Момин проход

град в община Костенец, обл. София

Момин проход е град в Западна България, Софийска област, община Костенец. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 1388 души по настоящ адрес и 1488 души по постоянен адрес.[3]

Момин проход
Главната улица на Момин проход
Главната улица на Момин проход
България
42.3278° с. ш. 23.8707° и. д.
Момин проход
Област София
42.3278° с. ш. 23.8707° и. д.
Момин проход
Общи данни
Население1371 души[1] (15 март 2024 г.)
Землище – [2] km²
Надм. височина494 m
Пощ. код2035
Тел. код07142
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ50245
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Костенец
Йордан Ангелов
(ГЕРБ; 2019)
Момин проход в Общомедия

География

редактиране

Отстои на около 70 км от София.

Разположен е в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата. През града минава река Баншница.

 
Старата баня (действаща)

Землището на Момин проход е населено от древността. Имало е тракийско селище на серди и беси. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на Римската империя.

През римското владичество баните с горещите минерални води са високо каптирани. През 1922 г. при разкопки са установени антични градежи, където днес се намира старата баня.[4]

По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент (Воден проход / Проход на водите).

През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. Обединен е с гара Костенец и става квартал в новообразувания град Костенец през 1964 г.

На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град.[5]

Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.

През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединският мир през 1443 г.

От 1576 г. курортът се именува Солудервент (Воден проход / Проход на водите). Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.

Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 – 1938 г., а санаториумите и почивните домове – в следващите няколко десетилетия.

През 1981 година в селото е основан фолклорен ансамбъл „Момин проход“, изпълняващ традиционна местна народна музика, който през 1997 година получава европейска награда за народно изкуство на фондация „Алфред Тьопфер“.[6]

Момин проход е известен със своите 9 минерални извора с температура на водата 56 °C и радиоактивност, втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-а в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии.

В града действа клон на „Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД.

  1. www.grao.bg
  2. Момин проход е разположен в землището на село Долна Василица
  3. www.grao.bg
  4. otioti.info
  5. Момин проход вече е град, dnes.bg, 21.09.2006 г.
  6. Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 151.

Външни препратки

редактиране