Отваря главното меню
Мишна – манускриптът Кауфман.

Мишна (на иврит: משנה, „повторение“) е първата част на Талмуда и един от основните текста на юдаистичния Устен закон.

Ноименованието „Мишна“ произлиза от еврейската дума sh n nah – „повтарям“ (от където идва и „уча“, „обучавам“). Мишна (mishnah) се отнася до това, което е научено наизуст чрез повторение, и означава неписаните закони и тяхното изучаване (противоположно на Mikra – Писанието (Тората или Законът) и неговото изучаване).

Според късната равинска традиция, седем седмици след излизането на израелския народ от Древен Египет, заедно с писаните закони, Господ предал на Моисей на планината Синай и неписаните закони. Този устен закон или неписан закон се предавал устно от поколение на поколение, докато достоверното му предаване не било застрашено поради преследванията, на които евреите били подложени. Именно в този момент в края на зугота се заражда Мишната – компилация на устната традиция, свързана с Талмуда, така както била предадена от танаимите (мъдреците), датираща от приблизително 200 г. и съставена от Йехуда Ханаси в Галилея.

Традицията е запазила и критериите, на базата на които да се вземат решения, като по този начин се съставя и корпусът Халаха – практични решения и религиозни закони относно правните, религиозните и ритуалните въпроси, което прави Мишната не само сборник от устно предавани закони, но и официален кодекс на еврейския начин на живот.

Мишна е разделена тематично на на шест книги – седери (sedarim – порядъка, откъслеци) – „Зераим“, „Моед“, „Нашим“, „Незикин“, „Кодашим“ и „Тохорот“[1], които от своя страна се делят на общо шестдесет mesakhot (трактата). Шестте седери с обхванатата от тях тематика са:[2]

  • „Зераим“ („Семена“) – молитви и въпроси, свързани със земеделието
  • „Моед“ („Празници“) – религиозни празници и свързани с тях ритуали
  • „Нашм“ („Жени“) – семейни отношения
  • „Незикин“ („Щети“) – гражданско и наказателно право
  • „Кодашим“ („Свети неща“) – жертвоприношения и други подобни ритуали
  • „Тохорот“ („Очиствания“) – ритуална чистота

Устните закони, предадени от танаимите, които не влезли в състава на Мишната, се наричат Baraita (мн.ч. Baraitot) – „външни“. Около 250 г. част от тези закони била събрана в отделен сборник, наречен Тосефта („допълнение“).

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Марковски, Иван, Библейска археология, II, Университетска печатница, С., 1948
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 171 – 172.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mishnah“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.