Морско сражение

Морско сражение, също морски бой или морска битка, е еднократно (за разлика от продължителната морска война) стълкновение между бойни кораби (или съединения) на противоборстващи страни, имащо за главна цел унищожаване на неприятелската ескадра (или да и попречи да изпълни своята бойна задача).

Хангутското сражение, гравюра от Морис Бакоа, 1724 г.

Цяла поредица от големи морски сражения, а също така и десантно-бойни операции влизат в историята като важни и крайъгълни точки в противостоянията между великите сили. Нерядко решаващи за тях са новите технологии в корабостроенето и тактиката.

КласификацияРедактиране

 
Сцена на сражение по Волга от Лицевия летописен свод, XVI век
 
Изстрелване на ракета от кораба на ВМС на САЩ „Lake Erie“

Военната енциклопедия на Ситин привежда[1] следната класификация на морските сражения според броя на формированията и видовете на използваното в тях оръжие:

Ракетен морски бой е съвременен вид морски сражения (понякога с използването на палубна авиация въоръжена с ракети „въздух-кораб“), който, като правило, започва и завършва дълго преди противниците да влязат в зоната на визуален контакт (виж Ракетно оръжие).

Артилерийски морски бой – най-разпространения вид бой, тъй като започвайки от средните векове до средата на 20 век корабната артилерия е главното оръжие на военноморския флот. Със сближаването на противниците и влизането зоната на действие на другите родове оръжия, боя може да прерасне в комбиниран, когато, не прекратявайки действието на артилерията противниците пускат в действие минни и торпедни апарати, също и другите видове оръжия (виж корабна артилерия).

Торпеден морски бой може да се отнася само между специализираните минни съдове, въоръжени само с торпеда (вкл. подводници) или кораби, на които главното оръжие са торпедата (миноносци, торпедни катери, разрушители), например, при случайна среща или контраатака на такива съдове. Минния бой може да е съпроводен от действия на артилерията и бързо да премине в комбиниран.

Таранен морски бой, заради наличието на всеки кораб на далекобойно и съвменно оръжие, почти напъно изгубва своето значение в съвременността, тъй като противника, желая да нанесе удар с таран, ще принуден да постави своя кораб в неизгодни условия давайки на противника да нанесе непоправим ущърб на своя съд дълго преди, да успее да достигне вражеския съд. В епохата на ветрилно-гребния флот, тарана доста дълго време е главно оръжие в морските сражения. Нерядко след удара с таран последва аборжаж и бой, който в крайна сметка прераства в комбиниран.

Абордажен бой – виж Абордаж.

Комбиниран морски бой – морско сражение, в което се използват две и повече от описаните по-горе видове морски битки.

Морските сражения, в зависимост от броя на формированията и размерите на обхващаната територия, могат да бъдат:

  • оперативни;
  • стратегически.

Морските сражения, в зависимост от целите, могат да бъдат:

Най-големите морски сражения в историята на РусияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Бой морской//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.; Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915 г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Морское сражение“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.