Морис Аладжем

български композитор

Морис Жак Аладжем е български композитор на поп музика, цигулар, саксофонист и художествен ръководител на оркестър. С творчеството си като композитор и аранжор на поп, театрални, детски и други песни и инструментални пиеси е сред авторите, които формират облика на българската поп песен през 1960-е и 1970-е години и създават хитове.

Морис Аладжем
Роден
Морис Жак Аладжем
Починал
София, България
Стил поп, джаз
Инструменти цигулка, саксофон
Музикален издател Балкантон, Мелодия, Орфей мюзик
Свързани изпълнители орк. „Балкантон“, Биг бенд на БНР

БиографияРедактиране

Морис Аладжем е роден на 18 август 1932 г. в София. Музикалното му образование започва от 5-годишна възраст – цигулка (ученик е на Ив. Торчанов, Хр. Петков и Д. Петков). От малък свири на цигулка, а на саксофон – от 1951 г.[1] Като ученик е концертмайстор на оркестъра на Първа мъжка гимназия в София. По това време се появяват първите му художествени произведения – увертюрата „Изгубено лято“ и концерт за цигулка и струнен квартет.[2] С поп музика Аладжем се занимава от 1952 г. – свири в Студентския естраден оркестър към Клуба на културните дейци в София.[1] Завършва ИСИ в София през 1956 г. Започва да аранжира песни от 1956 г. – предимно за ЕО на КТР (сега Биг бенд на БНР) и оркестър „Балкантон“. Първата му оркестрова пиеса е „Мечти“ (1960), а първата песен – „Влюбеният телефон“ (1961); по същото време пише и Пиеса за тенор саксофон и оркестър и мн. др.[1] През 1962 г. заедно с Тончо Русев основава оркестър „Балкантон“. Участва като саксофонист в „Джазът на младите“ (1953 – 1956), ЕО на КТР (1960 – 1962), оркестър „Балкантон“ (1962 – 1972), Главен художествен ръководител на оркестър „Младост“ при ГУСВ (1974 – 1976). Главен художествен ръководител на дирекция „Българска естрада“ (1980 – 1985). Член на СБК от 1970 г. и секретар на бюрото на Кабинета за поп музика към Съюза на българските композитори. Работи с видни дейци на българската поп музика и джаза, като Сашо Сладура, Димитър Ганев и Леа Иванова, а също така с Биг бенда на Българското национално радио. През 1978 г., съвместно с Александър Владигеров, оркестрира мюзикъла на Алексис Вайсенберг „Фугата“, поставен през 1979 г. в Париж и издаден от френската фирма „Pathe Marconi“ (1980).

Морис Аладжем е създал над четиристотин песни.[2] Негови песни са изпълнявали едни от най-големите имена на популярната музика в България – Паша Христова, Лили Иванова, Мустафа Чаушев, Панайот Панайотов, Йорданка Христова, дует „Ритон“, Васил Найденов, Тодор Колев, Георги Христов, Бисер Киров, Деян и Бойко Неделчеви, Емил Димитров, Маргарита Горанова и мн. други.

Носител е на много престижни награди и отличия както в България, така и в чужбина, като фестивала „Златният Орфей“ и конкурса „Мелодия на годината“, орден „Кирил и Методий“ – I степен (1982), трета награда на „Златния Орфей“ (1970) за „Песен за трите желания“; трета (1972) и втора (1973) награди на радиоконкурса „Пролет“ за „Цвете на надеждата“ (същата песен е наградена с втора награда и сребърен трофей на фестивала в Касълбар, Ирландия – 1973 г.); награда на СБК за оркестровата пиеса „Танкино“ (1979); първа награда на СБК за поп песни (1984). Песента „Любов завинаги“ (т. Георги Начев, изп. Росица Кирилова) печели телевизионния конкурс „Мелодия на годината“ през 1984 г. На съшия конкурс е печелил наградата на зрителите през 1971, 1973 и 1981 г. През 1995 г. получава голямата награда за цялостно творчество на „Златният Орфей“. Негови песни са издавани на грамофонни плочи, освен в България, в Куба, Германия, Югославия, Финландия, Великобритания и Испания.[1] Огромни са заслугите на Морис Аладжем към българската поп сцена[2]

През 2003 г. Морис Аладжем издава албума „Колекция златна класика“, в който събира едни от най-хубавите си творби.[2]

Умира на 21 ноември 2004 г. в София.

ДискографияРедактиране

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1969 „Забавна и танцова музика от Морис Аладжем“[3] ЕP Балкантон ВТМ 6090
1972 „Лили Иванова изпълнява песни от Морис Аладжем“[4] SP Балкантон ВТК 2988
1972 „Лили Иванова изпълнява песни от Морис Аладжем“[5] SP Балкантон ВТК 2989
1978 „Доника Венкова“[6] SP Балкантон ВТК 3407
1978 „Честита Нова година. Лили Иванова и Асен Гаргов“[7] SP Балкантон ВТК 3449
1980 „Морис Аладжем. Детски забавни песни“[8] LP Балкантон ВЕА 10396
1981 „Морис Аладжем. Избрани песни“[9] LP Балкантон ВТА 10610
1983 „Морис Аладжем. Избрани песни“[10] LP Балкантон ВТА 10996
1984 „Песни Мориса Аладжема“[11] – издадена в СССР ЕP Мелодия С62 20981 001
1984 „Песни Мориса Аладжема (НРБ)“[12] – издадена в СССР LP Мелодия С60 21101 006
1987 „Млади изпълнители пеят песните на Морис Аладжем“[13] LP Балкантон ВТА 12159
2003 „Колекция златна класика“[14] CD Орфей мюзик ORP CD 058

Хитове на Морис АладжемРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Обложка на плочата „Забавна и танцова музика от Морис Аладжем“ – ВТМ 6090 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  2. а б в г Морис Аладжем – „Всичките ми мелодии са мои деца“, БНР, Радио „България“, 23 август 2012 г.
  3. „Забавна и танцова музика от Морис Аладжем“ – ВТМ 6090 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  4. „Лили Иванова изпълнява песни от Морис Аладжем“ – ВТК 2988 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  5. „Лили Иванова изпълнява песни от Морис Аладжем“ – ВТК 2989 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  6. „Доника Венкова“ – ВТК 3407 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  7. „Лили Иванова и Асен Гаргов“ – ВТК 3449 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  8. „Морис Аладжем. Детски забавни песни“ – ВЕА 10396 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  9. „Морис Аладжем. Избрани песни“ – ВТА 10610 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  10. „Морис Аладжем. Избрани песни“ – ВТА 10996 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  11. „Песни Мориса Аладжема“ – С62 20981 001 в сайта „Каталог советских пластинок“, records.su
  12. „Песни Мориса Аладжема (НРБ)“ – С60 21101 006 в сайта „Каталог советских пластинок“, records.su
  13. „Млади изпълнители пеят песните на Морис Аладжем“ – ВТА 12159 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  14. Морис Аладжем пише история на естрадата, в. „Сега“, 22 февруари 2003 г.

Външни препраткиРедактиране