Мориорският език е мъртъв език[1] спадащ към малайско-полинезийската езикова група. Според „Етнолог“ е диалект на маорския.[1] Родният език е на народа мориори, коренното население на островите Чатъм, намиращи се източно от Нова Зеландия.

Мориорски език
СтранаНова Зеландия
РегионПолинезия
Говорещинеизвестен брой
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Австронезийски
.-малайско-полинезийски
..-океански
...-полинезийски
....-ядренополинезийски
.....-източнополинезийски
......-таитски
.......-ядренотаитянски
........-маорски
.........→мориорски
Кодове
ISO 639-3rrm

Поради идването на европейците и инвазията на маорите от областта Таранаки през 1835, езикът на мориорите изчезва почти напълно — заради това нашествие към 1862 г. от народа мориори са останали около 100 души,[2] а към 1870 г. само неколцина могат да говорят свободно езика.[3]

Запазен е кратък речник от думи на мориорски преведени на английски, създаден в края на 19 век.

Езикът мориори не е имал собствена писмена система и ползва латиницата.[4]

Източници редактиране

  1. а б Maori: A language of New Zealand // 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Посетен на 3 април 2011.
  2. Denise Davis & Māui Solomon. Moriori: The impact of new arrivals // Te Ara - The Encyclopedia of New Zealand. NZ Ministry for Culture and Heritage, 28-Oct-2008. Посетен на 7 февруари 2009.
  3. King, Michael. Moriori: A People Rediscovered. Viking, 1989. с. 136.
  4. Сара Гълбрайт: Граматика на езика мориори.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moriori language в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​