Мождивняк или Мождивяк (на македонска литературна норма: Мождивњак) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Мождивняк
Мождивњак
— село —
42.1563° с. ш. 22.2466° и. д.
Мождивняк
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина822 m
Население770 души (2002)
Пощенски код1333
Мождивняк в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово, югозападно от общинския център Крива паланка.

В края на XIX век Мождивняк е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мождивяк е населявано от 630 жители българи християни и 45 цигани.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Междивек има 680 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на Първата световна война Мождивяк е център на община в Кривопаланска околия и има 530 жители.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Ив. Георгиев от Вълкова слатина е български кмет на Мождивняк от 18 август 1941 година до 30 септември 1943 година. След това кмет е Любомир М. Костов от Русе (16 декември 1943 - 2 септември 1944).[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 770 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 769
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Църквата в Мождивняк „Света Троица“ е еднокорабна, с двускатен покрив, без апсида, с отворен трем на западната и южната страна. Не е изписана.

Личности

редактиране
Родени в Мождивняк
  •   Христо Стоянов Татарчов, селски първенец, служил като доброволен водач на българските части през Първата световна война[7]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  4. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021 
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: Сто години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 141 – 142. ISBN 954-8187-10-8