Мориц Орански
Княз Мориц Орански (на немски: Moritz von Oranien; на нидерландски: Maurits van Oranje; * 13 ноември или 14 ноември 1567, Диленбург; † 23 април 1625, Хага) е принц Орански, граф на Насау-Диленбург (1618 – 1625). След убийството на баща му е щатхалтер на Холандия и Зеландия (1584 – 1625) и от 1589 г. на Утрехт, Гелдерн. Капитан-генерал е на Обединена Нидерландия.
Мориц Орански Maurits van Oranje | |
граф на Насау-Диленбург | |
Роден |
14 ноември 1567 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Нюе Керк, Делфт, Нидерландия |
Религия | Протестантство |
Учил в | Лайденски университет |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Вилхелм Орански |
Майка | Анна Саксонска |
Братя/сестри | Луиза Юлиана фон Орания-Насау Емилия Секунда Антверпиана от Орания-Насау Катарина Белгика от Орания-Насау Анна фон Ораниен-Насау Фредерик Хендрик Орански[1] |
Мориц Орански в Общомедия |
Биография
редактиранеТой е син на Вилхелм Мълчаливия (на нидерландски: Willem de Zwijger) и съпругата му Анна Саксонска, дъщеря на курфюрст Мориц от Саксония.
Мориц е възпитаван в Хайделберг и от 1577 г. в Бреда и Антверпен. От 1583 г. следва в университета в Лайден. След убийството на Вилхелм Мълчаливия през 1584 г., по предложение на Йохан ван Олденбарневелд, Морис наследява баща си като щатхалтер на Холандия и Зеландия.
Добър военачалник Морис печели няколко победи срещу испанците като от 1591 до 1594 г. освобождава Гелдерн, Фризия и Гронинген.
Мориц Орански умира при обсадата на Бреда и е погребан в новата църква в Делфт.
Деца
редактиранеОт връзката му с Маргарета фон Мехелен (1581 – 1662), дъщеря на Корнелис фон Мехелен:
- Вилхелм (1601 – 1627)
- Лудвиг (1602 – 1665)
- Мориц (1604 – 1617)
от други връзки:
- Анна († 1673)
- Елизабет (1611 – 1679)
- Карл (1612 –1637)
- Карл Мориц
- Елеонора (ок. 1620 – 1693/1703)[2]
Галерия
редактиране-
Мориц Орански като дете (1578 – 1579)
-
Мориц Орански]]
Литература
редактиране- Pieter Lodewijk Muller: Moritz, Prinz von Oranien, Graf von Nassau-Dillenburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 22, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 283 – 293.
- Peter Kircheisen in Biographien zur Weltgeschichte, VEB Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin 1989, S. 396 f.
- Georg Schmidt: Moritz. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 139 – 141 (Digitalisat).
- Werner von Westhafen: Widerstand auf Straßenschildern (3): Moritzplatz – Graf Nassau von Oranien. In: Kreuzberger Chronik, Aussenseiter-Verlag, Berlin-Kreuzberg 2011
Източници
редактиране- ↑ 500373136 // 25 октомври 2016 г. Посетен на 21 май 2021 г.
- ↑ Oranien-Nassau, die Niederlande und das Reich: Beiträge zur Geschichte einer Dynastie. Münster, Lit Verlag, 1995. ISBN 3-8258-2276-1.
Външни препратки
редактиране- Leo van de Pas: Descendants of Heinrich II, Count of Nassau: gen 9+10 of 22 generations Архив на оригинала от 2008-07-04 в Wayback Machine., gen 11 of 22 generations Архив на оригинала от 2008-08-27 в Wayback Machine.. In: WorldRoots.com Genealogy Archive
- Afstammelingen (bastaarden) van Prins Maurits