Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн (на френски: Maurice Samuel Roger Charles Druon) е френски писател, романист. Най-известен е с поредицата си „Прокълнатите крале“.[1]

Морис Дрюон
Maurice Druon
Дрюон през 2003 г.
Дрюон през 2003 г.
Роден23 април 1918 г.
Починал14 април 2009 г. (90 г.)
Париж
Активен период1942 – 2009
Жанристорически роман
НаградиГонкур (1948)
СъпругаМадлен Мариняк
Уебсайт
Морис Дрюон в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 23 април 1918 година в Париж, Франция. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско-еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Чичо чу Жозеф Кесел (1898 – 1979) е известен журналист и писател.

Баща му започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато Морис е само на две години. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща.

Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо Жозеф Кесел. Заедно с младия Дрюон пише през 1943 текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на „Песента“ е признат за исторически паметник.

Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – „Прокълнатите крале“. С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.

 
Среща на Морис Дрюон с Владимир Путин в Болшой театър, 29 септември 2003 г.

През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си „Големите семейства“, а след това и много други награди. През 1966 става член на Френската академия.

През 1973 – 1974 е министър на културата на Франция, депутат в Националното събрание, депутат в Европарламента. Убеден голист.

През 2006 г., по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.

Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.

Умира на 14 април 2009 година в Париж на 90-годишна възраст.

Признание

редактиране

Библиография

редактиране

„Прокълнатите крале“

редактиране
  • „Железният крал“ (1955)
  • „Удушената кралица“ (1955)
  • „Отровите на короната“ (1956)
  • „Законът на мъжете“ (1957)
  • „Френската вълчица“ (1959)
  • „Лилията и лъвът“ (1960)
  • „Как един крал погубва Франция“ (1977)

Други произведения

редактиране
  • „Александър Велики“ (1958)
  • „Мемоарите на Зевс“ (1962 – 1967)
  • Силните на деня (1965)
  • Разруха (1965)
  • Тисту, момчето със зелените пръстчета (1979)
  • Едно русо момиче (1986)

Източници

редактиране
  1. Julian Jackson, Maurice Druon Obituary, The Guardian, 16 April 2009. ((en))

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за