Монсегюр (на френски: Montségur) е малко село и община в Пиренеите, Южна Франция, много близо до границата с Испания.

Монсегюр
Montségur
      
Герб
Montsegur.pòg1.jpg
France relief location map.jpg
42.8714° с. ш. 1.8333° и. д.
Монсегюр
СтранаFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
ДепартаментОкситания
ОкръгАриеж
Площ37,16 km²
Надм. височина853 m
Население117 души (1 януари 2019 г.)
3,15 души/km²
Монсегюр в Общомедия

ГеографияРедактиране

Намира се на 21 километра югоизточно от Фуа, административен център на департамент Ариеж, провинция Окситания град, който от своя страна е на 82 километра южно от Тулуза. Селото е разположено в подножието на планината Пог, висока 1150 метра, на върха на която все още могат да видят руините на замъка Монсегюр.

ИсторияРедактиране

Първите следи от култура датират от периода на неандерталците .

Като крайна последица от кръстоносния поход срещу катарите (Албигойски кръстоносен поход), разпореден от папа Инокентий III през 1209 г.[1], градът, защитен от малък замък и ограден от него, разположен на върха на планината Пог, на 2 км от сегашното му местоположение, е обсаден от Уго де Арсис и Педро де Амиел, архиепископ на Нарбон в първите дни на май 1243 г. и превзет след дълга обсада. Смята се, че в малкото укрепено население може да е имало около 500 души, включително защитници, техните семейства и около 200 последователи катари, сред които има перфектни и съвършени потърсили убежище тук, в замъка Монсегюр. Пред тях е армия от между 6 000 и 10 000 въоръжени мъже, водена от Хюгес де Нарцис, се готви за атака. Обсадата продължава около 10 месеца.

На сутринта на 16 март 1244 гигантски огън е бил запален в подножието на замъка и около 210 души, мъже и жени, тези, които отказват да се отрекат от катарството, са били изгорени в него. Днес мястото е запомнено с надгробния камък пред „Camp des Cremats“ („полето на изгорелите“), който припомня за изпепелените на кладата с надпис: „Als cathars, als martirs del pur amor crestian. 16 март 1244 г.“ (На катарите, на мъчениците на чистата християнска любов. 16 март 1244 г.).

Замъкът е построен отново две години по-късно от Ги де Левис, господар на Мирепоа. От друга страна, стените са възстановени около 70-те години на миналия век.

През Втората световна войнаРедактиране

Аненербенацистка мистична и езотерична организация създадена от Хайнрих Химлер включва изследователска група ръководена от Ото Ран, която издирва в катарския замък край Монсегюр „Свещеният Граал“, който бил уж скрит тук от катарите преди унищожаването им.[2]

Развитие на населениетоРедактиране

година 1962 1968 1975 1982 1990 1999 2007 2016
численост 237 167 143 131 124 117 108 125
Източници: Касини и INSEE

Интересни местаРедактиране

  • Исторически и археологически музей в град Монсегюр.
  • Замъка Монсегюр, едновременно класифициран в т.нар. „катарски замъци“.
  • На входа на туристическите обекти в Монсегюр, освен обичайните ограничения – „Забранено пушенето“, „Разхождането на кучета забранено“ и т.н. – има още едно предупреждение: „Разкопките са забранени“.[3]
 
Замъкът Монсегюр
 
Лятно слънцестоене в замъка Монтегюр
 
Крепостта

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Iskamdaznam.com. Албигойският кръстоносен поход. Посетен на 26 август 2021
  2. Numizma.com. История за безопасната планина. Посетен на 26 август 2021
  3. Vedomosti.ru. Где сохранились замки катаров. Посетен на 26 август 2021

Външни връзкиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Montsegur“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​