Уикипедия

Моноспитово

селище в Северна Македония

Моноспитово (на македонска литературна норма: Моноспитово) е село в община Босилово на Северна Македония.

Моноспитово
Моноспитово
— село —
41.4156° с. ш. 22.7536° и. д.
Моноспитово
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина196 m
Население1803 души (2002)
Пощенски код2432
МПС кодSR
Моноспитово в Общомедия

География редактиране

Моноспитово се намира в Струмишката котловина, недалеч от северното подножие на Беласица. Близо до селото се намира Моноспитовското блато, което се характеризира с изключително биоразнообразие.[1]

История редактиране

Етимология редактиране

Името Моноспитово е от гръцки произход и преведено на български означава Еднокъщево (от μόνος, „един“, „сам“ и σπίτι, „къща“ + българската наставка -ово), както и името на съседното село Еднокукево на струмишки говор.[2]

В Османската империя редактиране

През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Моноспитово (Monospitovo) е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 437 българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Моносинтово е населявано от 1300 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 976 българи екзархисти и 184 протестанти. Там функционира българско училище.[6]

След създаването на ВМОРО ръководители на местния комитет стават Атанас Галев,[7] Трайко Барбутов – Щерко, Мито Маневски и Андон Попов.[8] Те са разстреляни от сръбска милиция на 25 май 1925 година.[9] Комитетът е възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков, като начело застава старият деец Христо Джолев.[10]

При избухването на Балканската война през 1912 година голям брой жители на Моноспитово са доброволци в Македоно-одринското опълчение и в местните чети на ВМОРО.[11] Селото е освободено от османска власт от четите на Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов.[12] Иван Попвелков от Моноспитово е войвода на чета, в която почти всички четници са от Моноспитово. Голям брой турци са избити в Монопитово по време на войната.[13] С Букурещкия мирен договор от 10 август 1913 година струмишко попада в Царство България.

В Югославия редактиране

След като Моноспитово попада в границите на Кралството на сърби, хървати и словенци, в него се образува селска чета на ВМРО от легални дейци на организацията. Войвода е Данчо Аладжов, помощник Тошо Бонев, Кольо Банскалиев, Пандо Попов, Пандо Кръстев – Чукано, Панзо Домазетов, Илия Делчев, Тушо Паунов, Наце Пенкин – Джонето, Атанас Джонев и други.

В Северна Македония редактиране

Според преброяването от 2002 година селото има 1803 жители.[14]

Националност Всичко
македонци 1799
албанци 0
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности редактиране

Родени в Моноспитово
  •   Андон Василев, български революционер, четник на ВМРО, загинал при престрелка с военни след Деветомайския преврат на 14 юни 1934 година в местността Семково в Рила с войводата си Георги Христов и отвлечения комунист Симеон Кавракиров[15]
  •   Андон Попов, български революционер, деец на ВМРО[16]
  •   Атанас Ансаров (1870 – след 1943), български революционер, струмишки войвода на ВМРО
  •   Атанас Галев, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •     Атанас Джолев (1898 – ?), революционер от ВМОРО, македонист
  •   Борис Трайковски (1956 – 2004), президент на Република Македония
  •   Васил Христов Въргов (1881 или 1883 – след 1943), земеделец, неграмотен, македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 14-а воденска дружина,[17] носител е на два медала; на 10 април 1943 година като жител на Моноспитово подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[18]
  •   Вашил Манавски, български революционер, деец на ВМРО[16]
  •   Велко Джолев, български революционер, деец на ВМРО[16]
  •   Георги Мишев (1915 – ?), български емигрантски деец
  •   Димитър Барбутов-Шерко, български революционер, деец на ВМРО[16]
  •   Димитър (Мите) Манавски, български революционер, деец на ВМРО[16]
  •   Дончо Аладжов, български революционер, деец на ВМРО
  •   Иван Попвелков (1881 – след 1943), деец на ВМРО
  •   Киро Донев (р. 1942), писател и преводач от Северна Македония
  •   Кольо Горичев, български революционер, деец на ВМРО[16]
  •     Кольо Мишев (р. 1960), български и северномакедонски художник
  •   Костадин Мишев, български революционер, струмишки войвода на ВМРО след 1920 година[19]
  •   Коте Ансаров, български революционер, селски ръководител на ВМОРО от 1899 до 1906 година и личен приятел на Гоце Делчев[20]
  •   Пандо Чоканов, Дончо Аладжов, Тушо Георгиев, Иван Митов, Доне Илиев, Атанас Джолев, Ванчо Галев, дейци на ВМРО[21]
  •   Христо Алшуклиев, български революционер, деец на ВМРО[16]
  •   Христо Джолев, български революционер от ВМОРО и ВМРО
  •   Христо Лазаров Велков, български революционер, струмишки селски войвода на ВМОРО, в 1911 година турците изгарят къщата му[22]
Починали в Моноспитово
Македоно-одрински опълченци от Моноспитово
  •   Андон Трендов (о. 1881 – ?), чета на Иван Попвелков[23]
  •   Атанас Галев (о. 1866 – ?), чета на Иван Попвелков[24]
  •   Атон Георгиев (о. 1893 – ?), 1-ва рота на 4-та битолска дружина[25]
  •   Васил Донев (о. 1876 – ?), чета на Иван Попвелков[26]
  •   Васил Ицев (о. 1887 – ?), чета на Иван Попвелков[27]
  •   Васил Манев (о. 1871 или 1875 – ?), чета на Иван Попвелков, нестроева рота на 13-та кукушка дружина[28]
  •   Васил Попдонев (о. 1886 – ?), 4-та рота на 13-та кукушка дружина[29]
  •   Васил Христов (Христев) (о. 1884 – ?), 3-та рота на 14-та воденска дружина[30]
  •   Витан Пенев[31]
  •   Георги Божилов (Божинов) (о. 1890 или 1891 – ?), чета на Иван Попвелков, 3-та рота на 14-а воденска дружина[32]
  •   Георги Костов, 4-та рота на 3-та солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година[33]
  •   Георги Манев (о. 1868 – ?), чета на Иван Попвелков, 3-та рота на 13-та кукушка дружина[34]
  •   Георги Трайков (о. 1893 – ?), 4-та рота на 13-та кукушка дружина[35]
  •   Гоне Бъсев[31]
  •   Димитър Панов (о. 1890 или 1891 – ?), чета на Иван Попвелков, 4-та рота на 13-та кукушка дружина[36]
  •   Дончо Трендов Фрачов (о. 1879 – ?), 4-та рота на 13-та кукушка дружина[37]
  •   Евтим Василев (о. 1887 или 1888 – ?), 4-та рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
  •   Иван Бъсев (о. 1881 – ?), чета на Иван Попвелков[39]
  •   Иван Костов, 4-та рота на 3-та солунска дружина[40]
  •   Иван Попвелков (Велков, Великов) (о. 1887 – ?), войвода на чета, 3-та рота на 15-а щипска дружина[41]
  •   Илия Спасов Панов (о. 1882 – ?), чета на Иван Попвелков, 1-ва и/или 3-та рота на 14-та воденска дружина[42][43]
  •   Кольо Танчев (Танчов) (о. 1880 или 1884 – ?), чета на Иван Попвелков, 3-та рота на 14-та воденска дружина[44]
  •   Коста Митев (о. 1885 – ?), чета на Иван Попвелков, нестроева рота на 15-а щипска дружина[45]
  •   Коте Лазаров Щрклев (о. 1895 – ?), чета на Иван Попвелков[31][46]
  •   Кръстьо (Кръсте) Танев Донев (о. 1887 – ?), чета на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 13-та кукушка дружина[47]
  •   Мано Панов (о. 1888 – ?), чета на Иван Попвелков, продоволствен транспорт на МОО[48]
  •   Милко Танов Велков (о. 1888 – ?), нестроева рота на 13-та кукушка дружина[49]
  •   Наци (Наце) Монаспитски (Моноспитски), чета на Михаил Думбалаков[50]
  •   Павле Милчев (Минчов, Малчев) (о. 1894 – ?), 2-ра рота на 7-а кумановска дружина[51]
  •   Пандо (Панде) Георгиев (о. 1890 – ?), нестроева рота на 3-та солунска дружина[52]
  •   Пандо Митев, 2-ра рота на 11-та сярска дружина[53]
  •   Ристо Коцев (о. 1881 – ?), чета на Иван Попвелков[54]
  •   Тома Велков (о. 1892 или 1893 – ?), 4-та рота на 3-та солунска дружина[55]
  •   Трайко Трендов (Тръндов) (о. 1866 – ?), чета на Иван Попвелков, 14-та воденска дружина[56]
  •   Трайче Гьоргев (о. 1890 – ?), чета на Иван Попвелков[57]
  •   Христо (Ице) Ильов (о. 1868 – ?), чета на Иван Попвелков, 14-та воденска дружина[58]

Бележки редактиране

  1. ↑ Моноспитовското блато, с. Моноспитово
  2. ↑ Митева, Димка. Лингвистички истражувања на Струмица. Скопје, Струм-Скоп, 1995. с. 30, 44, 51.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
  4. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  7. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 218. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ „Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Атанас Джолев
  9. ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Jугоисточна Македониja 1912-1941 год., книга втора. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 246. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 65.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  12. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 167 – 168, 177 – 178.
  13. ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Jугоисточна Македониja 1912-1941 год., книга първа. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 181. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  15. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 1 септември 2015.
  16. ↑ а б в г д е ж Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 224. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.
  18. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 85.
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
  20. ↑ Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 109
  21. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 732.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 148.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 246.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 321.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417 – 418.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 576.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762, 757.
  31. ↑ а б в Галев, Димитар. Белиот терор во Jугоисточна Македониja 1912-1941 год., книга първа. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 180. (на македонска литературна норма)
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 92, 93.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 371.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 418.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 724.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 535.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 747.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 104.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 372.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574, 123, 120.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 626.
  43. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 345.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691, 692.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 446.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 246, 689.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 536.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 472.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 440, 443, 416.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 164.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 447.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 380.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 124.
  56. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 732, 735.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Моноспитово&oldid=12204324“.