Михаил Витязул (на румънски: 'Mihai Viteazul – в превод Храбрия; * 1558, † 9 август 1601) е княз на Влашко (1593 – 1601), Трансилвания (1599 – 1600) и Княжество Молдова (1600). През 19 век румънците го обявяват за национален герой, защото за първи път обединява под властта си трите княжества, смятани от националния румънски канон за румънски.[1]

Михай Витязул
княз на Влашко
Портрет на Михай Витязул, направен му през 1601 г. от фламандския художник Егидиус Саделер
Портрет на Михай Витязул, направен му през 1601 г. от фламандския художник Егидиус Саделер
Роден
1558 г.
Починал
19 август 1601 г. (43 г.)
ПогребанТърговище, Румъния
Религияправославие
Управление
Период1593 – 1601
ПредшественикАлександру III Злия
НаследникНиколай I Петрешку
Други титликняз на Трансилвания;
княз на Молдова
Герб
Семейство
БащаПетру (Петрешку) I Добрия
СъпругаДомна Станка
ДецаНиколай I Петрешку
Подпис
Михай Витязул в Общомедия

Произход и младост

редактиране

Много малко е известно за детството и младежките години от живота на Михаил. През 1601 г. по време на неговия престой в Прага фламандският художник Егидиус Саделер му прави портрет като отбелязва на платното, че Михаил е на 43 години. Това означава, че рождената година на Михаил трябва да е 1558 г.

Управление

редактиране

Михаил е фаворит за влашки и молдовски владетел на сина на Михаил Кантакузин ШейтаноглуАндроник Кантакузин, който и го налага за такъв.

През 1588 г. той става бан на Мехединци, а малко по-късно през същата година и столник (комисар) в двора на Михня II Турчин. През 1593 г. получава титлата бан на Крайова. По това време Влашко се управлява от Александру III Злия. През септември 1593 г. с подкрепата на Османската империя Михаил става войвода на Влашко, като поема длъжността на 11 октомври.

През 1594 г. за кратко се включва в Антиосманската лига, водеща война с турците (1593 – 1606) заедно със Сигизмунд Батори от Трансилвания и Арон Тиран – войвода на Молдова. През есента на 1595 г. започва походът му срещу османците и за кратко време той успява да овладее няколко малки крепости близо до Дунава, сред които Гюргево, крепостта Флочи, Хършова и Силистра.

През 1595 г. сключва в Алба Юлия (тогава Вайсенбург, на немски: Weissenburg) договор със Сигизмунд Батори, в който потвърждава традиционната от Средновековието формална васална зависимост на Влашко от Унгария, в замяна на военна подкрепа.

На 13 август 1595 г. води с великия везир Синан паша битка при Кълугерени, близо до р. Няжлов, която завършва без окончателен резултат. Втората битка при Гюргево през октомври същата година е успешна благодарение на подкрепата на княз Сигизмунд Батори. Войската на Михаил е многонационална – български, сръбски, немски и унгарски войници съставляват ядрото ѝ. Представата за национална румънска съпротива срещу турците е от по-нови дни и е от областта на националните митове. Продължителните войни обезлюдяват Влашко. През 1596 г. Михаил извършва нападения над османски области и градове южно от Дунав, сред които Видин, Плевен, Никопол и Бабадаг.

На 18 октомври 1599 г., близо до Херманщат (днес Сибиу) Михай постига с подкрепата на Хабсбургите важна победа над кардинал Андраш Батори, който през 1599 г. завзема за кратко властта в Трансилвания. В княжеската столица Вайсенбург той получава ключа на града от католическия епископ Напраги.

През май 1600 г. влашки войски, командвани от Михаил, завладяват Молдова и изгонват молдовския войвода Йеремия Могила. Унгарецът Мозес Секели и синът на Михаил Николай I Петрешку управляват Молдова като войводи няколко месеца (май-септември 1600 г.). На 28 септември 1600 г. обаче Михай претърпява поражение в битката при Миреслеу и се оттегля от Молдова, когато полската армия на Великия хетман Ян Замойски и неговите влашки и молдовски претенденти завладяват Молдова и Влашко.

През 1601 г. останалият без власт и територии Михаил се признава за васал на Рудолф II и е изпратен на нова военна кампания зад Карпатите. На 3 август 1601 г. побеждава при Горозло войската на княз Сигизмунд Батори. Няколко дена по-късно в Турда той е убит по заповед на хабсбургския пълководец Джорджо Баста, който вижда в Михаил силен политически конкурент.

Семейство

редактиране

Михай Витязул е женен от 1583 или 1584 г. за Домна Станка, от която има син Николай I Петрешку[2] и възможно дъщеря Флорика (според някои източници Флорика е негова дъщеря от друга жена).[3]

Михай също така поддържа любовни връзки с няколко други жени, които не крие. Една от тях е Тудора от пазарното градче Таргшор в Прахова, която през 1599 г.[4] му ражда дъщеря Марула[5], която Михай признава и на която завещава много села в наследство. Другата известна връзка на Михай е с болярката Велица, омъжена за италианския благородник Фабио Дзенга, фаворит на трансилванския княз Сигизмунд Батори. Ползвайки се с доста голямо влияние в двора на княз Батори, владееща няколко езика, Велица служи за преводач между Михай и княза при посещението на Витязул в Алба Юлия. Тя става официална метреса на Михай между 1595 и 1601 г.[6] като връзката им предизвиква скандал. Стига се дотам, че Михай забранява на съпруга ѝ да има каквито и да било сношения с нея, отвежда я със себе си в Търговище[7] и се показва с нея публично навсякъде, дори в присъствието на съпругата си. Така или иначе с Домна Станка са отчуждени, докато сега в лицето на Велица той е намерил разбиране и подкрепа в държавните си дела.[8] Велица дори започва да използва титлата „домна“ (госпожа), запазена само за владетелски съпруги. На 15 март 1600 г. в донесение до император Рудолф II негов шпионин му докладва, че всички дела в двора на Витязул минават през Велица, която има решаващо влияние.[9] Връзката им продължава поне до есента на 1600 г., когато Михай търпи поражение в битката при Миреслеу и след това е принуден да замине за Виена и Прага да моли за помощ Рудолф II. След убийството на Михай през август 1601 г. няма повече сведения в източниците за съдбата на Велица.

Литература

редактиране
  • Константин Велики: „Походите на Михаил Витязул на юг от Дунав“ – сп. „Исторически преглед“, бр. 1, 1973 г.

Източници

редактиране
  1. Piotr S. Wandycz (2001). The Price of Freedom: A History of East Central Europe from the Middle Ages to the Present. p. 63. ISBN 978-0-415-25491-5.
  2. Ștefan Mihăilescu, „Nicolae Petrașcu Voievod“, in Studii și Materiale Privitoare la Trecutul Istoric al Jud. Prahova, Vol. II, 1969, p. 41
  3. Constantin Rezachevici, „Viața științifică. Originea lui Mihai Viteazul. Dezbateri în cadrul Comisiei de genealogie și heraldică“, in Revista Istorică, Vol. 29, Issue 12, December 1976, pp. 1989 – 1991, p. 1990
  4. Femeile din viaţa lui Mihai Viteazul: de la Doamna Stanca până la misterioasa blondă de la Praga, 2015.
  5. N. Stoicescu, Dicționar al marilor dregători din Țara Românească și Moldova. Sec. XIV–XVII. Bucharest: Editura enciclopedică, 1971. OCLC 822954574, рр.203.204
  6. Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932], рр.143 – 144
  7. Femeile din viaţa lui Mihai Viteazul: de la Doamna Stanca până la misterioasa blondă de la Praga, 2015.
  8. Femeile din viaţa lui Mihai Viteazul: de la Doamna Stanca până la misterioasa blondă de la Praga, 2015.
  9. Femeile din viaţa lui Mihai Viteazul: de la Doamna Stanca până la misterioasa blondă de la Praga, 2015.