Мишелов на Харис

вид птица

Мишеловът на Харис (Parabuteo unicinctus) е средно голяма граблива птица, която естествено обитава югозападните САЩ на юг до Чили и централна Аржентина. Вид е популярен сред соколарите и за такива цели се развъжда изкуствено и в Европа.[2]

Мишелов на Харис
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Parabuteo
вид:Мишелов на Харис (P. unicinctus)
Научно наименование
Ridgway, 1874
(Temminck, 1824)
Разпространение
Мишелов на Харис в Общомедия
[ редактиране ]

Мишеловът на Харис е единственият представител на рода Parabuteo. Името на вида unicinctus идва от гръцки (uni, един, и cinctus, препасан) и се отнася до бялата ивица на върха на опашката му.[3] Орнитологът Джон Джеймс Одъбон дава на този вид името „Мишелов на Харис“ в чест на своя приятел, меценат и също любител орнитолог Едуард Харис.[4] Видът е известен със склонността си да ловува в група, докато повечето грабливи птици ловуват самостоятелно.

Физическо описание редактиране

 
Възрастен мъжки екземпляр

Екземплярите от вида достигат на дължина от 46 до 76 cm и обичайно имат размах на крилете около 110 cm.[5] При тях се наблюдава полов диморфизъм, изразяващ се в по-големия ръст на женските екземпляри с около 35% повече от мъжките. В САЩ регистрираноно средно тегло на мъжките е 710 g, а на женските — 1020 g.[6]

Имат тъмно кафяво оперение с кестенови на цвят рамена, краища на крилете и бедрата,[7] бяла ивица на опашката,[8] дълги жълти крака и жълта восковица.[9]

 
Млад индивид по време на соколарска демонстрация

Оперението на младите мишелови на Харис е почти изцяло на бледобежови ивици, което ги прави да изглеждат много по-светли от възрастните. В полет вътрешната част на младите екземпляри са бледобежови с кафяви ивици. За идентификацията им помага оперението в кестеново кафяво, което е идентично и при младите, и при възрастните екземпляри.[9]

Подвидове редактиране

  • P. u. harrisi
  • P. u. superior
  • P. u. unicinctus

Географско разпространение и местообитание редактиране

Мишеловът на Харис живее в рехави гористи местности и полупустини, както и на дървета покрай блата в някои части от местообитанието им в Южна Америка.[10] За вида не е характерна миграцията.[11]

Поведение редактиране

 
Малки на една седмица, излюпени в плен

Хранене редактиране

Менюто на мишелова на Харис се състои от малки птици, гущери, бозайници, както и някои по-големи насекоми. Тъй като той често ловува в групи, може да хваща и по-голяма плячка като зайци.[12]

Размножаване редактиране

Птиците от този вид гнездят на малки дървета, в храстова растителност или върху кактуси. Гнездата, основно строени от женските, често са компактни, направени от клечки, растителни корени и стебла, често очертани с листа, мъхове и кори на дървета. Едно люпило обичайно се състои от 2-4 бели до синкаво бели яйца, понякога напръскани със светло кафяви или сиви точки. Новоизлюпените пиленца са в светлобежово, но до 5-6 дни след излюпването си стават плътно кафяви.[13]

Много често при този вид гнездото се охранява от три птици: двама мъжки и една женска.[12] Дебатира се дали при вида се наблюдава полиандрия (многомъжие) или птиците така си оказват взаимопомощ.[14] С мътенето основно се занимава женската. След 31-36 дни яйцата се излюпват. Малките започват да излизат от гнездото около 38 дни по-късно, а на 45-50-ия ден са се оперили достатъчно, за да започнат да летят. Женската понякога снася 2-3 пъти годишно.[13] Понякога малките остават с родителите си в продължение на около 3 години, помагайки в отглеждането на следващите люпила.

Съвместно ловуване редактиране

 
Възрастен мъжки екземпляр

Въпреки че повечето грабливи птици са отшелници, които се събират по двойки само по време на размножителния период или миграцията, мишеловите на Харис ловуват съвместно в групи от по 2-6 индивида. Смята се, че това е техника за адаптация към пустинния климат, при който живеят.[15]

Дивата популация от мишелови на Харис намалява вследствие унищожаване от страна на човека на естествения му хабитат; известни са обаче и случаи, при които екземпляри са мигрирали към урбанизирани територии.[16]

Взаимоотношения с човека редактиране

От около 1980 година, мишеловът на Харис все по-често се използва в соколарството и днес са най-разпространеният вид за дресиране на Запад благодарение на възприемчивостта и социалния си характер.[17]

Източници редактиране

  1. Parabuteo unicinctus (Temminck, 1824). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Parabuteo unicinctus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
  3. Jobling, James A. A Dictionary of Scientific Bird Names. 1991. ISBN 0-19-854634-3.
  4. Audubon, архив на оригинала от 9 април 2008, https://web.archive.org/web/20080409153815/http://www.audubon.org/bird/boa/F2_G2a.html, посетен на 7 април 2013 
  5. Udvardy, Miklos D. F. National Audubon Society Field Guide to North American Birds "Western Region". 2001. ISBN 0-679-42851-8.
  6. Dunning, John B. Jr. CRC Handboook of Avian Masses. 1993. ISBN 0-8493-4258-9.
  7. National Geographic Society. Birds of North America. 1983. ISBN 0-87044-472-7.
  8. Sibley, David Allen. National Audubon Society The Sibley Guide to Birds. 2000. ISBN 0-679-45122-6.
  9. а б Rappole, John H. Birds of the Southwest. 2000. ISBN 0-89096-958-2.
  10. ((es)) Olmos Fábio & Robson Silva e Silva (2003) Guará-Ambiente, Flora e Fauna dos Manguezais de Santos-Cubatão Empresa das Artes, ISBN 85-89138-06-2
  11. Bednarz, James C. Harris's Hawk (Parabuteo unicinctus) // 1995.
  12. а б Kaufmann, Kenn. Lives of North American Birds. 1996. ISBN 0-395-77017-3.
  13. а б Baicich, Paul J. and Harrison, Colin J. O. Nests, Eggs, and Nestlings of North American Birds. 1997. ISBN 0-691-12295-4.
  14. Ligon, J. David. The Evolution of Avian Breeding Systems. 1999. ISBN 019854913.
  15. Cook, William E. Avian Desert Predators. 1997. ISBN 3-540-59262-8.
  16. Discoll, James T. Harris's Hawk // Архивиран от оригинала на 2007-11-23. Посетен на 19 ноември 2007.
  17. Raptors page, архив на оригинала от 5 март 2013, https://web.archive.org/web/20130305133856/http://users.cybercity.dk/~ccc12787/raptors/parabuteo.html, посетен на 7 април 2013 
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Harris's Hawk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​