Отваря главното меню

Михалково е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.

Михалково
Общи данни
Население 308 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,7 km²
Надм. височина 717 m
Пощ. код 4820
Тел. код 030472
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 48547
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Девин
Красимир Даскалов
(ГЕРБ)
Михалково в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

 
Язовир Въча, изглед от землището на Осиково.

Село Михалково се намира в планински район. През него минава пътят за Девин.

ИсторияРедактиране

 
Дървена къща от началото на 1920-те

Михалково е старо българско селище, съществувало още преди падането на България под османска власт. Най-ранните сведения за селото се съдържат във подробния дефтер „Тахрир дефтер 77“ от 1516 г., съхраняван в Истанбулския османски архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. Споменава се под името „Михалкова“ (Istanbul – BOA, TD 77, s.768 – фотокопие от дефтера има и във ОО на НБКМ-София). Всички жители на селото, описани през 1516 г., са само българи-християни.

Сведения за селото има и във други османски документи от ХVІ-ХVІІв. В иджмал регистър от 1519 г. се среща като „Село Михалкова“ (BOA, TD 73, s.121 – истанбулски архив, няма го в България). В грамадния иджмал дефтер на цялата Османска империя от 1530 г. се среща като „Село Михалива“ (BOA, TD 370, s.93 – копие в НБКМ-София). През 1570 г. отново е описано под името „Михалкова“ (BOA, TD 494, s.563 – копие в НБКМ-София). Във втория джелекешански регистър от 1596 г. (BOA, MAD 14590), съхраняван в Истанбул, селото отново е посочено под името „Михалкова“.

През 1872 година в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в Тъмръшката република. През 1920 година в селото живеят 290 души, през 1946 – 434 души, а през 1965 – 987 души.[1]

Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Михалково се състои от помаци.[2]

РелигииРедактиране

 
Църквата „Св. Архангел Михаил“

Населението е съставено от основната българска етническа група християни, изповядващи източно православие и малка част от помаци, изповядващи сунитски ислям. В селото е издигнат православният храм „Свети Архангел Михаил“.

Обществени институцииРедактиране

 
Сградата на кметството
 
Здравният пункт
  • Кметство на село Михалково
  • Здравен пункт
  • Читалище „Родопска обнова“

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Обществена чешма пред входа към минералния извор

На 900 м източно от селото срещу течението на протичащата през селото река Чурековска извира единственият в България извор на естествено газирана минерална въглекисела вода „Михалково“. Минералният извор в Михалково е открит през 1936 г. като планински ручей, отличаващ се по вкус и мирис от обикновената вода. Температурата на водата при извора е около 28 градуса. Водата е благоприятна за лечение на заболявания на сърдечно-съдовата, храносмилателната, нервната система и на ендокринни-обменни заболявания. През 2008 г. „Михалково“ пуска на пазара нов продукт – изворна вода „Михалково“, за което притежава разрешително за водоползване на извор „Персенк“, от който се бутилира изворна вода „Михалково“. Водата от извор „Персенк“ е с много ниска минерализация, което я прави подходяща за ежедневна употреба от всички възрастови групи.

На 16 км от селото се намира хижа „Персенк“, а от нея има много планински маршрути към връх Персенк (2091 м.н.в.), връх Модър, Чудните мостове, курортен комплекс Пампорово, хижа „Изгрев“.

Северно от селото, непосредствено под къщите на новия квартал, започва чашката на язовир Въча, а стената му е на 17 км на север. Южно от селото се намира хидровъзел Цанков камък.

ИзточнициРедактиране

  1. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.
  2. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска академия на науките; Държавна печатница, [1918]. с. 269.