Монтана (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Монтана.

Община Монтана се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Монтана (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Монтана
Площ675.715 km²
Население54 537 души
Адм. центърМонтана
Брой селища24
Сайтwww.montana.bg
Управление
КметЗлатко Живков
(СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999)
Общ. съвет33 съветници
  • ЗАЕДНО ЗА МОНТАНА (13)
  • ГЕРБ (8)
  • БЪДЕЩЕ ЗА МОНТАНА (5)
  • БСП–ЛЯВА ПРОМЯНА ЗА МОНТАНА (3)
  • БДЦ (2)
  • АБВ (1)
  • ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА (1)

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в централната част на област Монтана. С площта си от 675,715 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 18,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Монтана е ниско планински и хълмист на юг и слабо хълмист до равнинен на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.

От северозапад на югоизток в пределите на общината попадат части от пет ниско планински и хълмисти области, принадлежащи на Западния Предбалкан, които заемат приблизително 1/3 от територията ѝ. По техните северни подножия преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.

Най-на северозапад, южно от село Белотинци се издига уединената височина Белотински Зъбер (436 m), която на юг чрез ниска седловина се свързва с Широка планина. В пределите на община Монтана попадат северните склонове на планината и тук се издига най-високата ѝ точка Пешин връх (937 m), разположен южно Белотинския Зъбер. Третата орографска единица от Западния Предбалкан е Веренишкото бърдо. То се издига северно от долината на река Огоста, като на северозапад се свързва с Широка планина, а на югоизток завършва при град Монтана. Неговата максимална височина връх Бърдото (652 m) се намира северозападно от село Горна Вереница. Източно от град Монтана и долината на Огоста и десният ѝ приток Шугавица се издига уединеното възвишение Пъстрина. Неговите западни склонове са стръмни, на места отвесни, увенчани със скални венци. Едноименният му връх достига до 563 m н.в. Южно от него в пределите на община Монтана попадат северните части на т.нар. Замфировската хълмиста област.

Останалите 2/3 от територията на общината са заети от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е предимно равнинен и слабо хълмист. Югозападно от село Клисурица се издига малката уединената височина Гламата (334 m), като нейните западни и северни склонове са стръмни.

Северно от село Долно Белотинци, в коритото на река Огоста се намира най-ниската точка на община Монтана – 115 m н.в.

Територията на община Монтана попада в три водосборни басейна, отнасящи се към водосборния басейн на река Дунав – реките Огоста, Цибрица и Лом. Югоизточната третина на общината се отводнява от река Огоста и нейните притоци. Реката навлиза в общината югозападно от село Горно Церовене и се влива в големия язовир Огоста. След изтичането си от язовира завива на североизток, преминава през град Монтана и малко преди да напусне пределите на общината получава големия си десен приток река Шугавица, покрай десния бряг на която се издигат почти отвесните склонове на възвишението Пъстрина.

Централната част на общината попада във водосборния басейн на река Цибрица. Тя води началото си от Широка планина, югозападно от село Смоляновци, тече в посока изток-североизток, минава през селата Клисурица и Безденица и североизточно от последното навлиза в община Якимово.

В крайната северозападна част на община Монтана, през землището на село Белотинци преминава част от горното течение на река Нечинска бара, която е десен приток на река Лом.

Население

редактиране

Населени места

редактиране

Общината има 24 населени места с общо население 46 271 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място (Старо име) Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2022)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Безденица 323 315 18,936 16.63
Белотинци 356 457 44,286 10.32
Благово (Ново село) 500 579 19,3 30
Винище 252 303 29,329 10.33
Вирове 373 425 16,162 26.3
Войници 83 75 8,618 8.7
Габровница 1029 1171 38,426 30.47
Горна Вереница 167 206 15,772 13.06
Горно Церовене 415 465 23,034 20.19
Доктор Йосифово (Вълкова Слатина) 619 715 49,522 14.44
Долна Вереница 240 249 27,705 8.99
Долна Рикса 154 172 23,985 7.17
Долно Белотинци (Белотинци) 574 605 26,286 23.02
Клисурица 90 106 14,323 7.4
Крапчене 309 400 21,312 18.77
Липен 303 344 22,346 15.39
Монтана (Голяма Кутловица, Фердинанд, Михайловград) 37653 40044 69,235 578.38
Николово (Баня) 449 461 14,58 31.62
Славотин 346 305 43,318 7.04
Смоляновци 760 815 47,631 17.11
Стубел 459 546 38,347 14.24
Студено буче 450 559 25,08 22.29
Сумер 262 298 25,56 11.66
Трифоново (Пропължене) 105 93 12,625 7.37
Общо за общината: 46271 49708 675,715 73.56
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Население (1934 – 2021)

редактиране
Община Монтана
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 41858 45913 48252 53952 61964 68827 67365 61422 53856 46271
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]

Население по възрастови групи

редактиране
Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
46271 1768 2018 2311 2054 1780 1917 2677 3029 3273 3683 3700 3524 3563 3547 3319 1993 1225 890

Етнически състав

редактиране
Етноси в община Монтана (2011)
Етническа група процент
българи
  
91.88%
цигани
  
7.29%
други и неопределени
  
0.86%

Етническа група от общо 51659 самоопределили се (към 2011 година):[3]

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 626/обн. 02.12.1891 г. – признава с. Голяма Кутловица за град и го преименува на гр. Фердинанд;
  • ПМС № 3/обн. 13.03.1945 г. – преименува гр. Фердинанд на гр. Михайловград;
  • Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Ново село на с. Благово;
– преименува с. Баня на с. Николово;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Вълкова Слатина на с. Доктор Йосифово;
  • Указ № 663/обн. 29.12.1950 г. – преименува с. Пропължане (Препължене) на с. Трифоново;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Кошарник и Мала Кутловица и ги присъединява като квартали на гр. Михайловград;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Живовци поради изселване;
  • през 1978 г. – преименувана е с. Белотинци на с. Долно Белотинци без административен акт;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя с. Белотинци и землището му (тогава самостоятелна община) от Видински окръг и го присъединява към Михайловградски окръг;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Смоляновци и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Михайловград (сега община Монтана);
  • Указ № 10/обн. 29 януари 1993 г. – преименува гр. Михайловград на гр. Монтана;
  • Указ № 40/обн. 18.02.2003 г. – отделя с. Горно Церовене и землището му от община Георги Дамяново и го присъединява към община Монтана.

Политика

редактиране
  • 2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
  • 1999 – Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
  • 1995 – Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

Транспорт

редактиране

През общината преминават два участъка от Железопътна мрежа на България:

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,1 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране