Младен Панчев (архитект)

български архитект

Младен Н. Панчев е български архитект, градостроител и ландшафтен архитект, професор в УАСГ.

Младен Н. Панчев
български архитект, реставратор, градостроител, ландшафтен архитект
Роден
1930 г.
Починал
2015 г. (85 г.)
Националност България
Архитектура
АкадемияУАСГ
Направлениеархитектура градоустройство
Семейство
БащаНенчо Панчев

Биография редактиране

Баща му Ненчо Панчев е деятел на БИАД (Българско инженерно-архитектурно дружество) от 1928 година. Дядо му Младен Панчев в началото на века е директор на Народния етнографски музей в София.

Младен Панчев е роден през 1930 г. в София. Завършва архитектура и десетилетия наред работи в тази област. В Италия специализира реставрация на паметниците на културата по програма на ЮНЕСКО, а в Москва е специализант по градоустройство, ландшафт и паркова архитектура.[1]

В края на 1960-е години, бидейки един от корифеите на Националния институт за паметници на културата, арх. Дино Панчев оглавява Пловдивската група архитекти, двама от които работят в града по проекти за Старинен Пловдив – Вера Коларова и Петър Дикиджиев.

През 1971 г. арх. Панчев изработва първия, и последен, цялостен градоустройствен план на Трихълмието, което скоро след това е обявено за архитектурно-исторически резерват със строг режим на регулация, застрояване и опазване.[2]

Арх. Панчев проектира консервацията на Казанлъшката гробница и по негов проект е изградено копие на гробницата, предназначено за посетители.[3][4]

Автор е на сградата на Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в град Котел, за което е удостоен с наградата „Колю Фичето“.[5][1] Проф. Панчев е автор на основни трудове по паркова и аграрна ландшафтна архитектура. [6]. През 1980 г. е издадена книгата му „Старите селища разказват“, посветена на тракийските могили, Севтополис, Никополис ад Иструм, Плиска, Велики Преслав и други стари и древни селища.[7] Проф. д-р арх. Младен Панчев е водещ преподавател вм УАСГ, Архитектурен факултет, катедра Градоустройство. Преподава по екология, опазване и възпроизводство на околната среда, природни екологични фактори и явления, антропогенни екологични фактори и предпоставки, основни екологични проблеми, екологични изисквания, правно-управленчески условия при опазване на околната среда.[8]

Източници редактиране