Майкъл Рифатер

френски и северноамерикански литературен теоретик
(пренасочване от Мишел Рифатер)

Майкъл (или Мишел) Рифатер (на френски: Michel (или Michael) Riffaterre, р. 20 ноември 1924 г.; п. 27 май 2006 г.) е влиятелен френски литературовед, структуралист и семиотик, емигрирал в САЩ.

Майкъл Рифатер
Michel Riffaterre
френски и северноамерикански литературен теоретик
Роден
Бурганьоф, Франция
Починал
27 май 2006 г. (81 г.)
Националност Франция
 САЩ
Учил вПарижки университет
Колумбийски университет
Лионски университет
Научна дейност
ОбластТеория на литературата
Работил вКолумбийски университет
Публикации„Семиотика на поезията“ (1983)
Семейство
БащаКамий
СъпругаХермине
ДецаДжейсън, Лий

Биография

редактиране

Мишел Рифатер е син на парламентариста Камий Рифатер (1879 – 1964). Роден е в Бурганьоф, регион Лимузен в централна Франция. Следва Френска литература в Лион, след Втората световна война продължава в Сорбоната, където получава магистърска степен по класическа филология през 1947 г. През 1950 г. заминава за САЩ, където защитава в Колумбийския университет в Ню Йорк докторат през 1955 г., след което остава на основна работа там до края на академичната си кариера – доцент (1955), професор (1964), Бланш Нопф професор (1975) и почетен професор (1982 – 2004). Ръководител на департамента по френски от 1974 до 1983 г. Пенсионира се през 2004 г. и две години по-късно умира в дома си в Ню Йорк.

Докато е в Колумбийския университет, Рифатер осъществява пътувания като гост професор в Университета „Джонс Хопкинс“, Колеж дьо Франс, Йейлския университет, Харвардския университет, Градския университет на Ню Йорк и Пенсилванския университет.[1]

Рифатер е президент на Семиотичното общество на Америка (1986)[2].

От 1971 до 2000 г. е главен редактор на списание Romanic Review. През 2002 г. излиза специален брой на списанието, посветен на Рифатер, а сред авторите на броя са Антоан Компаньон, Юлия Кръстева, Мишел Божур, Франсоаз Мелцер, Мери Шоу и др.[3].

Рифатер е почетен доктор на университетите в Клермон-Феран („Блез Паскал“) и Париж (Сорбоната).

Най-голяма популярност му носи книгата Semiotics of Poetry и понятията хипограма и силепсис.[4]

Майкъл Рифатер работи по време на възхода на френския структурализъм. Днес обаче той се възприема главно в перспективата на теориите за читателския отклик[5].

В центъра на неговите изследователски интереси е самото явление 'литературност', за проучване на което той разработва свои концепции. Централна е идеята за 'интертекстуалност', а по-нататък неговите разбирания за 'силепсис'[6] и 'хипограма'.

  • Силепсис е термин, който той приема да използва следвайки Жак Дерида[7]. Според собствения му анализ „силепсисът се състои в разбиране на една и съща дума по два начина едновременно, като контекстуално значение и като интертекстуално значение“[8]. Функционирането на силепсиса се разкрива в три разновидности: опосредстващо – като скрита препратка към външен текст; вътрешнотекстово – когато един чужд текст е 'вграден' в разглеждания; допълващо – когато играе с противоречиви конотации и валоризации. Тези функции съответстват и на различна интертекстуалност. В много отношения анализът на силепсиса се открива в техниките на по-късния деконструктивизъм.
  • Хипограмата е вербална структура, която предполагаемо оформя отвътре текстовете, окачествявани като 'поетически'. Нейното долавяне от читателя, успешно или не, определя съответно евентуалното възприемане на един текст като поетичен. Занимание на критика е изявяването на хипограмата чрез проследяване на употребените текстуалните средства. Ключовата роля на тази идея за работите на Рифатер до 1980 е била изтъкната от Пол де Ман [9], който посочва и нейни исторически измерения.

Библиография

редактиране
  • ((fr)) Le Style des „Pléiades“ de Gobineau, essai d'application d'une méthode stylistique (Стилът на „Плеядите“ на Гобино, очерк, демонстриращ един стилистичен метод), Genève, E. Droz, Paris, Minard, 1957, 239 p. (докторска дисертация)
  • ((fr)) Essais de stylistique structurale (Изследвания по структурална стилистика), под редакцията на Даниел Дела, Paris: Flammarion, 1970, 365 p. (2 изд. – 1973, 3 изд. – 1975)
    • ((de)) Strukturale Stilistik, München, 1973.
    • ((es)) Ensayos de estilística estructural. Barcelona: Seix Barral, 1976.
  • ((fr)) La Production du texte (Продуцирането на текста[10]), Paris: Le Seuil, 1979, 284 p.
    • ((en)) Text Production, New York, 1983.
    • ((it)) La produzione del testo. Bologna: Il Mulino, 1989.
  • ((en)) Semiotics of poetry (Семиотика на поезията[11]), Bloomington/London 1978, Methuen 1980, Bloomington 1984.
    • ((fr)) Sémiotique de la poésie, (превод от английски Жан-Жак Томас), Paris: Le Seuil, 1983, 253 p.
  • ((en)) Fictional truth (Правдоподобието), Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1990, 137 p.
  • ((fr)) L'intertextualité, intertexte, autotexte, intratexte (Интертекстуалност, интертекст, автотекст, интратекст) (заедно с Ханс-Георг Рупрехт), Toronto, 1984.
  • ((fr)) Voyage (Пътуване), Paris, 1985.
  • Jonathan Culler, „Riffaterre and the Semiotics of Poetry“, in The Pursuit of Signs: Semiotics, Literature, Deconstruction, Cornell University Press, 1981, pp. 80 – 99.
  1. Mack Smith. Literary Realism and the Ekphrastic Tradition, Penn State Press, 2008, p.8.
  2. Списък с бившите президенти на Семиотичното общество на Америка Архив на оригинала от 2013-10-31 в Wayback Machine. на сайта на Обществото ((en)).
  3. The Romanic Review, 93:1 – 2 (2002).
  4. Johanne Prud’homme and Nelson Guilbert, Text Derivation, Signo.
  5. Вж. Христов Т., „Майкъл Рифатер“ в Литературността, София; Алтера, 2009, с. 140 – 146.
  6. Riffaterre M., „La syllepse intertextuelle“, Poétique, 1979, n°40, p. 496 – 501; „Syllepsis“, Critical Inquiry, 1980, 6.4, p.625 – 38.
  7. Като препраща към La Dissémination (р.249).
  8. По-нататък той предлага първото да се нарича просто 'значение' (meaning), второто 'значимост' (significance), Syllepsis, p.637 – 8.
  9. De Man P., „Hypogram and Inscription: Michael Riffaterre's Poetics of Reading“, Diacritics, Vol.11, (Winter, 1981), No. 4, pp. 17 – 35.
  10. Откъс: „За един формален литературноисторически подход“, сп. Литературата, кн.1 (1996) с.7 – 32.
  11. Откъс (р.114 – 163): Текстуална семиотика в сб. „Семиотика – Материята на мисълта“, София: Наука и изкуство / Отворено общество, 1991, с.63 – 121.

Външни препратки

редактиране