Майкъл Рифатер
Майкъл (или Мишел) Рифатер (на френски: Michel (или Michael) Riffaterre, р. 20 ноември 1924 г.; п. 27 май 2006 г.) е влиятелен френски литературовед, структуралист и семиотик, емигрирал в САЩ.
| Майкъл Рифатер Michel Riffaterre | |
| френски и северноамерикански литературен теоретик | |
| Роден |
20 ноември 1924 г.
Бурганьоф, Франция |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Франция САЩ |
| Учил в | Парижки университет Колумбийски университет Лионски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Теория на литературата |
| Работил в | Колумбийски университет |
| Публикации | „Семиотика на поезията“ (1983) |
| Семейство | |
| Баща | Камий |
| Съпруга | Хермине |
| Деца | Джейсън, Лий |
Биография
редактиранеМишел Рифатер е син на парламентариста Камий Рифатер (1879 – 1964). Роден е в Бурганьоф, регион Лимузен в централна Франция. Следва Френска литература в Лион, след Втората световна война продължава в Сорбоната, където получава магистърска степен по класическа филология през 1947 г. През 1950 г. заминава за САЩ, където защитава в Колумбийския университет в Ню Йорк докторат през 1955 г., след което остава на основна работа там до края на академичната си кариера – доцент (1955), професор (1964), Бланш Нопф професор (1975) и почетен професор (1982 – 2004). Ръководител на департамента по френски от 1974 до 1983 г. Пенсионира се през 2004 г. и две години по-късно умира в дома си в Ню Йорк.
Докато е в Колумбийския университет, Рифатер осъществява пътувания като гост професор в Университета „Джонс Хопкинс“, Колеж дьо Франс, Йейлския университет, Харвардския университет, Градския университет на Ню Йорк и Пенсилванския университет.[1]
Рифатер е президент на Семиотичното общество на Америка (1986)[2].
От 1971 до 2000 г. е главен редактор на списание Romanic Review. През 2002 г. излиза специален брой на списанието, посветен на Рифатер, а сред авторите на броя са Антоан Компаньон, Юлия Кръстева, Мишел Божур, Франсоаз Мелцер, Мери Шоу и др.[3].
Рифатер е почетен доктор на университетите в Клермон-Феран („Блез Паскал“) и Париж (Сорбоната).
Най-голяма популярност му носи книгата Semiotics of Poetry и понятията хипограма и силепсис.[4]
Идеи
редактиранеМайкъл Рифатер работи по време на възхода на френския структурализъм. Днес обаче той се възприема главно в перспективата на теориите за читателския отклик[5].
В центъра на неговите изследователски интереси е самото явление 'литературност', за проучване на което той разработва свои концепции. Централна е идеята за 'интертекстуалност', а по-нататък неговите разбирания за 'силепсис'[6] и 'хипограма'.
- Силепсис е термин, който той приема да използва следвайки Жак Дерида[7]. Според собствения му анализ „силепсисът се състои в разбиране на една и съща дума по два начина едновременно, като контекстуално значение и като интертекстуално значение“[8]. Функционирането на силепсиса се разкрива в три разновидности: опосредстващо – като скрита препратка към външен текст; вътрешнотекстово – когато един чужд текст е 'вграден' в разглеждания; допълващо – когато играе с противоречиви конотации и валоризации. Тези функции съответстват и на различна интертекстуалност. В много отношения анализът на силепсиса се открива в техниките на по-късния деконструктивизъм.
- Хипограмата е вербална структура, която предполагаемо оформя отвътре текстовете, окачествявани като 'поетически'. Нейното долавяне от читателя, успешно или не, определя съответно евентуалното възприемане на един текст като поетичен. Занимание на критика е изявяването на хипограмата чрез проследяване на употребените текстуалните средства. Ключовата роля на тази идея за работите на Рифатер до 1980 е била изтъкната от Пол де Ман [9], който посочва и нейни исторически измерения.
Библиография
редактиране- ((fr)) Le Style des „Pléiades“ de Gobineau, essai d'application d'une méthode stylistique (Стилът на „Плеядите“ на Гобино, очерк, демонстриращ един стилистичен метод), Genève, E. Droz, Paris, Minard, 1957, 239 p. (докторска дисертация)
- ((fr)) Essais de stylistique structurale (Изследвания по структурална стилистика), под редакцията на Даниел Дела, Paris: Flammarion, 1970, 365 p. (2 изд. – 1973, 3 изд. – 1975)
- ((de)) Strukturale Stilistik, München, 1973.
- ((es)) Ensayos de estilística estructural. Barcelona: Seix Barral, 1976.
- ((fr)) La Production du texte (Продуцирането на текста[10]), Paris: Le Seuil, 1979, 284 p.
- ((en)) Text Production, New York, 1983.
- ((it)) La produzione del testo. Bologna: Il Mulino, 1989.
- ((en)) Semiotics of poetry (Семиотика на поезията[11]), Bloomington/London 1978, Methuen 1980, Bloomington 1984.
- ((fr)) Sémiotique de la poésie, (превод от английски Жан-Жак Томас), Paris: Le Seuil, 1983, 253 p.
- ((en)) Fictional truth (Правдоподобието), Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1990, 137 p.
- ((fr)) L'intertextualité, intertexte, autotexte, intratexte (Интертекстуалност, интертекст, автотекст, интратекст) (заедно с Ханс-Георг Рупрехт), Toronto, 1984.
- ((fr)) Voyage (Пътуване), Paris, 1985.
За него
редактиране- Jonathan Culler, „Riffaterre and the Semiotics of Poetry“, in The Pursuit of Signs: Semiotics, Literature, Deconstruction, Cornell University Press, 1981, pp. 80 – 99.
Бележки
редактиране- ↑ Mack Smith. Literary Realism and the Ekphrastic Tradition, Penn State Press, 2008, p.8.
- ↑ Списък с бившите президенти на Семиотичното общество на Америка Архив на оригинала от 2013-10-31 в Wayback Machine. на сайта на Обществото ((en)).
- ↑ The Romanic Review, 93:1 – 2 (2002).
- ↑ Johanne Prud’homme and Nelson Guilbert, Text Derivation, Signo.
- ↑ Вж. Христов Т., „Майкъл Рифатер“ в Литературността, София; Алтера, 2009, с. 140 – 146.
- ↑ Riffaterre M., „La syllepse intertextuelle“, Poétique, 1979, n°40, p. 496 – 501; „Syllepsis“, Critical Inquiry, 1980, 6.4, p.625 – 38.
- ↑ Като препраща към La Dissémination (р.249).
- ↑ По-нататък той предлага първото да се нарича просто 'значение' (meaning), второто 'значимост' (significance), Syllepsis, p.637 – 8.
- ↑ De Man P., „Hypogram and Inscription: Michael Riffaterre's Poetics of Reading“, Diacritics, Vol.11, (Winter, 1981), No. 4, pp. 17 – 35.
- ↑ Откъс: „За един формален литературноисторически подход“, сп. Литературата, кн.1 (1996) с.7 – 32.
- ↑ Откъс (р.114 – 163): Текстуална семиотика в сб. „Семиотика – Материята на мисълта“, София: Наука и изкуство / Отворено общество, 1991, с.63 – 121.
Външни препратки
редактиране- ((fr)) ((de)) Библиография (archive.org); за статии в Romanic review (до 1989)
- Michael Riffaterre 1924 – 2006, некролог на Рифатер на сайта на Колумбийския университет
- Margalit Fox, Michael Riffaterre, 81, a Scholar of Literature at Columbia, Is Dead, некролог на Рифатер във в. „Ню Йорк Таймс“, 5 юни 2006 г.