Могила (община Могила)

селище в Северна Македония
(пренасочване от Могила (Община Могила))
Тази статия е за село Могила в Северна Македония. За други значения вижте Могила (пояснение).

Могила (на македонска литературна норма: Могила) е село в южната част на Северна Македония, център на едноименната Община Могила.

Могила
Могила
— село —
      
Герб
Камбанарията на „Свети Архангел Михаил“
Камбанарията на „Свети Архангел Михаил
41.1083° с. ш. 21.3786° и. д.
Могила
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина580 m
Население1526 души (2002)
Пощенски код7216
МПС кодBT
Могила в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 580 m надморска височина в областта Пелагония, на 10 km северно от град Битоля, на пътя свързващ Битоля с Прилеп.[1]

 
Паметник на Димко Сарванов

Църквата в селото „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1847 година.[2] В XIX век Могила е българско село в Битолска кааза на Османската империя.

 
Документ на могилската община, 22 юли 1944 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Могила има 850 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Могила е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 89 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Могила има 736 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

В края на XIX и началото на ХХ век местните жители се включват в борбата на ТМОРО. На 8 май 1903 година в къщата на Никола Мешков турски части откриват и след продължително сражение и употреба на артилерия унищожават четата на войводата Парашкев Цветков. Разрушени са няколко къщи, трима мъже и две жени от селото са убити, други са ранени.[6]

 
Сградата на община Могила

В началото на юли 1905 година, след убийството на потераджията Шефки (притежаващ чифлик в селото[7]) от Йон Пашата жителите на Могила са подложени на репресии от османска военна част.[8]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[9]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Христо Светиев от Битоля е български кмет на Могила от 24април 1944 година до 9 септември 1944 година.[10]

Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Прилеп, Европа и презокеанските земи.[1]

В началото на ХХІ век Могила е едно от най-големите в Северна Македония, общински център на редица села в Пелагония.

Според преброяването от 2002 година селото има 1526 жители, от които 1525 македонци и един друг.[11]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 1480 1703 2038 2282 2510 2285 1576 1526
Националност Всичко
македонци 1525
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности

редактиране
 
Захария Шумлянска
Родени в Могила
Починали в Могила
  1. а б Могила // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
  2. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  6. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 184 - 185.
  7. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материяли за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31.
  8. Дебър, година І, бр.5, 2 юли 1905, с.3-4.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  10. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007 
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  13. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 298.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 524, л. 47