Уикипедия

Моноспитово

селище в Северна Македония



Моноспитово
Моноспитово
— село —
House of Culture - Monospitovo.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4156° с. ш. 22.7536° и. д.
Моноспитово
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина196 m
Население1803 души (2002)
Пощенски код2432
МПС кодSR
Моноспитово в Общомедия

Моноспитово (на македонска литературна норма: Моноспитово) е село в община Босилово на Северна Македония.

ГеографияРедактиране

Моноспитово се намира в Струмишката котловина, недалеч от северното подножие на Беласица. Близо до селото се намира Моноспитовското блато, което се характеризира с изключително биоразнообразие.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Името Моноспитово означава Еднокъщево на гръцки, също както и името на съседното Еднокукево на малашевски говор.

През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Моноспитово е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 437 българи.[2] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Моносинтово е населявано от 1300 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 976 българи екзархисти и 184 протестанти. Там функционира българско училище.[5]

След създаването на ВМОРО ръководители на местния комитет стават Атанас Галев,[6] Трайко Барбутов - Щерко, Мито Маневски и Андон Попов.[7] Те са разстреляни от сръбска милиция на 25 май 1925 година.[8] Комитетът е възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков, като начело застава старият деец Христо Джолев.[9]

При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и четири души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[11] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

В ЮгославияРедактиране

След като Моноспитово попада в границите на Кралството на сърби, хървати и словенци, в него се образува селска чета на ВМРО от легални дейци на организацията. Войвода е Данчо Аладжов, помощник Тошо Бонев, Кольо Банскалиев, Пандо Попов, Пандо Кръстев – Чукано, Панзо Домазетов, Илия Делчев, Тушо Паунов, Наце Пенкин – Джонето, Атанас Джонев и други.

В Северна МакедонияРедактиране

Според преброяването от 2002 година селото има 1803 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 1799
албанци 0
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

ЛичностиРедактиране

Родени в Моноспитово
  •   Андон Василев, български революционер, четник на ВМРО, загинал при престрелка с военни след Деветомайския преврат на 14 юни 1934 година в местността Семково в Рила с войводата си Георги Христов и отвлечения комунист Симеон Кавракиров[13]
  •   Атанас Ансаров (1870 - след 1943), български революционер, струмишки войвода на ВМРО
  •   Атанас Галев, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •     Атанас Джолев (1898 – ?), революционер от ВМОРО, македонист
  •   Борис Трайковски (1956 – 2004), президент на Република Македония
  •   Георги Мишев (1915 - ?), български емигрантски деец
  •   Дончо Аладжов, български революционер, деец на ВМРО
  •   Иван Попвелков (1881 – след 1943), деец на ВМРО
  •   Киро Донев (р. 1942), писател и преводач от Северна Македония
  •     Кольо Мишев (1960 -), български и северномакедонски художник
  •   Костадин Мишев, български революционер, струмишки войвода на ВМРО след 1920 година[14]
  •   Коте Ансаров, български революционер, селски ръководител на ВМОРО от 1899 до 1906 година и личен приятел на Гоце Делчев[15]
  •   Пандо Чоканов, Дончо Аладжов, Тушо Георгиев, Иван Митов, Доне Илиев, Атанас Джолев, Ванчо Галев, дейци на ВМРО[16]
  •   Христо Джолев, български революционер от ВМОРО и ВМРО
  •   Христо Лазаров Велков, български революционер, струмишки селски войвода на ВМОРО, в 1911 година турците изгарят къщата му[17]
Починали в Моноспитово

БележкиРедактиране

  1. ↑ Моноспитовското блато, с. Моноспитово
  2. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
  3. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
  6. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
  7. ↑ „Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Атанас Джолев
  8. ↑ Галев, Димитър. Белиот Терор во Југоисточна Македонија 1910-1941, Друштво за наука и уметност, Штип 1991, стр. 246
  9. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 65.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  11. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 167 - 168, 177 - 178.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  13. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 1 септември 2015.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
  15. ↑ Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 109
  16. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Моноспитово&oldid=11384711“.