното подножие, на 6 километра североизточно и на 7 километра югозападно от нея.[4]

Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със занаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.

СредновековиеРедактиране

 
Руините на старата баня в Монтана

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 г. славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство селището се възстановява и става център на епархия.

Османска империяРедактиране

 
Кръст от едрозърнест пясъчник из гробищата Фердинанд. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

След превземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Построени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век.

Непосредствено преди Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).

Съвременна БългарияРедактиране

 
Паметник на загиналите във войните за национално обединение

След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града, са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. – преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население градът преживява икономически разцвет – след 1878 г. се построяват електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началото на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са построени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

Административен центърРедактиране

От 1878 г. до днес Монтана е част от различни административни единици, според многобройните закони за административно деление на България.

След Освобождението Кутловица влиза във Вълчедръмската околия, която е част от Ломско окръжие. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18.11.1882] седалището на Вълчедръмската околия се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.

При административната реформа от 1901 г. Ломско окръжие е закрито и Фердинадска околия влиза в новосъздадената Врачанска област.

С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, като Михайловградска околия влиза във Врачански окръг.

Между 1959 и 1987 г. Михайловград е център на Михайловградски окръг. Към града са присъединени селата Кошарник и Мала Кутловица – от 1 януари 1960 г., както и Живовци от 2 март 1976 г.[5]

През 1987 г. страната е разделена на области и Михайловград става център на Михайловградска област, обединяваща бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи.

При последната административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.

ПолитикаРедактиране

Общински кметРедактиране

  • 2015 – Златко Живков (Коалиция ”Заедно за Монтана”) печели на първи тур с 54,53% срещу кандидата на ГЕРБ Дилян Димитров
  • 2011 – Златко Живков (ПП Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност – Национален идеал за единство) печели на първи тур с 54,07% срещу кандидата на ГЕРБ Людмил Кръстев (Сандов)
  • 2007 – Златко Живков (независим) печели на първи тур с 54,02% срещу кандидата на ГЕРБ Златко Тодоров
  • 2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
  • 1999 – Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
  • 1995 – Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

Общински съвет (2015)Редактиране

Партия Изборен резултат Места
Коалиция „Заедно за Монтана“ 36,19% 13
ГЕРБ 22,88% 8
Коалиция „Бъдеще за Монтана“ 14,04% 5
Българска социалистическа партия 7,33% 3
Български демократичен център 4,81% 2
АБВ 4,28% 1
Коалиция „Единни за Монтана“ 3,43% 1

Общински символиРедактиране

Гербът на Монтана представлява син щит, на който е изобразена покровителката на антична Монтана – богинята Диана. Гербът е увенчан с крепостна корона, а около щита има поставена девизна лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1997 г.

Знамето на града представлява разположени хоризонтално бяла и синя ивици, а в горния ляв кантон е поставен българският трикольор.

Между 1944 и 1993 г. на герба на Михайловград са изобразени 3 стилизирани пламъка като символ на Чипровското въстание, бунтовете от 1923 г. и 9 септември 1944 г.

Побратимени градовеРедактиране

Монтана е побратимен град или партньор със:[6]

ИкономикаРедактиране

ХарактеристикаРедактиране

 
Изглед от площад „Алеко Константинов“

В община Монтана са регистрирани над 2000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50 % дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността, са с дялове над 10 %.

Значителна част от населението на града, предимно около средна възраст, се занимава със земеделие и скотовъдство през свободното си време в лични стопанства във вилните зони и околните села. Друга част работи временно или сезонно в Гърция, Италия и Испания.

ТранспортРедактиране

 
Железопътната гара

В Монтана се ежедневно се движи автобусен градски транспорт по линии 1, 2 и 10.

  • Линия 1: квартал „Кошарник“ – квартал „Мала Кутловица“
  • Линия 2: ж.к. „Младост 2“ – квартал „Мала Кутловица“
  • Линия 10: ж.к. „Младост 2“ – Центъра

Градът се намира на първокласен път Е79 Видин – Враца – София – Кулата и главен път 81 (Лом – София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд.

Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана – Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.

Построяването на Дунав мост 2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС осигурява по-бърза връзка на региона със Средна Европа.

Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село Салаш (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г.

 
Централният площад с шадраваните

През Монтана минава Паневропейски транспортен коридор 4.[7]

ТърговияРедактиране

По-големи магазини за хранителни стоки са от търговските вериги „Кауфланд“, „Билла“, „Лидъл“, „Т-маркет“ и магазин за техника от веригите „TeMax“, „Технополис“ и „Зора“. В Монтана са разположени и няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.

 
МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ с недостроения хирургически блок

ЗдравеопазванеРедактиране

В града функционира МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, поликлиника, Център по дентална медицина, МБАЛ „Сити Клиник Св. Георги“ ЕООД, както и множество частни лекарски и стоматологични кабинети.

В Монтана функционира ветеринарна клиника „Пет Вет 2000“, както и един ветеринарен кабинет „Д-р Даков“.

ОбразованиеРедактиране

УчилищаРедактиране

  • ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
  • СУ „Н. Й. Вапцаров“
  • ОУ „Д-р Петър Берон“
  • ОУ „Иван Вазов“
  • СУ „Христо Ботев“
  • СУ „Отец Паисий“
  • СУ „Йордан Радичков“
  • Профилирана природоматематическа гимназия „Св. Климент Охридски“[8]
  • Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“
  • Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“
  • Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Проф. арх. Стефан Стефанов“
  • Професионална гимназия по техника и електротехника „Христо Ботев“
  • Професионална гимназия по лека промишленост

Детски градиниРедактиране

  • ДГ № 1 „Щастливо детсво“
  • ДГ № 2 „Незабравка“
  • ДГ № 3 „Буратино“
  • ДГ № 4 „Калинка“
  • ДГ № 5 „Дъга“
  • ДГ № 6 „Слънце“
  • ДГ № 7 „Приказен свят“
  • ДГ № 8 „Пролет“
  • ДГ № 9 „Зора“
  • ДГ № 10 „Детелина“
  • ДГ № 11 „Изгрев“
  • ДГ № 12 „Здравец“

ДругиРедактиране

  • Обединена школа по изкуствата „Добри Христов“
  • Обединен детски комплекс „Ние, врабчетата“

КултураРедактиране

 
Регионален исторически музей
 
Паметник на Септемврийското въстание

ЗабележителностиРедактиране

  • Фонтани на площад „Жеравица“
  • Антична крепост „Кастра ад Монтанезиум“
  • Стара римска баня
  • Открита археологическа експозиция Лапидариум на епиграфски паметници от римската епоха
  • Влак на поп Андрей
  • Паметник на Христо Михайлов
  • Паметник на Васил Левски
  • Паметник на Иван Вазов
  • Паметник на Септемврийското въстание от 1923 г.
  • Паметник на загиналите във войните за национално обединение
  • Паметник на летеца-герой Богдан Илиев
  • Паметник на Игнат Попов
 
Градската художествена галерия

Религиозни храмовеРедактиране

  • Църква „Св. св. Кирил и Методий“
  • Храм „Свети Дух“

Театър, музеиРедактиране

Библиотеки, читалищаРедактиране

  • Регионална библиотека „Гео Милев“
  • Читалище „Разум“
  • Читалище „Звезда – 2007“
  • Читалище „Кутловица“

Редовни събитияРедактиране

  • Празник на града Свети Дух – променя се в зависимост от църковния календар
  • Националните празници на духовите оркестри "Дико Илиев"
  • В града ежегодно се провежда състезание по Раликрос и Автокрос
  • Детски национален фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“
  • Международен турнир по спортни танци „Montana OPEN“
  • Международна киноложка изложба
  • Открит турнир по конен спорт
  • Международен фолклорен фестивал

ПарковеРедактиране

  • Градска градина
  • Парк „Монтанезиум“
  • Парк „Огоста“
  • Слънчева градина
  • Парк „Свети Дух“
  • Попска градина
  • Парк „Огоста“
  • Парк „Сините езера“

СпортРедактиране

Регистрирани спортни клубове:

  • СК „Бойни спортове – Монтана“ BJJ и ММА
  • Кикбокс и Муай Тай клуб „Спарта“
  • ПФК Монтана
  • СК „Атлет“ – лека атлетика
  • СК „Слава“ – борба
  • СК „Слава 83“ – спортен клуб по бойни спортове
  • Карате Клуб „Компас“
  • Спортен клуб по волейбол „Монтана“
  • Баскетболен клуб „Монтана 2003“ – баскетболен клуб (жени)
  • Баскетболен клуб „Слава 99“ – баскетболен клуб (юноши)
  • Баскетболен клуб „Монтана 2003“ (юноши)
  • Клуб за конен спорт „Диана“
  • АСК „Монтана Рейсинг“ – автомобилизъм

Известни личностиРедактиране

Pодени в Монтана

ИзточнициРедактиране

  1. История на Монтана – в zonebulgaria.com
  2. а б Справка за населението на гр. Монтана – НСИ
  3. а б Население – градове в България – pop-stat.mashke.org
  4. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 137 – 138.
  5. Справка за предшествениците/източниците на гр. Монтана, общ. Монтана, обл. Монтана – в Националния регистър на населените места на НСИ
  6. www.namrb.org/download/file/312 (XLS File) Актуализация – ноември 2014 г.
  7. TER and Pan-European Corridors
  8. Природо-математическа гимназия „Св.Климент Охридски“

Външни препраткиРедактиране