Михо Михов

Михо Димитров Михов е български офицер и дипломат, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия.

Михо Михов
български офицер и дипломат
Роден	1 февруари 1949 г. Сенник, България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия

Биография

Михо Михов е роден на 1 февруари 1949 г. в с. Сенник, област Габрово.

Завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност „Летец пилот“ през 1972, през 1980 г. – Военната академия „Г. С. Раковски“ в София, специалност „Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка“, през 1988 г. – Генерал-щабната академия в Москва.

Като военен изпълнява длъжностите:

• инструктор летец, заместник-командир на звено в авиобаза Каменец (1972 – 1974 г.);
• зам.-командир (1974 – 1978 г.) и командир на ескадрила в авиобаза Каменец (1980 – 1981 г.);
• зам.-командир (1981 – 1982 г.) и командир на авиационен полк (1982 – 1986 г.);
• служи в ГЩ на Българската армия (1986 – 1988 г.);
• зам.-командир по летателната част на десети смесен авиационен корпус (1988 – 1990 г.);
• командир е на втора дивизия ПВО (1990 – 1992 г.); През 1991 г. е произведен в първи генералски чин – генерал-майор
• началник е на Главния щаб и командващ Военновъздушни сили (1992 – 1997 г.) като е повишен в двузвездно звание генерал-лейтенант през 1992 г, и на 19 август 1996 г. е преназначен от длъжността командващ на Военновъздушните сили и назначен за началник на Главния щаб на Военновъздушните сили и командващ Военновъздушните сили, считано от 1 септември 1996 г.
• началник на Генералния щаб (1997 – 2002 г.) – на 11 юни 1997 г. е освободен от длъжността началник на Гл. щаб на ВВС и командващ на ВВС, назначен за началник на ГЩ на Българската армия и удостоен с тризвездното висше военно звание генерал-полковник.

На 11 юни 2000 г. срокът за назначаване на ген. Михов на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия е удължен с 2 години.

На 7 юли 2000 г. е повишен с четвърта генералска звезда, и удостоен с висше военно звание генерал.

На 6 юни 2002 г. е освободен от длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия и назначен за съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната. На 7 юни 2002 г. е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за активното му участие в извършването на военната реформа, за дългогодишна безупречна служба в Българската армия и във връзка с изтичането на мандата му като началник на Генералния щаб на Българската армия.

На последната си военна длъжност съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност Георги Първанов служи от 7 юни 2002 г. до 30 март 2005 г. когато е освободен от длъжността, а на 15 април 2005 г. и преминава в резерва като запасен.

о.з. генерал Михов е посланик на България в Република Македония от 2005 до 2009 година като наследявя на тази позиция Александър Йорданов. През 2008 година, по случай 90 години от края на Първата световна война, заедно с граждански организации от България и Македония организира поход Охрид – Дойран, който проследява позициите на българската армия по Солунския фронт.

На парламентарните избори през 2009 г. той е мажоритарен и пропорционален кандидат на Коалиция за България в Габровския избирателен район, но не е избран за депутат.

Снет на 1 февруари 2012 г. от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 63 г.

Един от учредителите и деец на движение 2012 – 2013 година, от 2014 г партия Алтернатива за българско възраждане, на бившия президент Георги Първанов

Народен представител от партия Алтернатива за българско възраждане и председател на комисията по отбрана 2014 – 2017 година. Впоследствие партията не е парламентарно представена.

Образование

• Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – 1967 – 2 септември 1972
• Военната академия „Г. С. Раковски“ – до 1980
• Академия на Генералния щаб на армията на СССР – до 1988

Военни звания

• курсант (1967)
  • Лейтенант – 2 септември 1972
  • Старши лейтенант – 12 септември 1975
  • Капитан – 20 септември 1979
  • Майор – 5 август 1982
  • Подполковник – 8 септември 1987
  • Полковник – 10 май 1990
  • генерал-майор (с 1 звезда) – 17 август 1991
  • Генерал-лейтенант (с 2 звезди) – 31 август 1992
  • Генерал-полковник (с 3 звезди) – 11 юни 1997
  • Генерал (с 4 звезди) - (7 юли 2000)

Източници

• Агенция Фокус от 1 февруари 2006 г.
• НетИнфо от 10 август 2005 г.
• Сайт на Министерството на отбраната Архив на оригинала от 2007-05-10 в Wayback Machine.