Моноспитово
|
Моноспитово Моноспитово |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Моноспитово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 196 m |
| Население | 1803 души (2002) |
| МПС код | SR |
| Моноспитово в Общомедия | |
Моноспитово (на македонска литературна норма: Моноспитово) е село в община Босилово на Северна Македония.
ГеографияРедактиране
Моноспитово се намира в Струмишката котловина, недалеч от северното подножие на Беласица. Близо до селото се намира Моноспитовското блато, което се характеризира с изключително биоразнообразие.[1]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Името Моноспитово означава Еднокъщево на гръцки, също както и името на съседното Еднокукево на малашевски говор.
През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Моноспитово е посочено като село с 120 домакинства, като жителите му са 437 българи.[2] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[3]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Моносинтово е населявано от 1300 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 976 българи екзархисти и 184 протестанти. Там функционира българско училище.[5]
След създаването на ВМОРО ръководители на местния комитет стават Атанас Галев,[6] Трайко Барбутов - Щерко, Мито Маневски и Андон Попов[7]. Те са разстреляни от сръбска милиция на 25 май 1925 година.[8] Комитетът е възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков, като начело застава старият деец Христо Джолев.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и четири души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[11] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
В ЮгославияРедактиране
След като Моноспитово попада в границите на Кралството на Сърби, Хървати и Словенци, в него се образува селска чета на ВМРО от легални дейци на организацията. Войвода е Данчо Аладжов, помощник Тошо Бонев, Кольо Банскалиев, Пандо Попов, Пандо Кръстев – Чукано, Панзо Домазетов, Илия Делчев, Тушо Паунов, Наце Пенкин – Джонето, Атанас Джонев и други.
В Северна МакедонияРедактиране
Според преброяването от 2002 година селото има 1803 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1799 |
| албанци | 0 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Моноспитово
Андон Василев, четник на ВМРО, загинал при престрелка с военни след Деветомайския преврат на 14 юни 1934 година в местността Семково в Рила с войводата си Георги Христов и отвлечения комунист Симеон Кавракиров[13]- Атанас Ансаров, струмишки войвода на ВМРО
- Атанас Галев, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
-
Атанас Джолев (1898 – ?), революционер от ВМОРО, македонист - Борис Трайковски (1956 -2004), президент на Северна Македония
- Иван Попвелков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец
- Киро Донев (1942 -), писател и преводач от Северна Македония
- Кольо Мишев (1960 -), български и македонски художник
- Костадин Мишев, струмишки войвода на ВМРО след 1920 година[14]
- Коте Ансаров, селски ръководител на ВМОРО от 1899 до 1906 година и личен приятел на Гоце Делчев[15]
- Пандо Чоканов, Дончо Аладжов, Тушо Георгиев, Иван Митов, Доне Илиев, Атанас Джолев, Ванчо Галев, дейци на ВМРО[16]
- Христо Джолев, български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Христо Лазаров Велков, български революционер, струмишки селски войвода на ВМОРО, в 1911 година турците изгарят къщата му[17]
- Починали в Моноспитово
- Кръстьо Новоселски (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
БележкиРедактиране
- ↑ Моноспитовското блато, с. Моноспитово
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 106-107.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
- ↑ „Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Атанас Джолев
- ↑ Галев, Димитър. Белиот Терор во Југоисточна Македонија 1910-1941, Друштво за наука и уметност, Штип 1991, стр. 246.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 65.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 864.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 167 - 168, 177 - 178.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 1 септември 2015.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.
- ↑ Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 109.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 713.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 26.