Морска котка

вид риба
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за рибата. За групата ушати тюлени вижте Морски котки.

Морската котка (Dasyatis pastinaca) е хрущялна скатова риба, срещаща се и в Черно море.

Морска котка
Морска котка в Черно море
Морска котка в Черно море
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:Опашношипови (Myliobatiformes)
семейство:Морски котки (Dasyatidae)
род:Морски котки (Dasyatis)
вид:Морска котка (D. pastinaca)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Cypron-Range Dasyatis pastinaca.svg
Морска котка в Общомедия
[ редактиране ]

Физическа характеристикаРедактиране

Тялото ѝ е ромбовидно, голо и гладко. Опашката е нишковидна, притежава назъбен опашен шип. На долната му страна има надлъжни шлебове с отровни жлези. При убождане се предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. Морската котка е хищник; храни се с по-дребни риби и безгръбначни. Гръбната му страна е леко изпъкнала, а коремната-плоска. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът-бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 cm, но най-често се ловят индивиди, дълги 30 – 60 cm с тегло 6 – 10 kg.

  • Максимална измерена дължина на женски индивид: 100 cm
  • Дължина на опашката: 35 cm
  • Рекорд: 201,39 кг (поставен край Азорските острови)[2]

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Морската котка се среща в северния Атлантически океан по европейското и африканското крайбрежие, Средиземно и Черно море. Тъй като е дънна риба тя живее на дълбочина от 20 до 80 m. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.

ХраненеРедактиране

Храна за морските котки са висшите ракообразни, мекотелите и по-дребни риби. Морската котка има 27 000 вкусови рецептора.

РазмножаванеРедактиране

Морската котка е живородна и се размножава през юли-август месец. Оплодените яйца са между 4 и 12.[3] Те се задържат в яйцепроводите. Между майчиния организъм и зародишите се образува своеобразна плацента. Тя служи за приемането на хранителни вещества от майката към зародишите. Инкубацията продължава за период от четири месеца.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. Dasyatis pastinaca (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR STINGRAY, COMMON. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 19 юни 2011.
  3. Пешев (1993), с. 17
  4. Serena (2005), p. 68

ЛитератураРедактиране

  • Карапеткова, Мария, М. Живков. 2000. Рибите в България. Гея Либрис, София, ISBN 954-8232-21-9, с. 39
  • Пешев, Цоло, С. Симеонов. 1993. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета, София, ISBN 954-01-0204-9, с. 17
  • ((en)) Serena, F. 2005. Field Identification Guide to the Sharks and Rays of the Mediterranean and Black Sea. Food and Agriculture Organization of the United Nations, ISBN 9251052913, p. 68 (Полеви определител на акулите и скатовете в Средиземно и Черно море)

Външни препраткиРедактиране