Москва не вярва на сълзи

„Москва не вярва на сълзи“ е съветски художествен филм от 1979 г. На първо място по посещаемост в СССР през 1980 г. (около 90 млн. зрители). [1] През 1981 г. е удостоен с Оскар за най-добър чуждестранен филм.

Москва не вярва на сълзи
Москва слезам не верит
РежисьориВладимир Меншов
СценаристиВалентин Черних
В ролитеВера Алентова,
Алексей Баталов,
Ирина Муравьова,
Раиса Рязанова
МузикаСергей Никитин
Филмово студиоМосфилм
Премиера1979
(СССР)
Времетраене142 мин.
Страна СССР
Езикруски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

Сюжет редактиране

Москва през петдесетте години. В общежитие живеят три приятелки. Съдбата им се развива според характера на всяко момиче. Антонина се омъжва, има деца и обича мъжа си. За Людмила Москва е лотария, в която тя е длъжна да спечели своето особено щастие. Катерина е единствена дъщеря на родителите си, завършва институт, работи и става директор на голямо предприятие. Но идва любовта към такъв силен човек, каквато е тя самата. И се оказва, че да спасиш любовта от собствените си грешки е трудно и почти невъзможно.

История на създаването редактиране

Владимир Меншов отначало иска да се откаже от мелодраматичния сценарий, но все пак е привлечен от него. В началото на втората част има интересен похват – героинята навива будилника, ляга да спи, и се събужда след няколко години. Както по-късно признава и самият Меншов, възможно е във филма да има и някаква автобиографична нотка за него и съпругата му Вера Алентова. Те, също като героите във филма, обитават общежитие в Москва като множество току-що пристигнали провинциалисти и лимитници (хора с временно жителство). [2]

Отначало създателите получават доста хладни отзиви за филма като „упадъчна по дух и доста бедна мелодрама, експлоатираща низките чувства на зрителите“. Наградата Оскар и огромният касов успех са напълно неочаквани за кинематографското ръководство и критиците. [1]

Владимир Меншов и създателите на филма не отиват на церемонията по връчването на наградите. По версията на самия Меншов, в същото време той е бил „без право на пътуване“ и не би могъл да отиде в Холивуд. [1] За това, че е получил наградата на филмовата академия на САЩ, Меншов узнава от програма „Время“ по съветската телевизия. Вместо него в тържествената церемония участва и получава златната статуетка аташето по въпросите на културата на посолството на СССР в САЩ. [3]. Дълго време статуетката се съхранява в дирекция „Държавно кино“ на СССР. Едва през 1989 г., когато Владимир Меншов получава наградата „Ника“, едновременно с това най-накрая получава и своя „Оскар“.[4]

Филмът „Москва не вярва на сълзи“ е гледан от около 90 млн. зрители. По посещаемост заема второ място сред всички съветски филми (след продукцията „Пирати на XX век“). [5]

В ролите редактиране

Снимачна група редактиране

Награди редактиране

  • Номинация за „Златна мечка“ на Берлинския кинофестивал – 1980 г.
  • Вера Алентова е призната за най-добрата актриса на СССР по резултати от въпрос на списанието „Съветски екран“ – 1980 г.
  • С Държавна премия на СССР са удостоени Владимир Меншов, художника на филма – Саид Менялшчиков, актьорите Алексей Баталов, Вера Алентова, Ирина Муравьова и Раиса Рязанова – 1981 г.
  • Оскар за най-добър чуждоезичен филм на филмовата академия на САЩ – 1981 г.

Бележки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москва слезам не верит (фильм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​