Мойсей (комитопул)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Мойсей.

Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола и Рипсимия, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г. поемат контрола върху свободните югозападни български предели.

Мойсей
български благородник
Роден
X век
Починал
ок. 977
Семейство
Род Комитопули
Баща Никола
Майка Рипсимия
Братя/сестри Самуил
Давид
Арон

Въпреки липсата на конкретни сведения от първоизточници, в съвременни исторически трудове се приема, че Мойсей е управлявал непосредствено комитата Вардар с център Скопие, но резидирал в Струмица. Възползвайки се вътрешните неуредици във Византия след смъртта на император Йоан I Цимисхий, през 976 година той и братята му Давид, Арон и Самуил започват настъпление срещу византийските владения в Тесалия, около Воден и по долното течение на Струма. По поречието на Струма действа Мойсей. Той напада византийската крепост Сяр, отбранявана от византийски военачалник с ранг дукс, управител на тема (област) Солун или на Одрин. В боя под стените на Сяр Мойсей пада убит от камък хвърлен от крепостта. Приема се, че това събитие става през 976 – 977 година, въпреки че няма сигурни източници за определяне на точна хронология. Когато Мойсей загива, най-големият от комитопулите, Давид, вече не е между живите. Останалите двама братя, Арон и Самуил, си поделят властта над свободните от Византия български земи.

ИзточнициРедактиране

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, Изд. „Просвета“, София 1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 281
  • Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 603 – 604, 613 – 614
  • Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, Изд. „АГАТА-А“, София 2000, ISBN 954-540-020-X, с. 99