Моделът на Пикман
Моделът на Пикман (на английски: Pickman's Model) е разказ на ужаса, написан от Хауърд Лъвкрафт през септември 1926 г. и публикуван за първи път в списанието „Weird Tales“ през октомври 1927 г.
| Моделът на Пикман | |
| Pickman's Model | |
 | |
| Автор | Хауърд Лъвкрафт |
|---|---|
| Създаване | 1926 г. САЩ |
| Първо издание | октомври 1927 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Вид | разказ |
| Публикувано в | сп. „Weird Tales“ |
| Преводач | Адриан Лазаровски |
| Начало | You needn't think I'm crazy, Eliot—plenty of others have queerer prejudices than this. |
| Край | But by God, Eliot, it was a photograph from life! |
| Моделът на Пикман в Общомедия | |
В България разказът е публикуван през 2002 г. като част от сборника „Шепнещият в тъмнината“ на издателство „Орфия“, София, в поредицита Библиотека „Фантастика“, № 45.
Сюжет
редактиране
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
В произведението се разказва са талантливия бостънски художник Ричард Пикман. Той рисува фантастични, изпълнени с ужас картини, които са гениални като техника и майстроство, но в същото време потресаващи и отвратителни като теми и сюжети, и предизвикват основателно съмнение в психическото здраве и здравия разсъдък на автора им. На картините си Пикман рисува невъобразими и ужасяващи демони и чудовища.
Една вечер Пикман кани приятеля си, от чието име се води разказът, да разгрледа ателието му, намиращо се в една стара къща в бостънския квартал Норт енд. Там разказвачът вижда нови ужасяващи картини, както и стария кладенец в мазето, водещ към изоставени подземни проходи под града, свързващи древните сгради и гробища и служещи някога за скривалища на вещици. Ставайки неволен слушател на схватката между художника и обитателите на кладенеца, ужасеният разказвач напуска старата къща, взимайки неволно със себе си една от фотографиите, от които Пикман рисува фона за своите картини. Когато я разглежда на другия ден обаче, той вижда че фотографията е запечатала и образа на ужасното създание, което Пикман рисува и на своите картини. По някакъв начин Пикман е успял да влиза в досег с демоните от кладенеца, да ги извиква в подземието на ателието си, да ги снима и рисува. В края на разказа Пикман изчезва.