Михайло Ристич

Михайло Г. Ристич (на сръбски: Михаило Ристић или Mihailo Ristić) e сръбски и югославски дипломат, деец на сръбската пропаганда в Македония.

Михайло Ристич Михаило Ристић
сръбски и югославски дипломат
Роден	5 септември 1864 г. Белград, Сърбия
Починал	15 август 1925 г.

Доклад на Михайло Ристич, консул в Битоля до външния министър Любомир Калевич за развитието на Илинденското въстание, 29 юли 1903 г.

Доклад на Михайло Ристич, консул в Битоля до ремиера и външен министър Владан Джорджевич за състоянието на сръбството в Прилеп, 5 ноември 1899 г.

Биография

Ристич е роден в 1864 година в Белград, Сърбия. Завършва основно училище и гимназия в Белград. През 1886 година завършва Юридическия факултет на Великата школа и отива да учи в Париж.

Започва кариерата си във външното министерство през 1884 година. Работи в отдела за пропаганда. Като секретар на министерството през 1892 година обикаля Косово, посещава и Прищина - заключава, че положението на сърбите там е толкова лошо, че след 10 години може да няма изобщо сърби в областта.

Става секретар в посолството в Цариград през 1893 г. Секретар е във външното министерство в Белград през 1896 г.

През 1896 година става сръбски консул в Скопие, а през 1898 година е назначен за секретар на посолството във Виена, Австро-Унгария. От 1899 до 1903 година е сръбски консул в Битоля. Определен е за дипломатически агент в София, но не приема длъжността. Отново става консул в Скопие през 1904 година и остава там до 1906 г.

Като консул подпомага сръбското църковно и просветно дело, както и въоръжената борба на сръбските чети с българските на ВМОРО. Той е против идеята четниците да идват от Сърбия и да се въоръжават от Сърбия. Смята, че могат да се набират между местните сърби и сърбомани, които познават местния терен. Счита, че най-добър ръководител на сръбското дело е външното министерство, а не патриотичните организации. През 1904 г. координира с местни хора прехода на четата на Йован Бабунски от Сърбия, през Вардар до Азот.

Като битолски консул Ристич сключва договор с гръцкия консул Стаматиос Кюзе-Пезас, според който гръцкото влияние не трябва да се простира северно от Крушево и Прилеп, а сръбското южно от Битоля. Заявява, че нуждите на сръбската политика отхвърлят мисълта за Автономна Македония, защото би била втора българска държава.

От 1906 до 1914 година служи като консул в Букурещ, Румъния, а от 1907 година е посланик в Рим, Италия. Макар че е назначен за пратеник в Рим през 1907 г., не отива в Италия „заради военното положение“ до 1914 г. През 1913 година (като консул в Румъния) подписва Букурещкия мир заедно с министър-председателя Никола Пашич.

Отива в Италия в последните дни на 1914 г. като консул на Сърбия в Рим, Италия. Там започва преговори за „Арбания (Албания) и излаза на Сърбия към Адриатическо море“ през март 1915 г. Като консул в Рим пътува до Корфу, където започва сесия на скупщината в края на август 1916 г.

Делегат е на Югославия в Дунавската комисия през 1920 г. Пенсионира се през 1924 г.

Трудове

• Кроз гробље, путопис по Старој Србији (1894, с псевнодима П. Балкански)
• Српски народ у скопљанској епархији, расправа о црквено-школским приликама (1899, с псевнодима П. Балкански)