Мил Ми-28Н е руски хеликоптер, предназначен за борба с бронетанковата техника на противника. Освен това хеликоптерът може да се използва за унищожаване на въздушни цели, близка въздушна поддръжка на Сухопътните войски, съпровождане на десантно-транспортни хеликоптери, унищожаване на въздушни цели и редица други второстепенни задачи. Машината е създадена на базата на хеликоптера Ми-28. Съгласно класификацията на НАТО машината получава обозначение Havoc.

Мил Ми-28Н
Описание
Страна производител Русия
Типхеликоптер за борба с бронирани цели
В експлоатация от2006 г.
Тактико-технически данни
Екипаж2
Дължина17,01 m
Височина3,82 m (до главата на нос. винт)
Ширина1,42 m
Тегло (празен)8590 kg
Тегло (пълен)11 700 kg
Товароспособност3640 kg
Двигател2x ТВ3-117ВМ
Мощност2x 2200 к.с. (1620 kW)
Крайсерска скорост270 km/h
Макс. скорост320 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари500 km
Далечина на полета с допълнителни резервоари1000 km
Таван на полета3600 m
Скороподемност13,6 m/s
Диаметър на
нос. винт
17,20 m
Диаметър на
опаш. винт
3,84 m
Въоръжение
Оръдие30 mm 2А42, 23 mm ГШ-23, 30 mm гранатомети
Ракети16 ПТУР „Щурм“ („Атака-В“) или 8 УР „Игла-В“ или 2-4 ПУ за НУР
Бомби250 kg (500 kg)

История редактиране

Хеликоптерът Ми-28 е създаден от КБ „Мил“ на базата на Ми-28. Първият прототип е произведен в средата на август 1996 г. и извършва първия си полет на 14 ноември същата година. Летателните изпитания продължават до средата на 1999 г.

В стремежа си напълно да се използва създадената технологична организация за производството на базовия модел Ми-28, конструкторите на новия вертолет решават да не променят планера на машината, системите за управление, въоръжението, активната и пасивната защити.

Промени са направени в силовата установка, носещата система и бордовото радиоелектронно оборудване.

Устройство редактиране

Хеликоптерът има идентично устройство с това на базовата машина Ми-28. Единствената разлика е монтирането на нов главен редуктор с цел предаване на по-голяма мощност на носещия винт. Новият редуктор е разработен в Аавиационно обединение „Пермски мотори“.

Въоръжение редактиране

Въоръжението на Ми-28H като цяло е идентично с това на Ми-28 и включва 30 мм оръдие 2А42 с голяма начална скорост на снаряда и скорострелност 900 изстр/мин. (по въздушни цели) и 300 изстр/мин. (по наземни цели). Боекомплектът се състои от 300 снаряда, разположени в два сандъка. Оръдейната установка е монтирана под фюзелажа и може да се завърта в хоризонталната плоскост на ± 100°, а във вертикалната плоскост от +30° до -40°. Свързано е синхронно с прицела и има същата подвижност като него. Оръдието се управлява от кабината на щурмана-оператор на въоръжението, а НУР и от двете кабини. В рамките на визуалната видимост, пилотът може да управлява ракетното въоръжение и оръдието, без да използва увеличаваща оптика, чрез нашлемна система за прицелване.

На четири пилоните под крилата могат да бъдат монтирани различни типове въоръжение:

  • 16 бр. ПТУР „Щурм“ с радиокомандна система за управление или
  • 16 бр. ПТУР „Атака-В“ с радиолкокационна система за управление.
  • 8 бр. УР „Вихрь“ клас „въздух-въздух“ със самонасочваща се бойна глава.
  • 2 блока 57 мм НУР С-8 или
  • 2 блока 80 мм НУР С-13 или
  • 2 блока 130 мм НУР С-24.
  • 2 контейнери с 30 мм гранатохвъргачки.
  • 2 контейнери с 23 мм двуцевни оръдия ГШ-23
  • бомби с калибър до 500 кг.
  • контейнери със запалителна смес.
  • универсални хеликоптерни резервоари.
  • система за миниране от въздуха.

Радиоелектронно оборудване редактиране

Именно радиоелектронното оборудване монтирано на новия хеликоптер позволява за него да се говори като за нова бойна машина.

На машината е монтиран напълно нов комплекс радиоелектронно оборудване, обединяващ три основни компонента – обзорно-прицелна, пилотажна и навиагационна системи, разработени в Раменското приборно КБ. Новият комплекс обезпечава изпълнението на бойни задачи при всякакви метеорологични условия и по всяко време на денонощието, на пределно ниски височини със следване на извивките на местността в автоматичен режим. Апаратурата позволява осъществяването на търсене, откриване и разпознаване на целите, водене на бой в група с автоматично разпределяне на целите между хеликоптерите и въздушните и наземни командни пунктове.

В състава на комплекса радиоелектронно оборудване освен трите основни системи са включени и някои допълнителни подсистеми:

- РЛС „Арбалет“ монтиран в обтекател над втулката на носещия винт. РЛС се изплозва за събиране на информация за препятствията по маршрута на движение. - система за наблюдение в инфрачервения спектър на светлината. - система за картографска информация. Използва се за генериране на триизмерно изображение на участъци от местността и показване на местоположението и координатите на машината.

Оператори редактиране

  • Русия
    • Военновъздушни сили на Руската федерация – 59

Вижте също редактиране