Отваря главното меню



Моноспитово
Моноспитово
— село —
House of Culture - Monospitovo.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4156° с. ш. 22.7536° и. д.
Моноспитово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Босилово
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 196 m
Население (2002) 1803 души
МПС код SR
Моноспитово в Общомедия

Моноспитово (на македонска литературна норма: Моноспитово) е село в община Босилово на Северна Македония.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Моноспитово се намира в Струмишката котловина, недалеч от северното подножие на Беласица. Близо до селото се намира Моноспитовското блато, което се характеризира с изключително биоразнообразие.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Името Моноспитово означава Еднокъщево на гръцки, също както и името на съседното Еднокукево на малашевски говор.

През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Моноспитово е посочено като село с 120 домакинства, като жителите му са 437 българи.[2] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[3]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Моносинтово е населявано от 1300 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 976 българи екзархисти и 184 протестанти. Там функционира българско училище.[5]

След създаването на ВМОРО ръководители на местния комитет стават Атанас Галев,[6] Трайко Барбутов - Щерко, Мито Маневски и Андон Попов[7]. Те са разстреляни от сръбска милиция на 25 май 1925 година.[8] Комитетът е възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков, като начело застава старият деец Христо Джолев.[9]

При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и четири души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[11] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

В ЮгославияРедактиране

След като Моноспитово попада в границите на Кралството на Сърби, Хървати и Словенци, в него се образува селска чета на ВМРО от легални дейци на организацията. Войвода е Данчо Аладжов, помощник Тошо Бонев, Кольо Банскалиев, Пандо Попов, Пандо Кръстев – Чукано, Панзо Домазетов, Илия Делчев, Тушо Паунов, Наце Пенкин – Джонето, Атанас Джонев и други.

В Северна МакедонияРедактиране

Според преброяването от 2002 година селото има 1803 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 1799
албанци 0
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

ЛичностиРедактиране

Родени в Моноспитово
  •   Андон Василев, четник на ВМРО, загинал при престрелка с военни след Деветомайския преврат на 14 юни 1934 година в местността Семково в Рила с войводата си Георги Христов и отвлечения комунист Симеон Кавракиров[13]
  •   Атанас Ансаров, струмишки войвода на ВМРО
  •   Атанас Галев, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •     Атанас Джолев (1898 – ?), революционер от ВМОРО, македонист
  •   Борис Трайковски (1956 -2004), президент на Северна Македония
  •   Иван Попвелков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец
  •   Киро Донев (1942 -), писател и преводач от Северна Македония
  •     Кольо Мишев (1960 -), български и македонски художник
  •   Костадин Мишев, струмишки войвода на ВМРО след 1920 година[14]
  •   Коте Ансаров, селски ръководител на ВМОРО от 1899 до 1906 година и личен приятел на Гоце Делчев[15]
  •   Пандо Чоканов, Дончо Аладжов, Тушо Георгиев, Иван Митов, Доне Илиев, Атанас Джолев, Ванчо Галев, дейци на ВМРО[16]
  •   Христо Джолев, български революционер от ВМОРО и ВМРО
  •   Христо Лазаров Велков, български революционер, струмишки селски войвода на ВМОРО, в 1911 година турците изгарят къщата му[17]
Починали в Моноспитово

БележкиРедактиране

  1. Моноспитовското блато, с. Моноспитово
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 106-107.
  6. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
  7. „Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Атанас Джолев
  8. Галев, Димитър. Белиот Терор во Југоисточна Македонија 1910-1941, Друштво за наука и уметност, Штип 1991, стр. 246.
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 65.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 864.
  11. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 167 - 168, 177 - 178.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 1 септември 2015.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.
  15. Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 109.
  16. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 713.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 26.