Морски бозайник

Bowhead-1 Kate Stafford edit (16272151841).jpg

Blue Whale (Balaenoptera musculus) (16108163937).jpg

Avistamiento de ballenas.jpg

Delphinus delphis 03-cropped.jpg

Μεγάπτερη φάλαινα.jpg

Anim1753 - Flickr - NOAA Photo Library.jpg

Noaa-walrus22.jpg

Arctocephalus pusillus.jpg

California sea lion (Zalophus californianus) (13633026324).jpg

Helgoland 2013 (116).jpg

S. Sea Otter (Enhydra lutris) (15800171602).jpg

Polar Bear (18988785694).jpg

Морски бозайници

Морските бозайници са животни от клас Бозайници, които обитават и се изхранват в морските екосистеми. Групата включва разнородни животни, като тюлени, китове, сирени, морски видри и бели мечки. Тя се неформална група, обединена само от начина си на живот в морска среда, а не представляват систематичен таксон с общ предшественик.

Адаптацията на морските бозайници към водния живот варира в широки граници между различните видови. Китовете и сирените живеят изцяло във водата и не излизат целенасочено на сушата. Тюлените водят полуводен живот – през повечето време са във водата, но трябва да излизат на сушата за важни дейности, като размножаване и линеене. И обратното – морските видри и белите мечки са адаптирани към водния живот в значително по-малка степен. В диетата на морските бозайници също има значителни различия – някои се хранят със зоопланктон, други с риба, морски мекотели или водорасли, а някои и с други бозайници. Макар броят на морските бозайници да е малък, сравнен с живеещите на сушата, те играят голяма роля в различни екосистеми, особено в поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видовете, използвани за храна. По тази причина опазването им е от особено значение, а в същото време 23% от видовете морски бозайници са застрашени.

Традиционно морските бозайници се ловят от хората за храна и други ресурси. Много от тях, като китовете и тюлените, стават обект и на промишлен улов, което води до рязко намаляване на популациите им, а видове, като стелеровата морска крава, морската норка, японският морски лъв и карибският тюлен монах напълно изчезват. С прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават критично застрашени. Освен при целенасочения улов морските бозайници стават жертва и като страничен улов в риболова, като попадат в мрежи за риба и се удавят или умират от глад. Засиленият океански трафик води до сблъсъци между бързи кораби и едри морски бозайници. Унищожаването на местообитания също е заплаха за тях и възможностите им да откриват и улавят храната си. Например, шумовото замърсяване може да пречи на използването на ехолокация, а глобалното затопляне силно променя средата в полярните области.

ТаксономияРедактиране

Морски бозайници с различни размери и форми
Бяла мечка (Ursus maritimus), представител на семейство Мечкови (Ursidae)
Морска видра (Enhydra lutris), представител на семейство Порови (Mustelidae)
Калифорнийски морски лъвове (Zalophus californianus), представители на семейство Ушати тюлени (Otariidae)
Карибски ламантин (Trichechus manatus), представител на разред Сирени (Sirenia)
Малък ивичест кит (Balaenoptera acutorostrata), представител на разред Китоподобни (Cetacea)

Класификация на съвременните видовеРедактиране

Таксономична схема на морските бозайници (означени с удебелен шрифт)

Терминът „морски бозайници“ обхваща всички бозайници, чието оцеляване зависи изцяло или почти изцяло от морето и които са развили някои адаптации към водния начин на живот. Извън тази група, някои други бозайници също имат значителна зависимост от морето без да са анатомично специализирани. Тази група е наричана квазиморски бозайници и включва големия булдогов прилеп (Noctilio leporinus), рибоядния прилеп (Myotis vivesi), полярната лисица (Vulpes lagopus), която често се храни с остатъци от плячката на белите мечки, крайбрежните популации на вълка (Canis lupus), които ядат главно сьомга и морска мърша, севернороналдсийската овца, която обикновено се храни с водорасли, обикновената видра (Lutra lutra), която обикновено е сладководна, но понякога живее по морските брегове, и други.[1]

ЕволюцияРедактиране

 
Илюстрация на †Prorastomus, ранен ламантин, живял през 40 милиона години

Морските бозайници образуват разнородна група от 129 вида, разчитащи на морето за своето съществуване.[2][3] Те са неформална група, обединена само от зависимостта им от морската среда.[4] Въпреки разнообразието в анатомията между различните групи животни, основна движеща сила на тяхната еволюция е подобряването на ефективността на храненето.[5][6] Степента на зависимост от морската среда варира значително между видовете. Например, делфините и китовете са напълно зависими от морската среда през всички етапи от живота си, тюлените се хранят в морето, но се размножават на сушата, а белите мечки винаги се хранят на сушата.[4]

Китоподобните (Cetacea) преминават към воден начин на живот преди около 50 милиона години.[7] Въз основа на молекулярни и морфологични изследвания, в генетично и морфологично отношение те попадат твърдо в групата на чифтокопитните (Artiodactyla),[8][9] която понякога е наричана и Cetartiodactyla (терминът е получен чрез сливане на номенклатурните наименования на двата разреда – Cetacea и Artiodactyla). Най-близките съвременни родственици на китовете и делфините са хипопотамите.[10][11][12][13]

Сирените, наричани също морски крави, стават водни животни преди около 40 милиона години. Първите фосилни следи от тях са от ранния еоцен, а към края на еоцена те вече имат значителна диверсификация. Обитатели на реки, устия и крайбрежни морски води, те бързо се разпространяват. Най-примитивните форми на морски крави – †Prorastomus – са открити в Ямайка[6] за разлика от другите морски бозайници, като китоподобните,[14] които произлизат от Стария свят. Най-ранните четирикраки сирени са †Pezosiren от ранния среден еоцен.[15] Ранните форми от семейства †Prorastomidae и †Protosirenidae, които се срещат до края на еоцена, са с размерите на прасе, четирикраки и живеещи и във водата, и на сушата.[16] Първите дюгонови се появяват в средния еоцен,[17] като по това време морските крави вече водят изцяло воден начин на живот.[16]

Перконогите се отделят от останалите кучеподобни през еоцена, преди 50 милиона години. Еволюционната им връзка със сухоземните бозайници остава неясна до откриването през 2007 година на †Puijila darwini в отложения от ранния миоцен. Подобно на съвременните видри, †Puijila имат дълга опашка, къси крайници и ципести лапи вместо перки.[18] Еволюционните линии на ушатите тюлени и моржовите се отделят преди почти 28 милиона години.[19] Същинските тюлени са известни от поне 15 милиона години,[20] а според молекулните данни техните подсемейства Monachinae и Phocinae се разделят преди 22 милиона години.[19]

ЕкологияРедактиране

Степента на адаптиране на морските бозайници към живота във водата варира в широки граници:[21]

Храната на морските бозайници е много разнообразна – някои се хранят със зоопланктон, други могат да ядат риба, мекотели, миди, водорасли, а някои видове, като бялата мечка, се хранят и с други бозайници.[21]

Макар броят на морските бозайници да е малък в сравнение с живеещите на сушата, те играят важна роля в различни екосистеми, особено при поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видове, с които се хранят. Значенито им за тези екосистеми ги прави важни за опазването на околната среда, особено защото 23% от видовете морски бозайници са застрашени.

РазпространениеРедактиране

Морските бозайници не са разпределени равномерно в световния океан. Отдавна е известно, че различните видове предпочитат води с определена соленост, дълбочина, температура и други характеристики. Един от основните фактори, който определя съдържанието на хранителни вещества, а оттам и разпространението на морските бозайници, е наличието на океански течения. Водите с висока степен на смесване като цяло са по-продуктивни от спокойните води и тези с по-ниска степен на смесване.[22]

Пагофилните бозайници зависят от наличието и разпространението на океанския лед.[22]

В Черно море се срещат три вида китоподобни бозайници – обикновен делфин, афала и морска свиня (муткур), представени от характерни подвидове. Поради полузатворения и изолиран характер на морето, те са еволюирали като ендемити:[23]

  • черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus);
  • черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и
  • реликтен муткур (Phocoena phocoena relicta).

И трите подвида са в категорията на застрашените видове в Черно море, внесени в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Исторически сведенияРедактиране

Първото известно наблюдение на морски бозайник е от 400 г. пр.н.е., когато Аристотел описва, че делфините раждат малки, които се хранят с мляко от майката. През Средновековието наблюденията и откъслечните знания за морските бозайници съществуват редом с митовете и суеверията. Така например в „Historia Animalium“ (1551 – 1558) от Конрад Геснер, носорогът и тюлените са описани и илюстрирани, редом с еднорога. Романът Моби Дик (1851) от Херман Мелвил, съчетава подробни природонаучни наблюдения, с упорити заблуди, като тази, че „китът е риба“.[24]

Съвременните научни знания и изследвания на морските бозайници, съчетават различни аспекти на генетиката, териологията, етологията, екологията, океанографията и други научни дисциплини.[24]

ОпазванеРедактиране

Първоначално морските бозайници са обект на лов за храна и други ресурси. Някои видове, най-вече китове и тюлени, се превръщат в цел за промишлен улов, което предизвиква рязко намаляване на популациите им. Промишленият улов довежда до пълното измиране на стелеровата морска крава, морската норка, японския морски лъв и карибския тюлен монах. След прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават силно застрашени.

Освен при целенасочения улов, морски бозайници умират и в резултат на риболова на други видове, попадайки в мрежи, от които не могат да избягат, при което се удавят или умират от глад. Интензивният морски трафик предизвиква сблъсъци между океански кораби и едри морски бозайници. Унищожаването на местообитанията също заплашва морските бозайници и техните възможности да намират и улавят храната си. Шумовото замърсяване пречи на животните, които използват ехолокация, а глобалното затопляне застрашава техните хабитати в полярните области.

Делфините, обитаващи Черно море, са включени в редица природозащитни документи – Конвенцията за мигриращите видове (СМS), Споразумението за опазване на китоподобните в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS), Директивата за местообитанията на Европейския съюз и други. България изпълнява национален план за опазване на китоподобните в Черно море.[23]

Лов на китовеРедактиране

Ловът на китове е улов на китоподобни, с търговска или научна цел. Основната цел на промишления лов е добивът на китова мас и месо от кит за консумация. През 2019 г., след 30-годишно прекъсване, Япония издава разрешение за промишлен улов на 52 малки ивичести кита, 150 ивичести кита на Брюде и 25 сейвала – общо 227 морски бозайника.[25]

НаблюдениеРедактиране

Наблюдението на морски бозайници е човешка дейност, свързана с откриването им в техните естествени хабитати. Наблюденията се извършват с научна, образователна и/или развлекателна цел. Модерните научни и други наблюдения започват да се развиват след средата на 1940-те години, когато студенти от океанографския институт „Скрипс“ (Scripps Institution of Oceanography) излизат да наблюдават сив кит.[24]

БележкиРедактиране

  1. Parsons 2013.
  2. Kaschner 2011, с. e19653.
  3. Pompa 2011, с. 13600 – 13605.
  4. а б Jefferson 2009, с. 7 – 16.
  5. Uhen 2007, с. 514 – 522.
  6. а б Savage 1994, с. 427 – 449.
  7. Castro 2007, с. 192.
  8. Geisler 2005, с. 145 – 160.
  9. Graur 1994, с. 357 – 364.
  10. Agnarsson 2008, с. 964 – 985.
  11. Price 2005, с. 445 – 473.
  12. Montgelard 1997, с. 550 – 559.
  13. Spaulding 2009, с. e7062.
  14. Thewissen 2001, с. 1037 – 1049.
  15. Domning 2001, с. 625 – 627.
  16. а б Prins 2014, с. 123.
  17. Samonds 2009, с. 1233 – 1243.
  18. Rybczynski 2009, с. 1021 – 1024.
  19. а б Arnason 2006, с. 345 – 354.
  20. Perrin 2009, с. 861 – 866.
  21. а б Марков 1988, с. 303.
  22. а б Jefferson 1994, с. 320.
  23. а б Министерство на околната среда и водите на Република България 2019.
  24. а б в Perrin 2008, с. 1294.
  25. BBC News 2019.
Цитирани източници
  • Марков, Георги. Бозайници. Второ основно преработено издание. София, Наука и изкуство, 1988.
  • Делфините, морето и общото ни бъдеще. // moew.government.bg. Министерство на околната среда и водите на Република България, 2019. Посетен на 24.06.2019.
  • Agnarsson, I. et al. The phylogeny of Cetartiodactyla: the importance of dense taxon sampling, missing data, and the remarkable promise of cytochrome b to provide reliable species-level phylogenies. // Molecular Phylogenetics and Evolution 48 (3). 2008. DOI:10.1016/j.ympev.2008.05.046. p. 964 – 985. (на английски)
  • Arnason, U. et al. Pinniped phylogeny and a new hypothesis for their origin and dispersal. // Molecular Phylogenetics and Evolution 41 (2). 2006. DOI:10.1016/j.ympev.2006.05.022. p. 345 – 354. (на английски)
  • {{цитат уеб | издател = BBC News | уеб_адрес = https://www.bbc.com/news/world-asia-48821797 | заглавие = Japan resumes commercial whaling after 30 years | достъп_дата = 04.01.2019 | дата = 2019 | труд = www.bbc.com | език = en}
  • Castro, Peter et al. Marine Biology. 7th. McGraw-Hill, 2007. ISBN 978-0-07-302819-4. (на английски)
  • Domning, DP. The Earliest Known Fully Quadrupedal Sirenian. // Nature 413 (6856). 2001. DOI:10.1038/35098072. p. 625 – 627. (на английски)
  • Geisler, Jonathan H. et al. Phylogenetic Relationships of Extinct Cetartiodactyls: Results of Simultaneous Analyses of Molecular, Morphological, and Stratigraphic Data. // Journal of Mammalian Evolution 12 (1 – 2). 2005. DOI:10.1007/s10914-005-4963-8. p. 145 – 160. (на английски)
  • Graur, D. et al. Molecular evidence for the inclusion of cetaceans within the order Artiodactyla. // Molecular Biology and Evolution 11 (3). 1994. DOI:10.1093/oxfordjournals.molbev.a040118. (на английски)
  • Prins, Herbert H. T.. The Biological Invasion of Sirenia into Australasia. // Invasion Biology and Ecological Theory. Cambridge, Cambridge University Press, 2014. ISBN 978-1-107-03581-2. OCLC 850909221. (на английски)
  • Jefferson, Thomas A et al. Marine Mammals of the World. FAO Species Identification Guide. FAO and UNEP, 1994. ISBN 92-5-103292-0. (на английски)
  • Jefferson, T. A. et al. Marine Mammals of the World A Comprehensive Guide to their Identification. 1st. London, Academic Press, 2009. ISBN 978-0-12-383853-7. OCLC 326418543. p. 7 – 16. (на английски)
  • Kaschner, K. et al. Current and Future Patterns of Global Marine Mammal Biodiversity. // PLOS ONE 6 (5). 2011. DOI:10.1371/journal.pone.0019653. p. e19653. (на английски)
  • Montgelard, C. et al. Phylogenetic relationships of artiodactyls and cetaceans as deduced from the comparison of cytochrome b and 12S RNA mitochondrial sequences. // Molecular Biology and Evolution 14 (5). 1997. DOI:10.1093/oxfordjournals.molbev.a025792. p. 550 – 559. (на английски)
  • Parsons, E. C. M. What is a Marine Mammal?. // An Introduction to Marine Mammal Biology and Conservation. Jones and Bartlett Publishing, 2013. ISBN 9780763783440. (на английски)
  • Perrin, William F. et al. Encyclopedia of Marine Mammals. Elsevier, 2008. (на английски)
  • Perrin, W. F. et al. Encyclopedia of Marine Mammals. 2nd. San Diego, Academic Press, 2009. ISBN 978-0-0809-1993-5. OCLC 316226747. (на английски)
  • Pompa, S. et al. Global distribution and conservation of marine mammals. // Proceedings of the National Academy of Sciences 108 (33). 2011-08-16. DOI:10.1073/pnas.1101525108. p. 13600 – 13605. (на английски)
  • Price, SA. et al. A complete phylogeny of the whales, dolphins and even-toed hoofed mammals – Cetartiodactyla. // Biological Reviews of the Cambridge Philosophical Society 80 (3). 2005. DOI:10.1017/s1464793105006743. p. 445 – 473. (на английски)
  • Rybczynski, N. et al. A semi-aquatic Arctic mammalian carnivore from the Miocene epoch and origin of Pinnipedia. // Nature 458 (7241). 2009. DOI:10.1038/nature07985. p. 1021 – 1024. (на английски)
  • Samonds, K. E. et al. Eotheroides lambondrano, new Middle Eocene seacow (Mammalia, Sirenia) from the Mahajanga Basin, Northwestern Madagascar. // Journal of Vertebrate Paleontology 29 (4). 2009. DOI:10.1671/039.029.0417. p. 1233 – 1243. (на английски)
  • Savage, R. J. G. et al. Fossil Sirenia of the West Atlantic and Caribbean Region. V. the Most Primitive Known Sirenian, Prorastomus sirenoides Owen, 1855. // Journal of Vertebrate Paleontology 14. 1994. DOI:10.1080/02724634.1994.10011569. p. 427 – 449. (на английски)
  • Spaulding, M. et al. Relationships of Cetacea -Artiodactyla- Among Mammals: Increased Taxon Sampling Alters Interpretations of Key Fossils and Character Evolution. // PLOS ONE 4 (9). 2009. DOI:10.1371/journal.pone.0007062. p. e7062. (на английски)
  • Thewissen, J. G. M. et al. Whale Origins as a Poster Child for Macroevolution. // BioScience 51 (12). 2001. DOI:[1037:WOAAPC2.0.CO;2 10.1641/0006-3568(2001)051[1037:WOAAPC]2.0.CO;2]. p. 1037 – 1049. (на английски)
  • Uhen, M. D. Evolution of marine mammals: Back to the sea after 300 million years. // The Anatomical Record 290 (6). 2007. DOI:10.1002/ar.20545. p. 514 – 522. (на английски)