Морски народи

„Морски народи“ е общо име на разнородни племена, мигриращи в Източното Средиземноморие в края на Бронзовата епоха и особено през XIII в. пр.н.е. Според друго определение това са група средиземноморски народи, придвижващи се през XIII век пр.н.е. към границите на Древен Египет и Хетското царство. Основните писмени извори за тях не са безпристрастни: това са египетски текстове и илюстрации или хетски източници; има и археологически данни.

Известна сцена от северната стена на храма Мединет-Абу, която често служи за илюстрация на отбраната на египтяните срещу нападенията на „морските хора“ в т.нар. Битка при Делтата (1175 г. пр.н.е.). Съпътстващите йероглифи не посочват имена, а само уточняват, че нападателите идват от север. В текста от Мединет Абу се казва: „Шардените и уашашите престанаха да съществуват...Те като пленници били вкарани в Египет подобно на пясъка по морския бряг. Аз (Рамзес III) ги заселих в крепости, свързани с моето име...Разбити на многобройни групи от стотици хиляди.“

Самият термин „морски народи“ е свързан с интерпретацията на египетски текстове от времената на Мернептах и Рамзес III от френски египтолози (първи това прави френският учен Еманюел де Руж, а Гастон Масперо въвежда термина „миграция“). Те забелязват сходството на външния облик на нападателите в баталните сцени с други картини, в които имената на народите са известни. Въпреки това през 1990-те възникват съмнения в тази теза и към днешно време въпросът остава спорен.

Под ударите на морските народи рухва Хетското царство, а Египет се прибира в областта на делтата на Нил и изоставя владенията си в Азия. Техните нападения осезателно накърняват търговията и принуждават отделните ахейски племена да се ограничат в границите на собствените си земи.

Източници

• Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368.